Акт от 17.11.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 285 гр. Велико Търново, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново

– шести състав, в съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев при участието на секретаря С.Ф., изслуша докладваното от председателя адм. дело №457 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Жалбоподателят „Автоконсулт Друмеви“

ЕООД – град Велико Търново, чрез адвокат К. от ВТАК обжалва ревизионен акт №Р-04000420007742-091-001 от 25.06.2021 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №109 от 13.09.2021 година на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП. С него установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 година от 772, 50 лв. и лихви от 488,99 лв., допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 година от 2074, 93 лева и лихви от 1102, 16 лв.и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 година от 2354,15 лева и лихви от 1011, 71 лева.

В жалбата са изложени оплаквания по отношение на необосноваността на констатациите на органите по приходите и по отношение на незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт. Всъщност констатациите на ревизията била базирана единствено на справки от ОДМВР, сектор“ Полиция“, но нямало данни за получени, но неотметени приходи. Някои от проверените лица сочели, че услугите на дружеството не са извършвани. Немалък брой от насрещните проверки не били дали резултат. Не бил съобразен размера на дължимите държавни такси за въпросните услуги, реализирани от дружеството. При предходното разглеждане на делото представителят на дружеството е депозирал писмени бележки, като и понастоящем поддържа сочените в тях аргументи за липса на основание за определяне на основата по чл.122 от ДОПК, за съобразяване със заключението поизсулшаната по делото експертиза и прочие. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на дирекция

„ОДОП” – Велико Търново отрича основателността на жалбата, като реферира към своето решение и към аргументите, развити в представената при първото разглеждане на делото писмена защита. И тази страна претендира разноски.

Следва да се отбележи най - напред, че делото се разглежда за втори път от настоящият съд.

С решение №8089 от 25.07.2023 година, постановено по АД №11849/2022 година по описа на ВАС, състав на този съд отменя по реда на касационното производство решение №329 от 18.11.2022 година, постановено по АД №618/2021 година по описа на АСВТ и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Видно от мотивите на ВАС, че необосновано на съдържанието на РД и на решението на директора на ОДОП – В.Търново съдът приел, че администрацията въвежда в разрез с правото на защита на жалбоподателя ново основание по чл.122, ал.1, т.2 и по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за преминаване на облагане по аналог.

Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, а предмет на оспорването е актът само в изрично потвърдената му по административен ред от ответника част, каквото е изискването на чл.156, ал.1 от ДОПК. Освен това ВАС не се е позовал на недопустимост на решението и не го е обезсилил, като за този порок тази юрисдикция е длъжна да следи и служебно - чл.218, ал.2 от АПК.

Обжалваният РА е издаден в резултат на ревизия, възложена съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000420007742-020-001/11.12.2020 г., връчена на 17.12.2020 г„ изменена със ЗИЗВР № Р-04000420007742-020-002/09.02,2021 г.. ЗИЗВР № Р- 04000420007742-020-003/09.02.2021 г„ ЗИЗВР №

Р-04000420007742-020-004/11.03.2021 г. и ЗИЗВР № Р-04000420007742 -02 0-005/15.04.2021 г., издадена от К.Ч., надлежно упълномощен съгласно представена по делото Заповед № 17/8.1.2019г., Заповед № 90/3.2.2019г. и Заповед № 6/3.1.2017г. на Директор на ТД на НАП В. Търново. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000420007742-092-001/31.05.2021 г., връчен по електронен път на 07.06.2021 г. Срещу него е направено писмено възражение по чл. 117. ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 13294/22.06.2021 г. На основание констатациите в РД и приложените към него доказателства е издаден PA №

Р-04000420007742-091-001/25.06.2021 г. С обжалвания РА на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД са установени допълнителни приходи за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в резултат на което на основание чл. 122, ал.2 от ДОПК са определени допълнително задължения корпоративен данък и лихви общо в размер на 7804,44 лв., в т.ч. за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 772,50 лв. и лихви в размер на 488,99 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 2074,93 лв. и лихви в размер на 1102,16 лв. и корпоративен данък за 2016 г. - 2354.15 лв. и лихви в размер на 1011,71 лв.

При тези обстоятелства съдът констатира, че РА е валиден, като издаден от оправомощени органи по приходите, които имат процесуална и материална компетентност затова, като са спазени изискванията на чл.112, ал.2, т.1, чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК. Що се касае до обструкцията на жалбоподателя, свързана с липсата на надлежно изготвен ревизионен акт под формата на електронен документ, подписан с електронен подпис, както и с оглед ненадлежно изготвените и подписани електронни, документи, представляващи ЗВР и ЗИЗВР и РД, то съдът намира, че същата е неоснователна. Жалбоподателят и понастоящем счита, че посочените електронни документи, подписани с КЕП, не отговарят на изискванията на Регламент ЕС 910/2014г., /Регламента/. В решение на СЕС по С- 361/21г., е дадено задължително тълкуване на европейското законодателство в този аспект, а именно: Регламентът допуска издаден като е-документ административен акт да бъде обявен от съд за нищожен, ако е подписан с е-подпис, който не отговаря на предвидените в Регламента изисквания, за да се счита за КЕП. СЕС подчертава, че актът не трябва да е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. Съществено в случая е, че на този етап българското право изисква ползването на КЕП (а не усъвършенстван или обикновен) при е-подписване на административни актове.

