Решение № 20 от 07.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Търговище, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500296 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Д. Е. П. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. от АК-Търговище против решение №529/01.11.2023г., постановено по гр.д.№482/2023г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответника „Телепол“ЕООД-гр.Шумен искове с правно основание чл.74, ал.4 от КТ за обявяване недействителността на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от 07.11.2022г. към трудов договор №137/23.05.2021 год., както и с правно основание чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ за признаване незаконността на уволнението със заповед №48/20.02.2023г. на управителя, неговата отмяна и възстановяване на заеманата длъжност, като на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 780 лв. С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за 1 потвърждаване на решението, противопоставяйки се на доказателственото искане.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявеният конститутивен иск по чл.74, ал.1 от КТ за прогласяване на недействителността на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от 07.11.2022г. към трудов договор №137/23.05.2021 год., както и с правно основание чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ за признаване незаконността на уволнението със заповед №48/20.02.2023г. на управителя, неговата отмяна и възстановяване на заеманата длъжност, са обосновани с твърдение за противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, предвиждаща за една и съща работа с работника да се сключва договор за изпитване само веднъж, довело до прекратяване на валидното трудово правоотношение в нарушение на закона.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение за липсата на нарушение на посочената правна регламентация, тъй като уговорката за изпитване касае длъжност, различна от предишната.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Ищецът е служител на ответника от 23.05.2021г., като при условията на изпитване е заемал длъжностите „оператор сигурност“, „старши сътрудник охрана“, „организатор охрана“ и „експерт по сигурност“ от 07.11.2023г. в охраняваните от работодателя магазини в гр.Търговище, като от последната длъжност е освободен с атакуваната пред съда заповед №48/20.02.2023г. на управителя, обусловило и правния спор по чл.74, ал.1 и 4 от КТ относно действителността на клаузата за изпитване на последната длъжност и законността на уволнението.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, трудов договор със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на служителя да я изпълнява, като за една и съща работа договор за изпитване може да се сключва само веднъж-чл.70, ал.5 от КТ, изискващо преценка дали 2 последната длъжност на ищеца „експерт по сигурност“е една и съща с предишната длъжност „организатор охрана“ .

Съгласно съдържанието на приложените длъжностни характеристики, новата длъжност не само се отличава като наименование от старата длъжност, но има съществена разлика в общите изисквания и характеристики, както и в специфичните трудови функции, а така също и различно място и подчиненост в структурата на работодателя. Сравнението на длъжностните характеристики налага извод, че длъжността „експерт сигурност“ е по-висока длъжност от „организатор охрана“, тъй като са възложени повече ръководни, организаторски, отчетнически и контролни задължения, както и обучителни функции, което се потвърждава и от показанията на св.Симеонов и св.Стефанов относно фактическите параметри на дейността, като именно отказът на ищеца да изпълнява част от новите задължение са мотивирали и неговото освобождаване от работа.

При тези доводи и обстоятелства, липсва нарушение на императивни разпоредби на закона по смисъла на чл.74, ал.1 и 4 във вр.с чл.70, ал.5 от КТ при сключването на договора със срок за изпитване, както и на изискванията на чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на договора по усмотрение на работодателя, в която насока първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, като се е позовал на задължителна съдебна практика, които мотиви се споделят и от настоящия състав на въззивния съд, поради което последният извършва препращане към същите по реда на чл.272 от ГПК..

Предвид горното, предявените искове са неоснователни, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 933 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №529/01.11.2023г., постановено по гр.д.

№482/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

3

ОСЪЖДА Д. Е. П. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на „Телепол“ЕООД-гр.Шумен, ЕИК 837037876 направените във въззивната инстанция разноски в размер на 933 лв.

Р Е Ш Е Н И Е Т О може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4