Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2429 от 18.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2661/2024
Вид
Решение № 2429
Подписан
18.11.2024
В сила
11.12.2024
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2429 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120102661 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от "САРКОС" ЕООД с ЕИК 203079880 срещу „КАРИСТО 2015" ЕООД с ЕИК 203562402, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. предявена частично от 60 000 лв. представляваща недължимо платени суми за непотребена електрическа енергия за периода от 01.01.2022 до 05.03.2024 год., както и законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.02.2021 год., между „САРКОС" ЕООД, като наемател и "КАРИСТО 2015" ЕООД като наемодател, е сключен договор за наем на обект, предназначението, за което бил нает обекта е именно: за ресторант, заведение за бързо обслужване, питейни заведения или кафе-сладкарница. От датата на договора до настоящия момент обектът се използвал за ресторант, като договорът бил със срок от 10 години.

Наемателят бил длъжен по силата на договора да заплаща за своя сметка дължимите текущи разходи, свързани с ползването на имота. Част от ел. енергията отчитана за този недвижим имот се отчитала за подземен гараж. До 31.12.2021 г. ищецът ползвал гаража заедно с ответника, като последният също консумирал ел. енергия.

Твърди се, че до настоящия момент дружеството ищец заплаща в срок цялата потребена енергия, отчетена за ресторант и цялата отчетена, но неконсумирана изцяло за подземен гараж.

Това било така, защото ако не се направело плащане, подаването на ел. енергията към ресторанта щяло да бъде преустановено. За периода 01.01.2022 1 год. до 31.01.2024 год. ищеца заплатил обща сума в размер над 150 000 лв. за подземния гараж, като на 01.06.2023г.бил монтиран подотчетен електромер, чрез който била установена разликата която ищецът заплащал но не консумирал. Твърди се, че дружеството ищец плащало около 2640 лв. на месец повече електроенергия, която реално не консумирал. Тази разлика следвало да бъде заплатена от собственика на имота. Изпратена била покана, но ответното дружество не заплатило претендираната сума в размер на 60 000 лв. Моли се за уважаване на иска, като предявен частично от цялото вземане само за сумата от 20 000 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, скойто оспорва предявеният иск като неоснователен.

Признава за сключеният договор за наем за същия обект. Признава, че ел.захранването на наетия ресторант се осъществява от две точки за мощност, а именно от ИТН 4055478 за ресторанта и от ИТН 4056263 за подземен гараж в същата сграда, от която точка също се подава захранване на ресторанта.

Твърди, че наемодател и собственик на гаража, от чиято точка се подава захранване на ресторанта, е физическо лице Г.Ж.Д, а не дружеството ответник, като и двете партиди били на името на ищеца. Поради това дружеството ответника нямало как да се е обогатило неоснователно. В гаража нямало големи консуматори, каквито имало в ресторанта. Оспорва се, че визираният от ищеца подотчетен електромер не можел да бъде годно доказателство, тъй като същият електромер бил поставен от самия ищец или по негово възлагане от неоторизирано лице и е без партида, поради което неговият резултат можел да се манипулира. Причината за настоящия иск била извършено от „САРКОС" ЕООД незаконно строителство(разширение на търговската зала) пред наетия ресторант, срещу което била подадена жалба от живущи лица в сградата. Собствениците на апартаменти в етажната собственост били завели дело против дружеството ищец за заплащане на обезщетение за ползване на част от поземления имот, в който е построена сградата, в която част „САРКОС" ЕООД е изградил незаконното разширение на търговската зала на ресторанта. Моли се за отхвърляне на иска и се претендират разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа иска. Възразява срещу размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ответника.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител оспорва иска.

Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, като съдът намира същия за допустим.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е Договор за наем от 08.02.2021 г. сключен между ищеца – наемател и ответника – наемодател, с който е предоставен за временно възмездно ползване самостоятелен обект в града с идентификатор 2

*** с предназначение за обществено хранене, брой нива на обекта 2 с площ 344,70 кв. м. ведно с принадлежностите. Договорът е с нотариална заверка на подписите и е за срок от 10 години, като е вписан в имотния регистър.

Представен е Договор за наем от 15.03.2021 г. сключен между Г. Д. – наемодател и дружеството ищец – наемател, с който е предоставен за временно възмездно ползване гараж находящ се на подземен етаж в шестетажна масивна жилищна сграда с адрес УПИ II – 116 по плана на гр.

Бургас, .., целият с площ 151,70 кв. м. Договорът е за срок до 31.12.2021 г.

По делото са представени издадени фактури от ЕВН по ИТН 4056263 на ищеца № 1700322822 от 31.12.2021г. за сумата от 5 184,80 лв., № ********** от 31.1.2022 г. за сумата от 4 025,77 лв., № 1700341682 от 28.2.2022г. за сумата от 3 407,10 лв., № 1700348660 от 31.3.2022г. за сумата от 5 686,49 лв., № 1700356130 от 30.4.2022г. за сумата от 3 852,50 лв., № 1700363080 от

31.5.2022г. за сумата от 5343,77 лв., №

1700370053 от 30.6.2022 г. за сумата от 6 026,93 лв., № 1700377061 от 31.7.2022 г. за сумата от 9 803,74 лв., № 1700382948 от 31.8.2022г. за сумата от 13 566,91 лв., № ********** от

30.9.2022г. за сумата от 10 180,94 лв., № 1700395730 от 31.10.2022г. за сумата от 5 816,48 лв., № 1700401576 от 30.11.2022 г. за сумата от 5 881,62 лв., № 1700407642 от 31.12.2022г. за сумата от

