Решение № 7 от 21.01.2026, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 110/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Мария Вангелова Грунова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Котел, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20252210100110 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искове предявени от
„Електроразпределение Юг" ЕАД, срещу Д. Д. Ч..
В исковата молба се излагат твърдения, че на 23.05.2024 при извършване на дейност - рязане на дърва в землището не село Заберново, община Малко Търново, област Бургас ответникът Д. Д. Ч. е повредил имущество, собственост на „Електроразпределение Юг" ЕАД, а именно счупване на стълб ЖБ от ЕП - Визица, откл. с. Заберново. За установяване на непозволеното увреждане е съставен Констативен протокол за нанесени щети № 30853/23.05.2024г. Протоколът е подписан от служителите на „Електроразпределение Юг" ЕАД - Мартин Казетов и Ивайло Борисов, както и от Д. Д. Ч.. Щетите възлизали на стойност 2774,94 лева. С предявената искова молба се иска от съда да осъди ответника да му заплати 2774,94 лева., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор срещу исковата молба, в който не се оспорва както допустимостта, така и основателността на предявения иск.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани не изпращат представител, депозират писмено становище по хода на делото.
В съдебно заседание ответникът, не редовно призован, се явява лично, явява се и назначеният му особен представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът в производството предявява главен осъдителен иск за сумите 2 784.94 лева за нанесени имуществени вреди от непозволено увреждане, които вреди удостоверява с констативен протокол за нанесени щети № 30853/23.05.2024 г. и моли съда да осъди ответника и за законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба, а именно 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Не се спори между страните по делото, а се установява освен от изложените твърдения в първото открито съдебно заседание от страна на ответника, така и от приложените и приети по делото доказателства, а именно констативен протокол за нанесени щети № 30853/23.05.2024 г., както и фактура № 5000637431/02.07.2024 г., че на 23.05.2024 г. при извършване на дейност рязане на дърва в землището на с. Заберново, общ. Малко Търново, обл. Бургас, ответникът Д. Д. Ч. е повредил имущество, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва кумулативно да бъдат налице. Отговорността за непозволено увреждане предвидена от закона, е както в защита на собствеността, така и на другите права и интереси на правните субекти и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, следователно ответникът е този, който следва да докаже, че вредите не са резултат от неговото виновно поведение, или са налице данни за виновно поведение на лице, на което той е възложил изпълнение на задълженията.
Предвид на заявеното от ответника, както бе посочено в открито съдебно заседание, признава вината от непозволеното увреждане, с оглед на което няма спор, че сумата от 2 774.94 лв., обективирана във фактура № 5000637431/02.07.2024 г. е дължима от ответника и следва да бъде уважена от съда.
По претенцията за законна лихва върху главницата:
Настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В такива случаи се явяват 2 компенсаторни, а не мораторни (съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, обезщетените в размер на законната лихва се дължи от деня на забава до окончателното изплащане на задължението). Законна лихва в настоящия случай е поискана от момента на депозирана на исковата молба, а именно 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид на изложеното, предявената претенция е основателна и по нея следва да се постанови положително произнасяне, а именно с уважаване на предявения иск.
По претенцията за разноски:
Относно разноските по делото, с оглед изхода на правния спор и направеното искане от страна на ищцовото дружество, същото има право на сторените по настоящото производство разноски на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реализиране на такива, ответникът следва да заплати разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител в размер на 761.00 лева.
Предвид на официалната дата /01.01.2026г./ за въвеждане на еврото, съдът следва да посочи сумите в евро и тяхната равностойност в лева/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявените от „Електроразпределение Юг" ЕАД, срещу Д. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Градец, общ. Котел кв. Изток № 390 искови претенции за заплащане на сумата от 2 774.94 лв., обективирана във фактура № 5000637431/02.07.2024 г., представляваща причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 24.02.2025г./датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Градец, общ. Котел кв.
Изток № 390 да заплати на „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов 37, сумата от 1418,80 евро /хиляда четиристотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/ равностойни на 2 774.94 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2025г./датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Д. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Градец, общ. Котел кв.
Изток № 390 да заплати на „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов 37, сумата от 389,09 евро /триста осемдесет и девет евро и девет евроцента/ равностойни на 761.00 лева, представляващи разноски по ГД № 110/2025 г. по описа на РС Котел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна 3 жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Препис от Решението да се връчи на ответника, чрез адвокат Х. – АК Сливен.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4