Решение № 208 от 16.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116512 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Астра Грейн“ ООД, ЕИК 205708674, против Институт по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив, БУЛСТАТ 115602330, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 87, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 318 и сл. ТЗ, за осъждането на ответното дружество да върне на ищеца сумата от 9630.40 лева – главница , представлявяща авансово платена цена на недоставени 18 520 кг. слънчоглед по фактура № 0004003336/16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2021 г. - датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че сключил с ответника два договора от 16.09.2019 г. за покупкопродажба, по силата на които ищецът се задължил за закупи, а ответника – да продаде, съответно да достави на ищеца, стоки – слънчоглед и пшеница, за което били издадени две фактури: фактура № 0004003336/16.09.2019 г. и фактура № 0004003335/16.09.2019 г.

Предмет на единия договор от 16.09.2019 г. бил за покупко – продажба на 42 000 кг. слънчоглед от български произход, реколта 2019 г., с цена 0.52 лв. за кг., съответно с обща цена – 21 840 лева, за който била издадена фактура № 0004003336/16.09.2019 г.

Предмет на другия договор от 16.09.2019 г. е за покупко – продажба на 102 000 кг. пшеница от български произход, реколта 2019 г., с цена 0.27 лв. за кг., съответно с обща цена – 27 540 лева, за който била издадена фактура № 0004003335/16.09.2019 г.

Уговорено било стоките да бъдат доставени до 30.09.2019 г., франко склад на продавача, като транспортните разходи са за сметка на купувача.

Твърди още, че уговореното между страните било продажната цена да бъде изплатена след издаване на съответните фактури, което и било сторено.

Сочи, че общата дължима цена по двете фактури в общ размер на 49 380 лева била заплатена на 18.09.2019 г. от ищеца на ответника по банков път.

1

Твърди, че от фактурираното количество слънчоглед на 19.09.2019 г. е натоварено и извозено единствено количество от 23 480 кг. на изпратен от купувача камион ***, с ремарке ***, както и част от договореното количество пшеница (общо 97 720 кг.) е извозено с изпратени от купувача камиони, както следва: на 19.09.2019 г. с камион рег. № *** – 31.42 т.; на 24.09.2019 г., с камион рег. № *** – 33.940 т.; на 24.09.2019 г. – с камион рег. № *** – 32.360 т. Твърди, че за разликата до договореното количество от 102 000 кг. или 4280 кг. е издадено кредитно известие и сумата в размер на 1155.60 лева е възстановена по сметка на ищеца на 27.12.2019 г., с основание за възстановяване на сумата – недоставено количество по фактура № 0004003335/16.09.2019 г., поради което и същата не е предмет на настоящия иск.

По фактура № 0004003336/16.09.2019 г. била договорена доставка на 42 000 кг. слънчоглед с цена 0.52 лв. за кг., като от фактурираното количество слънчоглед, на ищеца на 19.09.2019 г. било доставено /натоварено и извозено/ единствено количеството от 23 480 кг. на изпратен от купувача камион *** ***, с ремарке ***. Твърди, че от фактурираното и заплатено количество не е доставен 18 520 кг. слънчоглед с цена 9 630.40 лева.

Сочи, че тъй като договора за покупко-продажба е за слънчоглед, реколта 2019 г., изпълнението му вече е невъзможност, поради което и подавайки настоящата искова молба, прави изрично волеизявление за развалянето му, поради неизпълнение от ответника.

Предвид изложеното, искането е ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 9630.40 лева – главница , представляваща авансово платена цена на недоставени 18 520 кг. слънчоглед по фактура № 0004003336/16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2021 г. - датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

На първо място прави възражение за недопустимост на предявения иск. В тази връзка, твърди, че съдът се е произнесъл по искането на ищеца по ч.гр.д. № 20215330107528 по описа на ПРС, за същите взаимоотношения, за същата сделка и за същата претендирана сума от 9640.80 лева, като е постановил влязло в законна сила Определение. Затова счита, че ищецът не може да иска пререшаване на същия спор и за същата сума.

Евентуално, оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени от ищеца, тъй като били неверни и не отговаряли на обективната истина.

