Решение № 1437 от 13.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. В., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110110398 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление: *****************************, с която против М. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *****************************, е предявен иск по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15020/2020 г. по описа на ВРС, а именно: 161,91 лв. - главница - дължимa сумa по договор за електронни съобщителни услуги, сключен на 09.05.2017 г., между М. В. Г., ЕГН ********** с клиентски номер ***************************** и

„Б.т.к.“

ЕАД,

ЕИК

*****************************, за периода от 15.10.2017 г. до 14.12.2017 г., вземането, по който е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***************************** с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., покъсно прехвърлено в полза на

„ЮБЦ“ЕООД,

ЕИК

*****************************, с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между „Б.т.к.“ ЕАД и ответника по делото, въз основа на сключен между тях, на дата 09.05.2017 г., договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за абонат с клиентски номер *****************************, мобилен номер *****************************, при условията на тарифен план Smart L+ с 1 месечен абонамент 29,99 лева. Срокът на договорът е 24 месеца - до дата 09.05.2019 г. Въз основа посочения договор ищецът издава следните фактури №№

1236500715/15.11.2017 г.,

1238200549/15.12.2017 г.,

1239904511/15.01.2018 г., 1241605056/15.02.2018 г., като сумите по същите са начислени за периода от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. В настоящото производство ищецът претендира да бъде установена дължимостта само на сумата от 161,91 лева, начислена за периода от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г. – фактура № 1238200549/15.12.2017 г., като в същата е начислено и вземане за предходен период, в размер на 32,18 лева, за което е издадена фактура № 1236500715/15.11.2017 г., за отчетен период 15.10.2017 -14.11.2017 г.

Поради незаплащане в срок, операторът прекратява едностранно предоставянето на услугите и абонаментът на ответника е деактивиран на 03.01.2018 г. Деактивацията се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми, след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Вземането на оператора е прехвърлено двукратно, с последователното сключване на два договора за цесия. С договор за цесия от 16.10.2018 г. операторът прехвърля в полза на

„С.Г.Груп“

ООД,

ЕИК

*****************************, вземането което има срещу ответника. С последващ договор за цесия „С.Г. Груп“ ООД цедира придобитото вземане в полза на ищеца в настоящото производство. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършените цесии, като най-късно това е осъществено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата. До датата на подаване на исковата молба, ответникът не е извършил частично или пълно плащане на дължимите суми.

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 15020/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника, по реда на чл 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане по делото, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва истинността на обективираните в процесните фактури данни; ответникът да е ползвал сочените от ищеца услуги, както и правото на последния да претендира обезщетения и неустойки. Оспорва процесните фактури да са предявени на ответника за плащане, като намира, че основанието за плащане не са фактурите, а престация, която не е била извършена. Сочи, че достъп до мрежата на оператора не е бил предоставен на ответника. Издадените от 2 ищеца месечни сметки за потребление не са подписани от ответника, поради което същите не могат да му бъдат противопоставени. Оспорва правото на оператора да получава в срок дължимите от абоната месечни такси и суми.

Отрича между страните да е уговорен срок, в ползваните услуги да бъдат начислявани и заплащани. Оспорва ответникът да е приел Общите условия на „БТК“ АД, както и че вземането, което последното дружество е имало към ответника, е предмет на двата последователни договори за цесия. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е уведомен за извършването на цесиите.

Оспорва активната материална легитимация на ищеца. При горните доводи настоява за отхвърляне на иска.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261818/24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 15020/2020 г. на ВРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Въз основа на искова молба на кредитора, подадена в законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ищецът представя и по делото, като писмено доказателство, е приет сключеният между „Б.т.к.“ ЕАД и ответника, договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за клиентски номер

***************************** от дата 09.05.2017 г., за номер

*****************************, при условията на тарифен план Smart L+, с месечен абонамент 29,99 лева. От същия се установява, че дружеството оператор е поело задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу насрещното задължение на последния, ежемесечно и в срок, да заплаща възнаграждение за потребени услуги. Определеният срок на договора е 24 месеца - до дата 09.05.2019 г.

