Решение № 1493 от 03.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330116652 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Н. Ч. З., ЕГН: **********, от град П., ул. „К.

Ш.“ № **, чрез пълномощника й- адв. С. П. – АК П., против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем „****“ № *** от **** г.

При условията на евентуалност, се предявяват и искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от същия Договор за кредит. Предявени са и насрещни осъдителни искове от Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г против от Н. Ч. З., ЕГН: **********, от град П., ул. „К. Ш.“ № **, за осъждане на същата да заплати на ищеца по насрещния иск сумите от 2531.28 /две хиляди петстотин тридесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ - главница по договор за паричен заем № ****/**** г.;

630.88 /шестстотин и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - начислена незаплатена договорна лихва по договор за паричен заем №****/**** г. за периода 26.11.2021г. – 23.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната исковата молба – 11.01.2023г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит “****”, с който бил отпуснат паричен заем в размер на 2600 лева за срок от 60 седмици, при погасителни вноски всяка от по 163.56 лева. Общия размер на кредита бил 4906.80 лв.

Съгласно чл. 5 от договора фиксирания годишен лихвен процент по заема бил 40.32%, а 1 годишния процент на разходите 49.36%. В чл. 1, ал. 3 от договора кредиторът уговорил т. нар. „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер 1635.60 лева. Договорът за револвиращ заем бил недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Изразява съображения, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за експресно разглеждане съдържала неравноправна за потребителя финансова тежест на стойност 1635.60 лева. Такса за експресно разглеждане на документи била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касаела услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължало на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно възнаграждение за т. нар. експресно разглеждане. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит била предвидена неустойка, като същата била неравноправна. Твърди се, че ноторно известен факт било, че обезпечение на кредит с физическо лице до 21 годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж 5 месеца при настоящия си работодател и минимален осигурен доход в размер на 1000 лева, представлявало затруднение за кредитоискателя, тъй като такива лица, отговарящи на тези условия са рядкост и се прибягвало до заплащане, а неустойката предвидена в чл. 5, ал. 2 от договора в размер на 1090.20 лева след прибавяне на общата дължима сума по кредита била 5997 лв.

Тази неустойка в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора не била включена в ГПР, като същия не отговарял на действителния такъв. При така дадените легални дефиниции в закона, при изчисляване на ГПР, при процесня договор, е следвало да бъдат включени в ГПР неустойката в чл. 5, ал. 2 от Договора, като невключването им води до нереален и недействителен ГПР, който заблуждава потребителя. Така не само, че ГПР бил посочен единствено, като процентна стойност в цифри, а и не била действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на конкретизация относно начина по който е формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, се препятствало възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определи условия за връщане на заетата сума и обуславявало нарушение на основното изискване на сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин. Нарушаване на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК било самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК, поради което същия следвало да бъде признат за недействителен.

Посочва се, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условия за прилагане на договорния лихвен процент /чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т 9 ЗПК/. В договора не били упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размера на „печалбата на кредитора“ /възнградителна лихва/, като не било посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква – лихва. Не било ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включвали в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до недействителност на договора за потребителски кредит. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Сочи, че не е допуснато нарушение по чл. 11, ал. 1, т.0 от ЗПК, тъй като в договора бил посочен годишния фиксиран лихвен процент по кредит, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържала условията за прилагането му, като при фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

От договора се виждало ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва, както и размера на всяка вноска и включените в нея компоненти. Всичко това било достатъчно да обоснове липса на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, като дружеството спазило разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР-то да не е по високо от петкратния размер на законната лихва, като договорната лихва била в размер на 49.36%. Сочи се, че са неоснователни твърденията на ищеца, че процесния договор противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочената разпоредба изисквала посочване на годишния процент, а разходите по кредита, както общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване, видно от съдържанието на приложения договор било спазено. Посочва се, че съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредит не се включват разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит. Не споделят мнението на ищеца, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР, като невключването й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, както и че уговорката по договора за представяне на поръчител в три дневен срок е неравноправна и заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че ако заемополучателя добросъвестно е бил изпълнил договорното задължение да представи поръчител, то кредиторът е щял да е събрал вземането си и нямаше да търпи вреди от неизпълнението. По отношение на услугата експресно разглеждане на документи се твърди, че същата била доброволна и заемодателя не е задължавал ищеца да я сключва, като оспорва твърденията, че същата е неравноправна. С оглед гореизложеното, моли да се постанови решение с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „Вива Кредит“ ООД, е предявил срещу Н. Ч. З. насрещна искова молба.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на **** г. Н. Ч. З. сключила с „Вива Кредит“ ООД договор за предоставяне на паричен заем № **** по силата на който усвоила заемна сума в размер на 1700 лева. С подписването на договора тя се задължила да върне заемната сума на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 163.56 лева, в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Както изрично било посочено в чл. 1, ал. 1 т. 2 от договора преди сключването му на заемателя бил представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит.

Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, ГПР 49,36 % и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи – 4906.80 3 лева, от която 2600 лева била главница, а 1635 лева такса експресно разглеждане и 671.20 лева договорна лихва. На основание чл. 1, ал. 2 и след направения доброволен избор от страна на заемателката да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит била начислена такса за тази услуга в размер на 1635.60 лева, която била разпределена за плащане на равно части с всяка една вноска. На основание чл. 5 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезщетение по договора на заемателя била начислена неустойка в общ размер на 1090.20 лева, която била разпределена на равни части по всяка вноска като след това разпределение на вноската възлиза на 145.29 лева. Твърди се, че заемополучателя Н. З. заплатила сумите от 90 лева на 16.11.2021г. от която 5 лева погасени начислени разходи за събиране на просрочени вземания със сума от 85 лева частично погасена първа вноска, както и на 20.11.2021г. сума в размер на 115 лева от която 114.90 лева и с 8 дни забава изцяло погасена първа погасителна вноска, със сума от 0.10 лева частично погасена втора погасителна вноска по договор за паричен заем №***/***г. Сочи се, че към момента на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 6002 лева, от които 2531.28 лева – главница; 630.88 – договорна лихва; 1053.98 лева – неизплатен остатък, разпределен по вноски за такса експресно разглеждане на документи; 1580.98 лева - неизплатен остатък разпределен по вноски и 205 лева – разходи за събиране на просрочени задължения, които обославявали интереса от предявяване на настоящия иск. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който се оспорва същия, като неоснователен и се моли за отхвърлянето му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор относно факта, че е сключен договор за паричен заем на ****г., по силата на който на ищцата е отпуснат заем в размер на 2600 лева за срок от 60 седмици, платим на 30 погасителни вноски в размер на 163,56 лева всяка от тях, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32% и ГПР- 49,36%.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора за заем е посочено, че преди подписването му заемателя доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на заема, за което дължи такса за експресно разглеждане в размер на 1635,60 лева, дължима разсрочено на равни части, включена в размер на всяка от погасителните вноски.

Предвидено е също в чл. 5 от договора задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от предвидените обезпечения на задълженията му- поръчител физическо лице, което да отговаря на предвидените условия или банкова гаранция, издадена след усвояване на заема в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка за заемателя в размер на 1090,20 лева, дължима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай вноската е в размер на 199,90 лева, а общото задължение по договора става в размер на 5997 лева.