Разпореждане № 35257 от 26.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 5144/2025
- Вид
- Разпореждане № 35257
- Подписан
- 26.02.2025
- Състав
- ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 411 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 536, ал. 1 · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 35257 гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ц.Р.Ц като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело № 20251110105144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „С.Г.Р“ ООД с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу П. С.
Б. и „П.И.2016“ АД за сумата в размер на 212 400 лева – задължение по запис на заповед от 29.07.2024 г. с падеж на плащане – 30.11.2024 г., по който П. Б. е издател, а дружеството „П.И.2016“ АД – авалист.
По делото е представен в оригинал записа на заповед, въз основа на който се иска издаването на заповедта.
При така изложената фактическа обстановка, въз основа императивните законови разпоредби, настоящият състав направи следните правни изводи:
Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 10 ГПК предпоставя редовност на документа от външна страна.
При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е 1 достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед.
Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 ТЗ, който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация 1 на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
В настоящия случай, видно от съдържанието на записа на заповед от 14.02.2024 г. е че никъде в съдържанието на документа не фигурира изразът „Запис на заповед“, а същият израз е посочен единствено в заглавието на документа.
Предвид изложеното съдът счита, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлена, доколкото представеният запис на заповед на съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ не е запис на заповед.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „С.Г.Р“ ООД срещу П. С. Б. и „П.И.2016“ АД.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „С.Г.Р“ ООД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2