Решение № 45 от 25.06.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Разград, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20243300200205 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от постановено от несъдебен орган на Австрия – Областна администрация Санкт Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft St.Polten) за плащане на финансова санкция в размер на 90 евро, както и 5 евро съдебни и административни разходи, общ размер 95 евро, наложена с решение № PLS2-V-23 88624/3 от 24.10.2023 г., влязло в сила на 24.11.2023 г.

Санкцията за сумата 80 евро е наложена на българския гражданин Е. Й. за нарушение „превишаване на скоростта“: На 09.07.2023 г., 23,34 ч. населено място: Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1 nachst Strkm. 41 ,395 Baustelle, Fahrtrichtung Wien, с превозно средство с български регистрационен номер *** е превишил разрешената скорост от 80 км/ч. Измерено превишаване на скоростта/след изваждане на допустимата погрешност на измерването/: 26 км/ч. Нарушил § 52 Lit.a Z.10a StVO 1960, §99 ABS.3 lit.a StVO 1960.

В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че удостоверението от австрийската страна отговоря на изискванията на закона, налице са основанията и следва да 1 бъде признато.

Засегнатото лице Е. Й. с установени след справка в НБДН с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, редовно призован се явява лично. Заявява, че автомобилът е на негово име, като е дал пълномощно на зет си, да го управлява. Заявява, че ще заплати глобата.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Областна администрация Санкт Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft St.Polten), постановено на 24.10.2023 г., влязло в сила на 24.11.2023 г., с което на Е. Р. Й., роден на ***., с последен известен адрес ***, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 90 евро и 5 евро разноски общ размер от 95 евро, за нарушение на § 52 Lit.a Z.10a StVO 1960, §99 ABS.3 lit.a StVO 1960.

Същото се отнася за извършени нарушения на закона за движение по пътищата на Австрия.

Нарушението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.

Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.

Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо.

В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение е в размер на 90 евро и 5 евро разноски Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяния, както се посочи по - горе, част от които съставляват 2 административно нарушение и според българското законодателство, като това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението е постановено срещу засегнатото лице - Е. Р. Й., ЕГН********** , който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно наказателна отговорност и подлежи на административно наказание.

Видно от представеното Удостоверение, производството по отношение на българския гражданин Е. Р. Й. е било писмено. Бил е уведомен лично на 09.11.2023г. съгласно законодателството на Австрия за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество. Засегнатото лице не е подало възражение пред австрийските власти и решението е влязло в законна сила.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 90 евро 176,02 лева, а равностойността на 5 евро разноски е 9,78 лв., според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението.

Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Поради изложеното следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното Окръжен съд - Разград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № PLS2-V-23 88624/3 постановено на 24.10.2023 г., влязло в сила на 24.11.2023 г., издадено от несъдебен орган Австрия - Областна администрация Санкт Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft St.Polten), срещу българския гражданин Е. Р. Й. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, с което е наказан да заплати „Глоба“ в размер на 90 евро, равностойни на 176,02 лв. (сто седемдесет и шест лева и две стотинки) и разноски 5 евро равностойни на 9,78 лв. (девет лева и седемдесет и осем стотинки) по курс на БНБ към датата на постановяване на решението, за нарушение „превишаване на скоростта“: На 09.07.2023 г., 23,34 ч. населено място:

Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1 nachst Strkm. 41 ,395 Baustelle, Fahrtrichtung Wien, с превозно средство с регистрационен номер ***. Разрешена максимална скорост 80 3 км/ч. Измерено превишаване на скоростта/след изваждане на допустимата погрешност на измерването/: 26 км/ч., като нарушил § 52 Lit.a Z.10a StVO 1960, §99 ABS.3 lit.a StVO 1960.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно осигурителния процесуален кодекс.

След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ за решението компетентния орган на издаващата държава в Австрия, както и Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4