Твърди, че между страните имало сключен договор за покупко – продажба на пшеница от 16.09.2019 г., като представител на ищеца по договора, както и в последващите им взаимоотношения за доставката на слънчоглед, бил Х. Д. Д.. Последният присъствал при ответника и по двете сделки и разговарял с представляващия ищеца. Твърди, че след сключването на първата сделка за пшеницата, от ищеца, чрез представителя му (посредника) – Х. Д. запитал и помолил, ако може ответника да му продаде определено количество слънчоглед. Това се случило през септември 2019 г., когато и по двете сделки (за пшеница и за слънчоглед), ищецът „Астра Грейн“ ООД бил посочил като лице, което е техен представител, посредник и отговарящ за товаренето и доставката им на тези количества пшеница и слънчоглед – лицето Х. Д., фигуриращ и в официалните платежни нареждания и доплащане за по-големите количества слънчоглед от страна на ищеца, извършено на 10.10.2019 г. Твърди, че през есента на 2019 г. ищецът бил изпращал само Д. по товареното, следенето на това товарене и експедиция на продадените на ищеца количества пшеница и слънчоглед, като ищецът е посочвал само това лице, което да извършва превоза на стоката по договора. В тази връзка твърди, че ответникът е предал на ищеца стоката, под надзора и експедицията на Х. Д., посочен от ищеца. Твърди, че договорените и заплатени количества 2 по договорите – за пшеница и за слънчоглед: натоварване и експедиция на слънчогледа са извършени под надзора и товаренето на представените камиони – 2 бр. от Х. Д., който отговарял, след това за доставката им на ищеца. Товаренето и изпращането на количествата слънчоглед били извършени на два курса, през есента на 2019 г., както следва: първи курс, натоварен с Експедиционна бележка № ***/19.09.2019 г. и кантарна бележка № ***/19.09.2019 г. за 23 480 кг. на превозно средство – камион с рег. № *** *** и ремарке с рег. № *** и втори курс, натоварен с Експедиционна бележка № ***/04.10.2019 г. и кантарна бележка № ***/04.10.2019 г. за 21 320 кг. на превозно средство – камион с рег. № ********, които курсове се придружавали и товареното им се следили от Д.. Тъй като при второто, теглена на кантара, общо количество натоварен и експедиран от ответника към ищеца слънчоглед, с тези два курса било 44 800 кг., а по фактура № 0004003336 от 16.09.2019 г. платено количество слънчоглед било 42 000 кг. се наложило за разликата от 2800 кг., с нарочно допълнително платежно нареждане от 10.10.2019 г. по сметката на ответника, представителя и посредника на ищеца – Х. Д. да преведе допълнително сумата от 1456 лева по фактура № 0004003340/04.10.2019 г., като в последната било фактурирано допълнително натовареното и експедирано количество от 2800 кг. слънчоглед към ищеца. В преводното нареждане, след номера и датата на фактурата бил посочен и № 647051184/02.06.2017 г., което му давало правото да извърши допълнителното плащане по полученото в повече количество слънчоглед. С доплащането на допълнителното и по-голямо доставено количество слънчоглед от ответника, били извършени напълно плащанията по доставката на слънчоглед, както и било натоварено и експедирано с посочените камиони и ремаркета от страна на представителя на ищеца – Х. Д. пълното количество слънчоглед в размер на 44 800 кг. Сочи, че пълното, договорено количество слънчоглед в размер на 44 800 кг. е било натоварено от негови представители от негов склад, на представени превозни средства от страна на ищеца и негов представител Х. Д., като отговорността и риска след натоварването на това количество слънчоглед от 44 800 кг. е преминала у ищеца.

В обобщение твърди, че е изпълнил изцяло, точно и в срок задълженията си по сключените договори с ищеца, като цялото количество – 44800 кг. слънчоглед е предал и натоварил, съобразно указанията на ищеца и в присъствието на неговия представител Х. Д..

Възразява, че ако ищецът твърди, че Х. Д. е действал без представителна власт на ищеца „Астра Грейн“ ООД, по сделките за покупко-продажба на пшеница и слънчоглед, то с действията си по приемането на извършените от Д. действия по товарене, мерене и присъствието на място в склада на ответника, през месец септември и октомври 2019 г., ищецът е приел тези негови действия, извършени без представителна власт през този период и по тези сделки. В тази връзка сочи, че трайно установените търговски отношения между страните, вкл. и по тези сделки, е било с посредничеството и помощта на Д. и тъй като стоката от слънчоглед е била предадена и натоварена на камионите, предоставени и докарани от Х. Д., който е бил представител на ищеца и предни, натоварени и експедирани количества пшеница и слънчоглед през есента на 2019 г., вкл. и на двата курса на двете товарения на стоката слънчоглед, станало на 19.09.2019 г. и на 04.10.2019 г.

Предвид изложеното, искането е да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

От служебно изисканото ч.гр.д. № 7528/2021 г. по описа на ПРС, се установява, че по същото е издадена Заповед № 4288 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2021 г., в полза на кредитора „Астра Грейн“ ООД, срещу длъжника Институт по зеленчукови култури – Пловдив, за сумата от 9460.80 лева с ДДС – главница, 3 представляваща дължим неплатен остатък по фактура № 0004003336/16.09.2020 г. на обща стойност 21840 лева с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски.

Установява се, че с влязло в законна сила Определение № 7057/14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 7528/2021 г. по описа на ПРС, поради непредставени доказателства за предявен иск срещу длъжника, е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7528/2021 г. по описа на ПРС.

Възраженията в отговора на исковата молба не се споделят. Няма пречка за образуване на настоящото производство по осъдителен иск, след като не се твърди заповедта по чл. 410 ГПК да е влязла в законна сила, съответно – да е създадена СПН относно процесното вземане– предмет на иска.

Относно основателността:

При условията на пълно и главно доказване, ищеца следва да докаже фактите, които сочат да обуславят исковата му претенция – наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договора за покупко – продажба с конкретния предмет - 42 000 кг. слънчоглед от български произход, реколта 2019 г.; размера на цената на слънчогледа; плащане на уговорения аванс; настъпване на падежа за изпълнение и отпаднал интерес от него, поради невъзможно изпълнение.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи – пълно и точно изпълнение на задължението по договора – че е предало цялото договорено количество слънчоглед на ищеца, за което е получил авансовото плащане, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума.

Страните по делото не спорят, че между страните са сключени два договора за покупко – продажба на стоки, обективирани във фактура № 0004003336/16.09.2019 г. – за продажба на 42 000 кг. слънчоглед от български произход, реколта 2019 г., с цена 0.52 лв. за кг., на обща стойност 21 840 лева и във фактура № 0004003335/16.09.2019 г. - за покупко – продажба на 102 000 кг. пшеница от български произход, реколта 2019 г., с цена 0.27 лв. за кг., на обща стойност 27 540 лева; че общата цена на двете фактури – в общ размер на 49 380 лева е заплатена на 18.09.2019 г. от ищеца на ответника по банков път. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 5603/24.05.2022 г. –л.50-52/.