Разгледан е и въпросът какви са последиците от обозначаването на е-подпис като „професионален електронен подпис“ от страна на издаващия доставчик на електронни удостоверителни услуги. СЕС категорично потвърждава, че обозначаването на е-подпис по един или друг начин от доставчика, включително с термини, които не съществуват в Регламента, като „професионален електронен подпис“, не може да повлияе на това, дали подписът се счита за КЕП или не. От значение е единствено дали подписът отговаря на изискванията на Регламента за КЕП: (i) да е усъвършенстван е-подпис по смисъла на Регламента, (ii) да е създаден от устройство за създаване на квалифициран е-подпис, (iii) да се основава на квалифицирано удостоверение за е-подпис, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Липсата на някое от тези кумулативни изисквания означава липса на КЕП и именно тяхното наличие трябва да провери националния съд при оспорване на валидността на КЕП. При първото разглеждане на делото е изслушана по делото СТЕ, от която се установява наличието на всичките три кумулативно предвидени в Регламента предпоставки. Изводите на ВЛ като компетентни и безпристрастни следва да се споделят, при което настоящата инстанция намира, че РА в качеството си електронен документ е подписан с КЕП и не е нищожен поради липса на предписаната от чл.120, ал.2 от ДОПК форма.

По същество:

Както се установява от оспорения акт и мотивите на решението на ответника, в хода на ревизионното производство, след анализ на събраните доказателства /протоколи за извършени насрещни проверки и приложения към тях, протоколи за приобщаване на доказателства, протоколи за посещение на счетоводството на дружеството и приложенията към тях и прочие/ са направени следните констатации, а именно:

Дружеството извършва икономическа дейност, която се изразява в размножаване, изготвяне на документи и други специализирани офисни помощни дейности, като за целта стопанисва обект на ул. ***във Велико Търново. Преди възлагането на производството са извършвани проверки за установяване на факти и обстоятелства, като субекти на тези проверки са били както самото дружество, така и наетите по трудово правоотношение три лица, а именно Е.Д., С. Д. И Р.Д./които са свързани помежду си по смисъла на §1, т.3, буква „а“ от ДОПК/. Резултатите от тези проверки са отразени в неоспорени по делото протоколи, приложения към които са приобщени надлежно в хода на ревизионното производство.

В хода на ревизията са ценени само доказателствата, относими към предоставяните от РЛ услуги по първоначална регистрация, пререгистрация и дерегистрация на МПС, принадлежащи на трети блица.

В резултата на събраните от ОД на

МВР – В.Търново доказателства /договори, пълномощни, заявления, декларации и прочие/ е установено, че през 2014 година управителят на дружеството и наети от него лица в качеството си на пълномощници на трети лица, но за сметка на дружеството, са извършили общо 852 услуги по регистрация на ППС, през 2915 година са извършени по същия начин общо 1285 услуги по регистрации на ППС, а през 2016 година общо 1257 регистрации. Освен от самите пълномощни, събрани от ОД на МВР – В.Търново,обстоятелството, че услугите са предоставяни от дружеството се потвърждава и от обясненията на Р.Д., Е.Д., И С.Д., както и от дадените от управителя обяснения.

От предоставените от самото дружество счетоводни регистри /главни книги, оборотни ведомости, отчети по сметки, по които се отчитат приходите от стоки и услуги/ е установено, че отчетените за 2014 година приходи от предоставяне на услуги, представляващи регистрация на ППС са от 15 348 лв., за 2015 година тези приходи са от 5190, 75 лв., а за 2016 година са от 11

651, 50 лв.

За да свържат броя на предоставените услуги с посочените приходи, органите по приходите в хода на производството са изискали обяснения за механизма на ценообразуване.

Управителят дава обяснения, че няма ценоразпис, а цената на всяка услуга се индивидуализира въз основа на определени фактори. Дадени са и примерни плаващи цени /промяна на регистрация между 10-20 лв., първоначална регистрация-от 20 до 50 лв., прекратяване – от 5 до 10 лева, съдействие за повторно издаване на СР на МПС от 5 до 10 лв./.

При извършени насрещни проверки на част от контрагентите на дружеството, са посочени приблизителни цени, вариращи от 10 до 50 лева.

Установено е /чрез събрани в хода на административното обжалване допълнителни доказателства, представляващи издадени фактури за въпросните услуги/, че за 2014 година РЛ е издало 51 фактури /47 за регистрация, 1 за смяна на собственост и издаване на ново СР и 3 за прекратяване на регистрация/. с тях са фактурирани 53 регистрации на различни стойности. За 2015 година са налице 86 фактури, като 81 са за услуги по регистрация на ППС, една е за пускане в движение на МПС, 3 броя са за услуги по промяна на собственост и 1 е за услуга по прекратяване на регистрация на ППС. С тях са фактурирани 96 услуги по регистрации на ППС, 3 броя услуги по промяна на собственост и една услуга по прекратяване на регистрация, като са посочени различни цени /от 50 до 10 лв./.

При тези данни е прието, че общо приходите от услуги по регистрация, промяна на регистрацията и прочие за 2014 са от 23 073 лв., тези приходи за 2015 година са от 35 940 лв., а за 2016 година са от 35 193 лв., като тези данни се разминават с отчетените от дружеството по сметките от група 70 . Прието е, че всъщност са налице данни за укрити приходи, които за 2014 година са от 7725 лв., за 2015 година са от 20 749, 25 лв., за 2016 година са от 23 541, 50 лв., като е налице хипотезата на чл.122, ал.1 ,т.2 от ДОПК.

Ответникът, анализирайки представените от дружеството счетоводни документи и регистри е констатирал, че в случая е налице и основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d675355-a85a-42d0-a98c-b670747cb07f