Определение № 2285 от 13.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2285 гр. Варна, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на О. Д., представлявана от Кмета . .ев срещу Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х. А.

Ю. с ЕГН **********, Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците, първата на 2/3 ид.ч., а втория и третия на по 1/6 ид.ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Ц., общ. Д., представляващ дворно място, съставляващо ..................... по плана на с. Ц., с площ от 710 кв.м. и при граници: ........, улица, ........... ............ както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отхвърлено искането за отмяна на НА № 157/2022г. на нотариус М. Якимова, рег.№ 773, с който Х. А. Ю. е призната за собственик по давностно владение на описания имот.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради неправилно интерпретиране на събраните доказателства и неточен, нелогичен и необоснован анА.з на фактическата страна на спора.

Посочва, че неправилно в обжалваното решение ПРС е приел, че ответниците се позовават на присъединяване на владението на праводателя си. Факта на присъединяване в случая е ирелевантен за спора. Необоснован е също изводът на първоинстанционния съд, че ответницата Х. Ю. е започнала да владее имота за себе си заедно със съпруга си считано от смъртта на свекъра й – 18.03.1998г. до спирането на давността на 31.05.2006г. По делото не е доказано установяване на фактическа власт от ответниците върху имота с намерение за своене. Сградите в имота са придобити от праводателя на ответниците с ясното съзнание, че дворното място е общинско. Ето защо отправила искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за 1 основателност.

В отговор всеки от въззиваемите оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Позовават се, че по делото е установена принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на Х. Ю., придобито на основание придобивна давност при владение повече от 10 години.

Сградите в имота са били подарени на родителите им от родителите на баща им преди много години, който факт е установен по делото. Видно от разписния лист към регулационния план на селото е, че записът относно О. Д. е едва от 2010г., а до този момент като собственици на имота са били вписани различни физически лица, вкл. и Х. Ю.ов – дядо им.

Имотът се владее от няколко поколения вече от семейството на ответниците, няма данни същият да е бил отчуждаван или да е бил общински, нито да е бил засегнат от строителството на язовир „Ц.“. Неоснователно е твърдението за нА.чие на признание, че земята е общинската собственост в НА, съставен за собствеността на сградите, доколкото акта се отнася само за сградите в имота – жилищна сграда, гараж и навес, а не и за дворното място, в което същите са построени. От друга страна присъединяване на владението на праводателите е релевантно по отношение на Х. Ю., доколкото съобразно разясненията по т.

3 от ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. От свидетелските показания е установено по делото, че именно тя стопанисва имота, че никой – дори синовете й, след смъртта на баща им не е оспорвал собствеността й и всички знаят, че този имот е неин. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

При служебна проверка, съдът констатира, че в исковата молба не е посочено еднозначно придобивно основание от ищеца, както и не са наведени фактически твърдения обосноваващи правен интерес от провеждане на отрицателните установителни искове срещу ответниците Х. и Ал Х.. В тази насока на ищеца следва да се даде възможност да прецизира твърденията си.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

УКАЗВА на О. Д. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, с писмена молба, придружена с 3 броя преписи да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, както следва:

Да наведе изрични фактически твърдения за факти и обстоятелства, съставляващи придобивното основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, на което твърди да е придобила правото на собственост върху процесния имот;

Да наведе твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи правния й интерес от провеждане на исковете за собственост срещу ответниците Х. и А. Х., като съобрази, че формална легитимация съобразно твърденията в исковата молба и доказателствата по делото притежава единствено Х. Ю. с КНА № 157/13.06.2022г., а останА.те ответници не заявяват свое самостоятелно право на собственост върху имота.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3