Решение № 599 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503495 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

14 състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА

ДИМИТЪР МИРЧЕВ при секретаря ПАВЛИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Съ бева гр.дело № 3495 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 264873 от 20.07.2021г. постановено по гр.д.№ 10873/2010г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.407 ТЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от Ш. Ю. Ч., срещу „Дженерали застраховане“ АД, за заплащане на сумата от 300 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 01.10.2005г. ПТП, при което е настъпила смъртта на съпруга й Д. Ч., ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ-29.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Ш. Ю. Ч. е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, сумата от 750 лв. направени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С решение от 27.09.2021г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, като правната квалификация на исковата претенция следва да се чете чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ вместо КЗ /отм./.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Ш. Ю. Ч. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че са неправилни изводите на съда, че с влязлото в сила решение по наказателното дело е било определено едно страведливо обезщетение и макар, че ответникът не обвързан със сила на присъдено нещо, бил обвързан от ТР на ВКС, което е цитирано № 1/2014 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС.

Тези изводи са незаконосъобразни и противоречат на конституцията на РБългария и на Европейското право. Твърди, че Директива 14 от 2005г. на ЕС за размера на отговорността на застрахователя е задължителна за българския съд, поради което и съгласно нейните разпоредби отговорността на застрахователя в производството по пряк иск към него е в размер на 1 млн. лева за едно пострадало лице. Посочва, че прекият иск спрямо Застрахователя е единствено обезпечителен, той е регламентиран както в пар.1 от ДР на КЗ, така и в Директива 2005/14/ЕО, като с оглед функцията на застраховането, застрахователното обезпечение покрива значително по-голям размер, закрепен в застрахователната полица/ до 5 милиона/. Друг съществен аргумент в подкрепа на горното са различните финансови възможности на извършителя и неговия застраховател. Оттук и застрахователното обезщетение следва да е различно. Срещу застрахователя може да се предяви целия размер на застрахователната сума, докато срещу прекия извършител това е невъзможно. В случай, че се приеме, че застрахователят отговаря само до размера на уважения граждански иск в наказателния процес, то се обезсмисля застраховката „Гражданска отговорност” като такава по същество. В този случай се обезсмисля пар.1 от ДР на КЗ, както и разпоредбите на Директива 2005/14/ЕС относно паричните обезщетения, тъй като те стават недостъпни за трети увредени лица. Моли да бъде отменено решението в частта над уважения иск за сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер в размер на 575 865 лева на предявените претенции за неимуществени вреди, както и в частта относно отхвърлените претенция от 200 000 евро - имуществени вреди и да бъдат уважени тези претенции за 320 000 евро неимуществени вреди и 200 000 имуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в жалбата не е формулирано ясно искането на жалбоподателката, вкл. по отношение частта за имуществени 2 вреди, за които вреди отделен иск не е предявяван и такъв предмет на делото изобщо не е въвеждан в спора. Твърди, че без правно основание и отношение към решението са наведените доводи за различието във финансовите възможности на виновния водач и застрахователя на гражданската му отговорност като водач на МПС. Съдът правилно и мотивирано е постановил своето решение на база събраните в хода на делото доказателства и е направил своите изводи, в синхрон с очерталата се фактическа обстановка, като е изследвал в пълнота доказателствата. Изводите на съда са съобразени с разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2014 от 13.12.2015г. на ОСТК на ВКС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на водача, като такава тя не може да надвишава веднъж определения размер на отговорност за неимуществени вреди от съд, в чиято компетентност по закон е да стори това. От друга страна, ищцата вече е обезщетена с определеното и присъденото в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди от съда в размер на 50 000 лв. от прекия извършител, с което се погасява и задължението на застрахователя към нея. Затова счита, че правилно и законосъобразно исковете срещу застрахователя са отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Ш. Ю. Ч. твърди, че на 01.10.2005г. в гр. София, в близост до бл.48, жк.

„Красна поляна“, нейния съпруг - Д. Ч., докато пресичал платното за движение на обозначената за това пешеходна пътека, е блъснат от л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с per. № *******, управляван от К. И. А.. Вследствие на инцидента за Д. Ч. настъпили телесни увреждания довели до неговата смърт. Търпи неимуществени вреди от загубата на своя съпруг - страдание и болка от загубата на човека, с когото имали години съвместен брачен живот и две деца. Твърди, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество, като въпреки отправената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение такова не е постъпило. Претендира сума в размер на 300 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Д. Ч., причинена от настъпило на 01.10.2005г. ПТП, ведно със законната лихва от подаването на ИМ до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът Дженерали Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като пострадалите са обезщетени за същите вреди с уважените в наказателния процес по НОХД.

