Определение № 1043 от 21.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500851 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от ИВ. Н. ИВ. от град Пловдив против определение №8553/20.10.2021 г., постановено по гр.д. №14920/2021 г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Б. Т., и СТ. Ц. П., сумата от 200 лв., представляващи разноски в производството.

В частната жалба се твърди, че неправилно съдията докладчик е приел, че производството е образувано по молба на жалбоподателя против П., П. и Т., тъй като е подал насрещна молба като отговор на молбата на молителите по гр.д. №13656/21 г. по описа на РС Пловдив. Вместо насрещната молба да бъде разгледана в същото производство, съдията докладчик по своя инициатива, без да е сезиран за образуване на дело, я е отделила и е образувала ново дело. В първото заседание е прекратила производството по отношение на П. и Т.. След това, въпреки че молбите са от него и от Н.И., осъжда само него за заплащане на разноски. Иска се отмяна на определението и да не се присъждат разноски, тъй като не е искал да се образува гр.д. №14920/21 г., а и то е прекратено още в първото заседание, без да са извършвани действия от страните.

От насрещната страна М. Т. и С.П. е депозиран писмен отговор чрез адв. Б., като се твърди, че частната жалба е просрочена – определението е постановено на 20.10.2021 г., а частната жалба е подадена на 07.03.2022 г.

През този период са проведени две съдебни заседания, жалбоподателят е 1 запознат с делото и е участвал в заседанията на съда, като е запознат с атакувания съдебен акт. Инициативата за образуване на делото е на жалбоподателя, същият е известен, че е образувано самостоятелно производство, не е обжалвал определението за прекратяване на производството по отношение на двамата ответници и акта е влязъл в сила.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, не споделя доводите, изложени в отговора, че е просрочена. Определение №8553/20.10.2021 г. е връчено на жалбоподателя на 28.02.2022 г., видно от отбелязването в съдебния протокол.

Частната жалба е постъпила на 07.03.2022 г., т.е. в предвидения от закона срок. Ето защо настоящия състав намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по постъпили по гр.д. №13656/21 г. на ПРС две насрещни молби – от жалбоподателя – лично и в качеството на законен представител на малолетното дете Н. ИВ. ИВ., , и от Н. ИВ. ИВ., , срещу Н. СТ. П., М. Б. Т. и СТ. Ц. П. по ЗЗДН.

Жалбоподателят е категоричен, че е предявил насрещен иск, който е следвало да се разгледа в производството по гр.д. №13656/21 г. на ПдРС.

Според изложеното в определение №7315/20.09.2021 г., постановено по гр.д. №13656/21 г., производството е образувано по молба за защита по реда на ЗЗДН. Съдебният акт е приложен към настоящето дело, тъй като с него е отказано приемането на предявените насрещни искове, същите са докладвани за образуване на ново дело. Производството по ЗЗДН е специално, разглеждано в кратки срокове и по специални правила. В случая не са приложими общите правила и срокове за разглеждане на дела по ГПК, тъй като наличието на специален ред изключва приложението на общия.

Правилно съдията докладчик не е приел за съвместно разглеждане в производството по гр.д. №13656/21 г. насрещните искове.

Неоснователно е и възражението, че има молба и от Н.И., , срещу Т. и П.. Производството по тези искания е прекратено още на 23.09.2021 г., преди връчване на преписи от молбата му на ответниците.

Производството по искането за защита, направено от И.И. срещу Т. и П., е прекратено в съдебно заседание на 11.10.2021 г. В същото съдебно 2 заседание ответниците са се явили лично и са представлявани от адв. Б..

Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С атакуваното определение такива са присъдени на ответниците.

Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия състав. Молбата е предявена от жалбоподателя срещу Т. и П., а по отношение на тях производството е прекратено на 11.10.2021 г. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо правилно е осъден жалбоподателя да заплати разноски на ответниците, по отношение на които производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че по съразмерност следва да се присъдят 200 лв. от заплатеното общо възнаграждение за тримата ответници в размер на 400 лв. Определението и в тази част е правилно и законосъобразно - правилно в тежест на ищеца са възложени разноските, като следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8553/20.10.2021 г., постановено по гр.д. №14920/2021 г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., с което ИВ. Н. ИВ. от град Пловдив, е осъден да заплати на М. Б. Т., , и СТ. Ц. П.,, сумата от 200 лв., представляващи разноски в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3