6 282,24 лв., № 1700412903 от 31.1.2023г. за сумата от 3 884,51 лв., № 1700417830 от 22.2.2023г. за сумата от 3 427,28 лв., № 1700423098 от 31.3.2023г. за сумата от 3 359,50 лв., № 1700428641 от 30.4.2023г. за сумата от 3 115,93 лв., № 1700433154 от

31.5.2023г. за сумата от 3 272,08 лв., № 1700437692 от 30.6.2023г.за сумата от 3 437,59 лв., № 1700442702 от 31.7.2023г. за сумата от 4194,00 лв., № 1700447513 от 31.8.2023г. за сумата от 4 488,34 лв., № 1700452391 от 30.9.2023г. за сумата от 3 709,72 лв., № 1700457065 от 31.10.2023г. за сумата от 3 849,11 лв. № 1700461662 от 30.11.2023г. за сумата от 3 587,29 лв., № 1700464266 от 31.12.2023г. за сумата от 3 123,08 лв., № 1700471117 от

31.1.2024г. за сумата от 2 643,54 лв. Общо за сумата от 131 151,26 лв. с ДДС.

По делото са представени платежни нареждания за периода 11.01.2022 г.

– 06.02.2024 г., видно от които от банковата сметка на ищеца в полза на банковата сметка на доставчика ЕВН са заплатени суми в общ размер на 192 959,42 лв.

Представен е Нотариален акт № 13 от 25.01.2007 г., видно от който Г. Д. е закупил апартамент – мезонет № *и гараж състоящ се от предвидените по проект 2 броя паркоместа и маневрено хале, находящи в шестетажна масивна жилищна сграда в УПИ II-116.

Представена е искова молба заведена в РС Бургас, видно от която етажните собственици в сграда с идентификатор № *** с адрес ж.к. Славейков, бл. *са предявили искове срещу ищеца за сумата от 11400 лв. представляваща обезщетение за ползване на 95 кв. м. от поземления имот в който се намира сградата за периода от месец юни 2021 г. до месец май 2022 г., ведно със законната лихва.

По делото е безспорно установено, чрез признание на факти по чл. 175 3

ГПК, че ел. захранването на наетият ресторант се осъществява от две точки на мощност, а именно от ИТН 4055478 и ИТН 4056263, като втората е за подземен гараж в същата сграда, който точка също се подава захранване на ресторанта.

От заключението по назначената комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че са издадени са 26 броя данъчни фактури от доставчика „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД на получателя на облагаема доставка с право на пълен данъчен кредит „Саркос“ ЕООД.

Фактурите са осчетоводени по сметка 401/ “Доставчици“, аналитична партида „ЕВН“ ЕАД, като възникнало задължение. Същите са били заплатени ежемесечно по банков път в срок от ищеца - „Саркос“ ЕООД в общ размер на 192 959,42 лв. за двата обекта. Общо стойността на издадените фактури за ИТН 4056263, за периода от 01.01.2022./05.03.2024 година, възлиза на = 109 292,72 лева без ДДС, с ДДС = 131 151,64 лева. За процесния период не се констатираха плащания от страна на ответника по процесните фактури на обект ресторант „Грог 2“ с ИТН – 4056263 в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. * партер. Установява се, че Електромер с ИТН 4056263 марка ADD с № 014083500 производство 2022 г., се намира в партерното помещение на блок * к/с Славейков в табло на ЕВН. Електромера е трифазен двойнотарифен, пломбиран и има всички знаци и маркировки. През този електромер се захранва подземният етаж на кооперацията в който подземен етаж се намира кухня към ресторант „ГРОГ” на „САРКОС” ЕООД и отделно подземен гараж.

В подземния гараж като консуматор на ел. енергия има фризер 250 W и осветление с мощност около 76 W. Помещението се използва за склад и гараж.

Годишната консумация на фризера е от типа клас Е 199kWh на година.

Пресметнато по средна цена на киловат часа по фактури платени от фирма „САРКОС „ ЕООД сумата е около 110 лв. на година. От друг обект през който става захранване с напрежение е обособената част като кухня на ресторанта. В отделно табло е монтиран трифазен електромер MAKEL по договор с фирма „SATURN 2” ООД с ЕИК 102835306 като подотчетен. Електромера е оставен с непломбирана клемна кутия. Установено е, че при сваляне на единия от прекъсвачите намиращи се в таблото, подотчетния електромер изгасва (тъмен екран) и спира да работи, но напрежението в контактите остава както и осветлението. Електромера е монтиран неправилно като е отчитал част от консумираната ел. енергия. Какво количество от цялата енергия електромера е регистрирал не може да се установи. Поради неправилно монтирания подотчетен електромер, отчетената от него ел. енергия не може да служи за основа да се определи консумацията в помещението, в което е организирана кухнята на ресторанта. Единствено главния електромер може да служи за средство за измерване на изразходваното количество.

Съдът кредитира изцяло заключението по комплексната експертиза, като безпристрастно и компетентно дадено. То не противоречи на останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл. 59 ЗЗД 4 включва следните материалноправни предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по два начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т. нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. обедняване на друго лице – необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването; 4. липса на основание (правоотношение) за обогатяването и 5. субсидиарност – чл. 59 ал. 2 ЗЗД – обеднялото лице да няма друго вземане, което да възниква на друго правно основание.

При наличието на тези фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно правоотношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.