№ 253/2008 г. по описа на СГС, във вр. с ВНОХД № 410/2010г. САС, НО, 4-ти състав, недопуснато до касация с Решение № 292/26.05.2011г. ВКС, 3-то НО, приключило с влязъл в сила съдебен акт. срещу прекия причинител -виновния водач граждански искове, поради което е недопустимо да претендират от застрахователя повторно обезщетяване на същите вреди. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерно завишен.

Излага съображения, че размерът, в който е уважен гражданският иск по наказателното дело срещу прекия извършител е горната граница, до която може да бъде уважена претенцията срещу застрахователя. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Релевира възражение за съпричиняване от пострадалото лице, което е пресичало пътното платно на необозначено за това място, под висока степен на алкохолно опиянение. Оспорва размера на предявения иск като завишен и неотговарящ на принципа за справедливост. Оспорва началния момент, от който следва да бъде начислявана законна лихва. Твърди, че на ищцата 3 е изплатен пълният размер на присъденото й в наказателното производство по граждански иск обезщетение, ведно с дължимата законна лихва.

От фактическа страна се установява, че подсъдимият К. И. А. е признат за виновен в това, че на 01.10.2005г. около 22 ч. в гр.София, на ул.Обиколна, пред бл.48, при управление на МПС - л.а.Ситроен, модел Ксантия, с ДК№ *******, нарушил правилата за движение чл.20, ал.2 ЗДвП и реализирал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. Д. Ч. -престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.ал.чл.342, ал.1, пр.3 НК.

В наказателното производство са предявени и уважени граждански искове, предявени от наследниците на пострадалото лице, вкл. от Ш. Ю. Ч.-съпруга на Д. Ч., в размер на 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до изплащане на вземането и респ. са отхвърлени за разликата до първоначално предявения размер от по 80 000 лв., видно от приложената на л.43-50 влязла в сила на 26.05.2011г. присъда № 43/11.10.2010г., постановена по ВНОХД №410/2010г., на САС, НО, 4 състав.

Представено е удостоверение за наследници № 545/09.02.2006г. на Община Борино, от което се установява, че ищцата е преживяла съпруга и наследник по закон на Д. Ч../л.12/ Последната безспорно притежава активна материално-правна и процесуална легитимация.

От заключението на депозираната съдебно-токсикологична експертиза на л.117, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в кръвната проба на починалия Д. Ч. се установява наличие на алкохол в концентрация 2.85 промила (на хиляда), която стойност е установена в кръвната проба взета от трупа при аутопсията. Доколкото Ч. починал на място, а трупът до аутопсията е съхраняван в хладилна камера, то установената стойност следва да се приеме за обективна и достоверна. Вещото лице намира, че починалото лице към датата на събитието е повлияно от алкохол, с установена концентрация на алкохол в кръвта от 2,85 промила, характеризираща се с дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност, засилени емоционални състояния, нарушения на зрението и възприятията за цвят, форма, движение, размери, повишен болков праг, повишена мускулна некоординираност, атаксия, апатия, летаргия. При тази степен на алкохолно повлияване на лицето, същото не може да отразява адекватно заобикалящата го среда, да взема своевременни критични решения, които да са логично издържани и съобразени със заобикалящата го обстановка и информация, и то на фона на забавен мисловен процес и двигателни реакции, които обикновено са значително повлияни и некоординирани.

От заключението на депозираната АТЕ на л.112, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „Обиколна” на прав пътен участък в района на бл.№ 48 ул.

„Обиколна”, което се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с намалена метеорологична видимост от силен валеж на дъжд. Процесният л.а.„Ситроен” се е движел по ул. „Обиколна” 4 в лявата пътна лента с посока от Околовръстен път към ул.Житница със скорост на движение 50 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време, пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение на ул. „Обиколна”, от ляво на дясно за посоката на автомобила. Пострадалият пешеходец е преминал през двете пътни ленти за насрещното движение на процесния автомобил и след като е спрял върху двете непрекъснати линии, разделящи двете платна за движение, е продължил движението си, навлизайки върху лявата пътна лента, по която се е движил процесния автомобил.

Водачът на л.а. е имал възможност да вижда пострадалия пешеходец, но е продължил да се движи със скоростта от 50 км/ч и без да променя посоката си на движение. Пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение след зоната на обособена пешеходна пътека.