Решение № 4634 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4634 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П.а при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100504799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 1280 от 19.02.2022г., постановено по гр.д. №28928/2021г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу „Д.З.“ АД осъдителен иск с правно основание 411, ал. 1 КЗ за сумата от 426,43 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 44012132027560/08.10.2020 г. за причинени вреди на л.а.

„Лада“, модел „Гранта“, с рег. № ******* вследствие на ПТП от 08.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.05.2021г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 810,00 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, чрез процесуалния си представител – юрк. Г.Р., с надлежно учредена по делото представителна власт с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че СРС не е преценил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен извод за доказаност на сочения от ищеца механизъм на процесното ПТП. Изтъква, че механизмът на реализираното ПТП не се установявал от представения по делото двустранен констативен протокол, който имал характера на частен свидетелстващ документ, и изслушаната автотехническа експертиза, 1 както и че съдът не е съобразил наличието на противоречия в изслушаните свидетелски показания. Посочва, че СРС неправилно е пренебрегнал показанията на св. Славчев, които опровергавали сочения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното ПТП.

Поддържа че не са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране на регресната му отговорност в качеството на застраховател по застраховка ГО. Моли решението да бъде отменено, а предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира разноски в производството пред СРС.

Въззиваемият ищец „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е съобразил всички представени по делото доказателства, въз основа на които бил достигнал до извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Моли съда да потвърди решението и да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски в производство пред СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Страните не спорят, а и по делото е безспорно установено, че на 08.10.2020г. в гр.

София, около 15:00ч. между л.а. „Лада Гранта“, с рег. № ******* застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л.а. „БМВ“, модел „Х2“, с рег. № ******* застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно 2 правоотношение е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 426,43 лв. в полза на извършилия ремонта доверен сервиз.

Ето защо спорът между страните, въведен с въззивната жалба, и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството дали е налице противоправно поведение на водача на л.а. БМВ“, модел „Х2“, с рег. № ******* застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, което да обоснове ангажиране на отговорността на застрахователя.

Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия /обн. в ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г./ при настъпило ПТП може да бъде съставен някой от следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол. По делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 08.10.2020 г. по смисъла на чл. 5, ал. 1 от същата наредба с оглед на обстоятелството, че при реализираното произшествие са били причинени само материални щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на собствен ход. Съставянето на двустранен констативен протокол предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, респективно за вената за настъпването му.

Като безспорно в съдебната практика е прието, че съставеният от участниците в произшествието двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, която по начало е присъща само на официалните документи. Същият представлява частен свидетелстващ документ, които се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – агр. чл. 180 ГПК. Доказателствена стойност на процесният протокол следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на решаващия състав и при съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. От представения по делото двустранен констативен протокол се установява, че като „виновен“ за настъпване на процесното ПТП е посочен водачът на л.а. „БМВ“, модел „Х2“ с рег. № ******* – Д.С.. Следва да бъде взето предвид, че с полагането на подписа си същият е признал неизгоден за себе си факт – а именно вината за настъпване на произшествието, което по начало представлява правен извод и не съществува пречка същият да бъде уставен въз основа на отразеното в частен свидетелстващ документ. Ето защо настоящият състав приема, че двустранният констативен протокол за ПТП от 08.10.2020 год. е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател на застрахователното събитие чия е вината за настъпването му. С оглед на обстоятелството, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

По делото са изслушани показанията на св. Д.К., водач на л.а. „Лада“ Гранта, които 3 позволяват да се установи механизма на процесното ПТП и въз основа на които може да бъде направен извод за наличие на противоправно поведение от страна на водача на л.а., застрахован при ответника, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при предприемане на каквато и да е маневра, преди започването й, водачът трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Настоящият състав намира свидетелските показания за обективни и непротиворечиви, поради което и ги кредитира с доверие. Показанията на св. К., се подкрепят и от показанията на св. Г.П., който дава преки сведения за настъпване на процесното ПТП по начин, посочен от св. К.. В унисон с показанията на св. К. и П. е и заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, според което ПТП е настъпило именно по посочения от тези свидетели начин – при маневра на заден ход на водача на л.а. „БМВ“ Х2, с рег. № ******* . При упражняване на суверенното право на преценка за достоверността на свидетелските показания настоящия състав на съда намира за обоснован извода на СРС, че показанията на свидетелите К. и П. са последователни, непротиворечи и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан без възражения от водачите и заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, а показанията на св. Славчев са непоследователни и неясни, доколкото при извършената очна ставка самият свидетел Славчев сам е посочил, че „…Това е останало в моето съзнание като спомен. Може да е станало както тя казва…“. В заключение следва да се отбележи, че тъй като по делото не са релевирани и доказани правоизключвани възражения от страна на ответника, които да внесат съмнение във фактите, доказани при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, то следва да бъде прието, че по безспорен начин по делото се установява, че е реализирано противоправно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ“ Х2, застрахован при ответника. Вината на водача на л.а. „БМВ“ Х2, с рег. № ******* се предполага по силата на оборимата законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, необорена от страна на ответника поради липсата на проведено пълно и обратно доказване, поради което и следва да бъде приложена. С оглед на обстоятелството, че при предявен иск по чл. 411, ал.

1 КЗ отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования водач, то следва да се приеме, че противоправното поведение на водача представлява основание за реализиране на отговорност по отношение на застрахователя.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, позволяват бъде установен механизмът на процесното ПТП, видно от който същото е било причинено изцяло по вина на водача на л.а. „БМВ“ Х2 с рег. № ******* застрахован при въззивника, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Доколко всички материални предпоставки от фактическия състав на чл. 411 КЗ са безспорно доказани в хода на производството, неоснователно се явява оплакването за неправилност на постановеното решение поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество.

4

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на размера на дължимата се регресна претенция, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на спора пред въззивната инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 273 ГПК сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.