Определение № 6 от 10.01.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Разград, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20243300600002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Настоящото дело е образувано по постъпила частна жалба от защитника на подсъдимите С. В. Я. и С. С. Ш., както и по частна жалба, депозирана лично от подсъдимия Ш.q срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 14.12.2023 година по НОХД № 569/2023 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия, са оставени без уважение.

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия С. В. Я., се сочи, че атакуваното протоколно определение на РС – Разград е незаконосъобразно и необосновано, като не се изтъкват конкретни съображения за това. Бланкетно в частната жалба се сочи, че обвинителният акт не отговаря на истината. Изтъква се още, че подсъдимият Я. в хода на досъдебното производство не е направил всички искания, бележки и възражения, тъй като бил подведен, че ще бъде сключено споразумение с РП – Разград за решаване на делото в досъдебното производство при минимален размер на наказанието, като в същото време било предложено сключване на споразумение при завишен размер на наказанието, с който подсъдимият не бил съгласен. В обобщение се моли съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – Разград за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Я..

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия С. С. Ш., се сочи незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Изтъква се, че първоинстанционния съд не е отговорил на всички поставени въпроси за допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, както и не е обсъдил всички посочени от защитата неясноти и пропуски, допуснати в обвинителния акт и на досъдебното производство, с което обосновава липса на мотиви и допуснато съществено процесуално нарушение на атакувания акт. Отново се прави оплакване, че подсъдимият бил подведен, че ще бъде сключено споразумение с РП – Разград за решаване на делото в досъдебното производство с наказание в минимален размер, ако същият възстанови нанесените щети в размер на 600 лева, поради 1 което и същият възстановил щетите и не взел активно участие в хода на досъдебното производство, като не отправил искания, бележки, възражения и доказателствени искания.

Поради същата причина подсъдимият Ш. изразил желание да не му бъдат предявявани материалите по досъдебното производство, а това да бъде сторено на назначения му служебен защитник, поради което счита, че правото му на защита било нарушено. В последствие се оказало, че в предложеното от прокуратурата споразумението предвиденото наказание било в размер, значително по-висок от минималния, поради което и подсъдимият отказал да бъде сключено. Сочи, че обвинителният акт не отговаря на истината, доколкото същият никога не е извършвал посочените в него действия по разбиване на катинар с техническо средство /пила/ и в него не се съдържали данни за мотивите, поради които подсъдимият предприел действия по отнемане на чуждите движими вещи. В обобщение се моли съдът да отмени атакуваното протоколно определение и делото да бъде върнато на РП – Разград за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Ш..

В частната жалба, депозирана лично от подсъдимия С. Ш., се сочи незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното протоколно определение. Изтъква, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, доколкото той и другият подсъдим Я. не са се запознали с материалите по делото. Твърди, че друго лице е положило подпис за запознаване с материалите по делото. Обвинителният акт не отговарял на обективната истина, тъй като посоченото в него не съответствало на техните показания. В подкрепа на това сочи, че между него и другия подсъдим липсва предварителен сговор и за извършване на деянието не била използвана пила, нямало разрушаване на прегради и не бил счупен катинар.

Изтъква, че липсват доказателства за извършеното от него деяние. Сочи, че бил подведен, че ако възстанови нанесените щети ще сключи споразумение с РП – Разград за решаване на делото в досъдебното производство с наказание в рамките на 1 година лишаване от свобода, но предложният размер на наказанието в споразумението бил в завишен размер.

Възражения против подадените частни жалби не са постъпили.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частните жалби, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:

Честните жалби са подадени в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.

Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл.

249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.

345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, всяка една от частните 2 жалби е неоснователна.

Производството по НОХД № 569/2023 г., по описа на РС – Разград е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против С. В. Я. и С. С. Ш. за това, че за времето от 02.07.2023 г. до 03.07.2023 г., в гр. Разград, в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор, действайки като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална пила, отнели чужди движими вещи – 3бр. велосипеди с неустановена марка на обща стойност 600 лева и 1 бр. тонколона марка „RoBox” на стойност 400 лева от владението и собственост на Щ.Р.Щ. от гр. Разград без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл.

195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.5 вр с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК В проведено на 14.12.2023 година разпоредително заседание по НОХД № 569/2023 г. по описа на РС - Разград, съдът по наведени идентични с настоящите частни жалби възражения от защитника на подсъдимите и от самите тях, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемите и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

Първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното протоколно определение е преценил, че в хода на досъдебното производство не са констатирани допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Счел е, че направените изказвания от подсъдимите касаят достоверността на доказателствени материали и оспорване на обвинението по същество, които въпроси не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Приел за неоснователно изявлението на подсъдимия Ш., че материалите по разследването не са му били предявени, доколкото в протоколите за разпит в досъдебното производство и двамата подсъдими са изразили желание материалите по разследването да не им бъдат предявявани лично, а това да бъде сторено на техните защитници. Констатирал, че материалите по разследването били предявени на защитниците на подсъдимите, които те са имали към него момент.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимите С. В. Я. и С. С. Ш. за връщане на делото на РП - Разград, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав също намира, че не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на защита на някой от подсъдимите. Релевираното възражение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на материалите от разследването лично на подсъдимите е несъстоятелно. В протокола за разпит на обвиняемия С. Я. /л.18 от ДП/, същият изрично е заявил, че не желае да се запознава с материалите по разследването след приключване на същото, като е изразил съгласие материалите да бъдат предявени на назначеният му служебен защитник адв. М.. В протокола си за разпит /л. 44 от ДП/, обв. С.

Ш. е заявил, че не желае да се запознава с материалите по разследването след приключване на същото, като изрично е заявил, че желае с материалите по делото да се запознае назначеният му служебен защитник адв. П.. След приключване на разследването материалите са предявени на двамата защитници на подсъдимите с протоколи за предявяване на разследване от 15.08.2023 г. и 16.08.2023 г. /л. 140-141 от ДП/. С оглед на това настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изпълнение на процедурата по чл. 227 от НПК, които да са довели до ограничаване правото на защита на всеки един от подсъдимите.

3

Настоящият съдебен състав не може да сподели становището на подсъдимите, обективирано в частните жалби, че същите са предприели пасивно процесуално поведение с оглед възможността да бъде сключено споразумение с РП – Разград за решаване на делото в досъдебното производство при минимален размер на наказанието и по този начин правото им на защита било ограничено. Сключването на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство представлява предоставена от закона правна възможност, а не задължение, доколкото нормата на чл. 381 от сл. от НПК няма императивен характер. Още повече, че сключеното между страните споразумение за решаване на делото в досъдебното производство подлежи на одобрение от съда, който следи за неговата законосъобразност, включително за размера на наказанието. Очакването на подсъдимите за сключване на споразумение с РП – Разград, не препятства възможността им да проявят активно процесуално поведение в хода на досъдебното производство, правейки възражения, бележки и доказателствени искания. Изразеното в хода на досъдебното производство самопризнание от двамата подсъдими и възстановяването на щетите не губят своята процесуална стойност, тъй като същите следва да се вземат предвид от съда при индивидуализация на наказанията при евентуално постановяване на осъдителна присъда.