Определение № 270 от 19.06.2026, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Определение рег. № 270 от 19.06.2026 г. по ЧНД № 289/2026 г. по описа на Окръжен съд - С..

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по постъпила молба от лишената от свобода Е. Н. И., ЕГН **********, с която се иска да бъде освободена условно предсрочно, като се твърди, че са налице и двете предпоставки по чл. 70 от НК.

Молбата е изпратена със становище изх.№145/25 от 15.05.2026г.

Затворническата администрация в становището си е посочила, че липсват доказателства за настъпила положителна промяна в поведението и личността на осъдената и следва молбата на И. за условно-предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Към становището на затворническата администрация и молбата на л.св.

И. е приложено затворническото досие – 1 том на лишената от свобода.

В с.з. пред настоящия състав представителят на Началника на Затвора – гр. С. счита искането за неоснователно.

Осъденото лице се явява лично и с упълномощения си защитник адв. М.

Д. от АК-С.. Поддържат молбата за условно предсрочно освобождаване.

Прокурорът взема становище, като отбелязва, че е налице първата предпоставка за прилагане института на условно предсрочно освобождаване.

По отношение на втората предпоставка визирана в чл.70 от НК, представителя на прокуратурата заявява, че според становището на началника на затвора лишената от свобода не е дала доказателства за своето представяне и съобразно това становище не следва да се уважава молбата и.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Осъдената е с българско гражданство, родена е на **** год. в гр. Д. обл.

С., с постоянен и настоящ адрес – с. Я., ул. „Д.“ № **, обл. Р., ЕГН **********, средно образование, неработеща, осъждана. За първи път търпи наказание в Затвора – С., като за настоящия престой е постъпила на 16.10.2025 г.

Постъпила в затвора - С. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 16.10.2025 г. До 14.03.2026 г. е изтърпяла наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.255 ал.1, т. 1 от НК и от 14.03.2026г. търпи наказание „Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, наложено и с Присъда №40/14.07.2022г по НОХД №6482/2021г. на РС-Р. за деяние по чл. 212б, ал.1, т.1 от НК. Формално основание за условно предсрочно освобождаване осъдената е придобила на 14.06.2026г.

Това е първото и пребиваване в затвор. Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. – 19.06.2026 г. осъдената е изтърпяла фактически 3 месеца и 5 дни, от работа – 1 месец и 10 дни, или общо 4 месеца и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 1 месец и 15 дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника на затвора, се установява, че осъдената през целия период на престой в затвора се е съобразявала с установените правила и изисквания, показва необходимото уважение и съобразителност, не е наказвана и не са установявани нарушения от нейна страна. Същата проявява толерантно отношение към другите, полага усилия да спазва правила, забрани и разпоредби, не е наказвана, награждавана 1 е във връзка с трудовата си дейност, активността и относно съпътстващите дейности се изразява предимно в ролята на слушател или наблюдател.

Проявила е самостоятелно инициатива, чрез подготовка и представяне на тема „ Александър Флеминг – бащата на антибиотиците“, не е награждавана за участия в културно – информационни, спортни или образователни дейности.

В условията на живота на свобода лишената от свобода А. не е работила. Тя е декларирала, че в живота на свобода е участвала в дейността на семейния бизнес, свързан с преработката на орехови ядки и поддържане на кафе и вединг автомати собственост на бившия и съпруг.

В условията на затвора след постъпването и в затвора е проявила готовност за включване в трудова дейност и от 10.02.2026 г. е устроена на работа като „Санитар детска ясла“ по щата на обслужващата дейност на затвора, където изпълнява трудовата си дейност до настоящия момент, като изпълнява възложените задачи старателно и отговорно.

Тя е със средно – специално образование, поради което не е включена в общообразователното обучение в условията на затвора.

За времето на престоя в затвора не е наказвана. Положителното представяне в трудовата дейност е отчетено от администрацията на затвора чрез награждаване с „писмена похвала“ на осн. чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

В становището си началника на затвора С. посочва по отношение на осъдената И. са изготвени две оценки на правонарушител. Първоначална оценка на правонарушителя е изготвена на 10.11.2025 г. и е преценена като носител на среден риск от рецидив - 53, т. и нисък риск от вреди.

Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е среден – 58 точки. Същият е увеличен, спрямо първоначалната оценка на риска –53 т., с 5 точки, като не са отчетени индикации за риск от вреди. Отчита се намаление в областите на образование, обучение и трудова дейност с 3 точки; взаимоотношения семейство партньор с 1 точка. Увеличението на риска е отчетено в областите управление на финанси и доходи с 4 точки доколкото според затворническата администрация осъдената продължавала да разчита на доходи от съпруга си, който получавал социална пенсия. Увеличен е риска в областта „Емоционално равновесие“, като е посочено че това се дължи на честите и притеснения за маловажни ситуации и нереалистична самооценка относно справяне с трудности. Отчита се увеличение в областта „Мисловни умения и поведение“ с 1 точка поради трудности в разпознаване на рискови фактори, които са в основата на извършените деяния и поддържане на устойчива самозащитна позиция.

