Решение № 221 от 16.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С., 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500192 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на“ЧЕЗ Р.Б. „ АД/ЧЕЗ РБ/,с актуално наименование „Е.М.З.“ АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Ц.Ш.“ № 159,Б.М.Б.Ц. .,против решение № 84 от 31.12.2021г. по гр.д.№ 860/2021г. на РС-Б..Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон.Претендира се юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 25 лв. по приложен списък. Иска се отмяна на решението,тъй като съдът неправилно приел ,че е налице противоречие между чл.56 ПИКЕЕ/2019г./ и чл.98а, ал.2,т.6,б.а.ЗЕ.Според тезата на съда операторът на електроснабдителната мрежа трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за сумата на корекцията.При наличието на чл.98а,ал.2,т.6 ,б.а от ЗЕ не можело да се приеме,че чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи ,че сумата на корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния потребител.Съгласно разпоредбите в чл.98а, ал.1 и 2 от ЗЕ ,крайният снабдител продава при публично известни общи условия няма изрично определяне на дружеството ,което има право да извършва корекции.Обаче,ако корекцията се извършва от електроснабдителното дружество,няма изискване относно реда за уведомяване относно корекциите.Не съществувала изрична забрана корекцията да се извършва от разпределителното дружество.Ето защо не било налице противоречие между нормите на ПИКЕЕ и ЗЕ,както неправилно приел първоинстанционният съд.

1

Въззиваемата страна Г. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.“Х.А. „ № 32, оспорва жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира жалбата процесуално допустима и основателна.

С атакуваното решение БРС е отхвърлил отрицателния установителен иск на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“АД-С. на осн.чл.124, ал.1 и е признал за установено,че Г. Н. Н. не дължи за консумирана електрическа енергия сумата 897.18лв. по фактура № 0003363785 от 29.04.2021г. по констативен протокол № 1026446 от 09.02.2021г.,представляваща вземане за коригирана,неточно измерена електрическа енергия за периода от 10.11.2020г. до 09.02.2021г. на жилищна сграда на адреса на ответницата с клиентски номер

530001171793,сумата 24 лв. по фактура № 0002099196 от 28.04.2021г.,като и сумата 30 лв. по фактура № 0002099197 от 28.04.2021г. и ответникът е осъден да заплати на ищцата 400 лв. разноски по делото.

Не се спори от фактическа страна,че ищцата е потребител на електрическа енергия и има открита партида с клиентски номер 530001171793 за къщата в Б. на посочения адрес.Не се спори,че за посочения период са начислени сумите по гореописаните фактури.Изготвен е констативен протокол от метрологична експертиза електромерът няма нужните технически характеристики за отчитане на консумацията.Съставен е констативен протокол за преизчисляване на сметката за доставената,неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца и резултатът е съобщен на потребителката.Първоинстанционният съд е приел съдебно-техническа експертиза,която е потвърдила,че се касае за неизмерващо СТИ.Спорът е от правна страна, а именно дали ответникът може да търси заплащане на стойността на коригираната сметка за електроенергия,както и дали са били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция.Отговорът ена пръвонистанционния съд е отрицателен със следните аргументи:съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА при противоречие с нормативен акт от по-висока степен се прилага последният-в случая чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ, а такова противоречие било налице между чл.56, ал.1 и 2 от ПИККЕ,предвиждащ,че право да извърши корекция има операторът на електроснабдителната мрежа , и чл. 98а, ал.2,т.6,б.“а“ от ЗЕ,предвиждащ такова право за крайния снабдител.Съдът коректно се е позовал на практика на СОС, но според актуалната практика на ВКС/решение № 77 от 30.05.2022г. по гр.д.№ 2708/2021г. на Трето гражданско отделение,специалният нормативен акт в чл.55 изрично е предвидил: „в случаите,в които се установи,че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ,операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“;по отношение на преизчисленията се съдържа регулация в чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ.Разпоредбите са в рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от по-висока степен.Налице е подзаконово 2 възлагане на вземането,легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и да го получи , и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.Съобразно направеното в жалбата искане следва въззиваемата страна да заплати на въззивника съдебни разноски за въззивната инстанция по приложения списък:

25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 84 от 31.12.2021г. по гр.д.№ 860 /2021Г. НА рсБ. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. Н. Н. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по реда на ч„л.124, ал.1 от ГПК по отношение на “Е.М.З.“ АД/предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“,бул.“Ц.Ш. № 159,бл.Б.Б. .,че Г. Н. Н. от Б.,живуща на адрес ул.“Х.А-.“ № 32 с ЕГН ********** не дължи за консумирана електрическа енергия сумата 897.18 лв. по фактура № 0003363785 от 29.04.2021г. по КП № 1026446 от 09.02.2021г.,представляваща вземане на дружеството за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 10.11.2020г. до 09.02.2021г. на обект-жилищна сграда на адрес гр.Б., ул.“Х.А.“ № 30,с клиентски номер 530001171793; сумата 24 лв. по фактура 0002099196 от 28.04.2021г. и сумата 30 лв. по фактура 0002099197 от 28.04.2021г.

ОСЪЖДА Г. Н. Н. от Б., ул.“Х.А-.“ № 32,с ЕГН **********,да заплати на „Е.М.З.“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление С.,бул.“Ц.Ш.“ № 159,бл.Б.Б. ., съдебни разноски за въззивното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3