По делото са представени следните фактури /месечна сметки/ №№ 1236500715/15.11.2017 г., за сумата от 32,18 лева, начислена за периода от 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г., с падеж – 02.12.2017 г.; 1238200549/15.12.2017 г., за сумата от 161,91 лева, начислена за периода 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г., с падеж – 01.01.2018 г.; 1239904511/15.01.2018 г., за сумата от 227,12 лева, начислена за периода 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., с падеж – 01.02.2018 г. и 1241605056/15.02.2018 г., за сумата от 228,56 лева, начислена за периода 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., с падеж – 04.03.2018 г.

Видно от приложената по делото декларация /л.21/, ответникът е получил екземпляр от Общите условия, като е декларирал, че приема и е съгласен със същите. Авторството на подписите, положени в процесния договор и в декларацията за приемане на Общите условия на оператора не е 3 оспорено от страна на ответника.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 4600008855 от 16.10.2018 г. „Б.т.к.“ ЕАД прехвърля на „С.Г.Г.“ ООД, вземания произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно уточнението направено с чл.1.7, в това приложение се съдържа списък/таблица с информация за вземанията и за длъжниците, като за последните се вписват следните данни: име, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес, фактурирани вземания на цедента и дължима сума. Приложението представлява неразделна част от договора за цесия. Уговорено е, че считано от датата на подписване на договора, цесионерът следва да се счита за упълномощен да уведоми всички длъжници, чиито вземания са прехвърлени, за сключения договор за цесия /чл.5/.

Цедентът „БТК“ ЕАД издава Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което потвърждава, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на цесионера „С.Г.Груп“ ООД, е прехвърлено вземането, което има към ответника, в общ размер на 228,56 лева. По делото е представено и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците с прехвърлени вземания, за сключения договор за цесия. До ответника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, като не се представят доказателства, а и не се твърди, същото да е било получено.

На 01.10.2019 г., в гр. София, между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, е сключен последващ договор за цесия, по силата на който, цедентът „С.Г.Груп“ ООД прехвърля на ищеца, вземанията, получени по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.

422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира на посочените падежи определена парична сума, на соченото от ищеца основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или погасяването му.

4

Съдът намира за безспорно установено, че страните по делото се намират във валидно облигационно правоотношение. Същото е възникнало въз основа на сключен, на дата 09.05.2017 г., между ответника и „БТК“ ЕАД, договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за клиентски номер

*****************************, номер

*****************************, вземането, по който е прехвърлено на ищеца с два последователни договора за цесия. Авторството на положените от ответника подписи в сключения договор, както и декларацията за приемане на Общите условия на оператора, не е оспорено, поради което следва да се приеме, че именно ответникът, в качеството на потребител, е сключил, с оператора, договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че „БТК“ ЕАД не е предоставило услугите, за които е издало процесните фактури. С исковата молба се претендира заплащане единствено на сумата от 161,91 лева, начислена за периода 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г., с падеж – 01.01.2018 г., за която е издадена фактура /месечна сметка/ № 1238200549/15.12.2017 г. Видно от приложеното към фактурата извлечение по услуги, през периода 15.11.2017 г. - 14.12.2017 г., потребителят е провел следните разговори: 19 бр.

- в мрежата на оператора, с обща продължителност 37 минути; 57 бр. - към други мобилни оператори, с обща продължителност 241 минути; 2 бр. - към фиксирани номера; 26 бр. – международни, с обща продължителност 577 минути; изпратил е 6 съобщения – 2, от които – международни; предоставени са му допълнителни услуги, като същите не са таксувани. Видно от фактурата, ответникът има задължение от предходен период, в размер на 32,18 лева. Представена е детайлизирана справка на потреблението, в която са посочени и номерата – мобилни и фиксирани, към които са извършени повиквания от предоставения мобилен номер на ответника – в страната, във ФР Германия и в Република Кипър. Предоставянето на електронни съобщителни услуги от страна на оператора, в сочения от ищеца обем, е установено по безспорен начин, поради което възражението на ответника се явява неоснователно.