Планираните цели в плана за изпълнение на присъдата, който е наличен по делото са изпълнени по отношение на първоначално заложените цели за включване в трудовата дейност. Продължават да са актуални целите свързани с формиране на умения за прогнозиране на последиците от решения и действия и неизпълнена остава според затворническата администрация целта да разпознава проблемните си зони тъй като от формулата за самооценка осъдената е посочила, че няма проблеми и такива свързани с престъпното поведение.

Според становището на ресорната администрация в актуален план поведението на лишената от свобода И. не удостоверява настъпила промяна.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е основателно и следва да бъде уважено.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, УПО може да бъде 2 постановено от изтърпяване останалата част от наказанието "Лишаване от свобода" по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по–малко от 1/2 от наложеното спрямо него наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, приложима в конкретния случай, с оглед данните за съдимостта на осъденото лице, спрямо изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание "Лишаване от свобода", съдът установява, че е налице първата формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото Е. Н. И. е изтърпяла повече от половината от наложеното и наказание, като остатъкът който следва да се търпи, се равнява само на 1 месец и 15 дни.

Що се отнася до останалите предпоставки регламентирани в закона, във връзка с преценка – дали са налице основанията за УПО на осъдената Е.

Н. И., следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.

439а, ал. 1 НПК, а именно – тези доказателства, които сочат за положителна промяна на осъдената по време на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" – като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъденото лице, следва да се установят и от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други доказателствени източници за информация за поведението на осъденото лице по време изтърпяване на наказанието.

В конкретният случай, настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото доказателства, са приложени изискуемите по закон такива – досие, становище, оценки, които дават основание на съда да счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на осъдената Е. Н. И..

В тази връзка, съдът отчита, че в приложеното становище на Началника на затвора, са изложени съображенията, от които става ясно, че оценките на риск от рецидив и сериозни вреди, са в средни стойности, планът на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, се изпълнява, с оглед залегналите в него конкретни цели и задачи. Посочва се, че И. е награждавана, както не е ненаказвана дисциплинарно. За период от време в който се намира в затвора демонстрира дължимо поведение както към администрацията, така и към реда и наложените ограничения в местата за лишаване от свобода. Изтъква се, че отношението и към труда е положително /което се установява чрез награждаване с „писмена похвала“ на осн. чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/, както и че И. е със съхранени социални контакти, няма зависимости към алкохол и наркотици.

В становището на Началника на Затвора няма данни осъдената И. да е с агресивни нагласи, и от данните в становището може да се направи извод, че тя е напълно добронамерена. Планът на присъдата по смисъла на чл. 156 ЗИНЗС, с оглед на приложеното становище и оценки по отношение конкретното осъдено лице, дава достатъчно доказателствен извод затова, че всъщност заложените в него цели и задачи, са се изпълнявали от лишената от свобода, доколкото едно от мероприятията, свързани със снижаване стойностите на проблемните зони и осмисляне на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода, е изпълнено/трудова дейност/, а останалите са текущи.

Следва да се отбележи също така, че на споменатите положителни 3 факти, не се противостоят отрицателни такива, като откази на осъдената от участие в трудовата дейност и самоволно прекратяване на заетостта, пасивното отношение към предложените й културно-информационни дейности, допускани от последната нарушения на правилата в затвора, с последващи санкции.

Поведението на лишената от свобода както в процеса на трудовата и дейност, така и в мястото за социална изолация имат съществено значение при преценка на възможностите за ресоциализация на осъдената и за започване на законосъобразен начин на живот извън затвора. По делото не са представени доказателства, че лишената от е нарушила трудовата дисциплина или е злепоставила затворническите власти.

Според съда е налице положителното представяне на осъдената в институциалната среда, което е достатъчна гаранция за формиране на убеденост, че ще настъпи резултатна и ефективна ресоциализация. В становището на затворническата администрация не са удостоверени причини, които да обосноват в каква степен е необходимо да бъде продължен възпитателен процес, доколкото очевидно ясно е, че лицето има да изтърпява наказание "лишаване от свобода" още в рамките на 1 месец и 15 дни и също очевидно ясно е, че планирането на присъдата се осъществява в рамките на целия период от време за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

В изразеното отрицателно становище на администрацията на затвора не се съдържат конкретни обстоятелства – нарушения или пропуски в корекционната работа, които са актуални и следва да бъдат постигнати, като част от възпитателния процес на осъдената И.. Съдът не може да сподели извода на затворническата администрация в тази насока, тъй като го намира за необоснован. Посочено е декларативно „представя неубедителни доказателства за своята промяна“, което не кореспондира с данните в личното и досие. Не е ясно и дали действително липсва положителен напредък по плана на присъдата. В подкрепа на това е и липсата на какъвто и да е извод на затворническата администрация, отчетен ли е или не положителен напредък по плана на присъдата. Данни в тази насока не са посочени по делото. Затова съдът приема, че дадените оценки на осъдената, по–скоро са основани на съдебното и минало, отколкото на конкретни данни за поведението и в затвора и общежитието.