Решение № 3079 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500001 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15362 от 21.09.2023 г. по гр. д. № 13592/2022 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявените от Х. А. П. срещу „ПроКредт Банк” ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „ПроКредт Банк” ЕАД да заплати на Х.

А. П. сумата 9698,40 лв., представляваща недължимо платени месечни такси по договор за откриване и водене на разплащателна сметка с IBAN: BG96PRCB **** за периода от 01.02.2017 г. до 14.03.2022 г., сумата 168,93 евро, с левова равностойност на курса на БНБ от 330,40 лв., представляваща недължимо платени месечни такси по договор за откриване и водене на сметка в евро с IBAN: BG67PRCB **** за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г., както и сумата 150 лв., представляваща платени от ищеца такси за издаване на издаване на копия от документи, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от подаването на исковата молба до окончателното им плащане.

Решението е обжалвано от ищеца Х. А. П. като неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага възражение срещу извода на съда, основан на клаузата, съдържаща се в чл. 156 от ОУ на ответното дружество, установяваща право на банката едностранно да променя таксите и комисионните си, че процесните суми не са получени без правно основание. Жалбоподателят поддържа, че тази клауза е 1 неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП, и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, възражение за което е направил с исковата молба. Излага довод, че първоинстанционият съд не се е произнесъл по направеното искане за прогласяване на тази нищожност, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не бил се произнесъл и по направеното искане за присъждане на сумата от 150 лв. като платена на неосъществено основание.

Изтъква се, че като цяло изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, което води до необоснованост на решението. Отправя се искане да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на клаузите на ОУ на „ПроКредит Банк /България” ЕАД едностранно да променя размера на таксите за извършваните от банката услуги, и да се уважат изцяло предявените искове ведно със законните последици от това.

С писмения си отговор въззиваемата страна „ПроКредит Банк /България/” ЕАД оспорва въззивната жалба. Изтъква, че жалбоподателят въвежда за пръв път възражения, които не са били редовно заявени в първоинстанционното производство. Изтъква, че липсват доказателства за твърдяното наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 от ЗЗП и въззивникът е навел бланкетни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка доводи. Сочи, че предоставената в ОУ и Тарифата на банката информация е вярна, доколкото отговаря на приложените от банката такси, и пълна, тъй като не са налице скрити клаузи, че информацията е четлива, ясна и разбираема и в съответствие с изискванията на чл. 67, т. 6 от ЗКИ. Поддържа се, че правото на банката да променя едностранно размера на дължимите й такси и комисионни е регламентирано в чл. 156 от ОУ, като клиентът се счита уведомен за промяната от датата на поставяне на обявлението в банковите салони на съответните офиси на банката, респ. публикуването им на интернет страницата й, за които обстоятелства по делото са били представени необходимите доказателства. Въззиваемият поддържа и направеното от него в първоинстанционното производство възражение за настъпила погасителна давност на заявените претенции.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Х. А. П. е предявил срещу „ПроКредит Банк /България” ЕАД искове за осъждането на ответника да му заплати следните суми: сумата 7626,40 лв., която сума е получена от последния без правно основание – въз основа на нищожни клаузи на ОУ на банката; и сумата 150 лв., представляваща платена такса за издаване на копия от документи по сключените между страните договори, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че през 2013 г. сключил договор за откриване на депозитна сметка и договор за разплащателна сметка при ответната банка, като при откриване на сметките месечната такса за обслужването им била в размер на 2 лв. Твърди, че от 01.02.2017 г. банката едностранно увеличила таксата на 10 лв., от 01.09.2017 г. таксата се увеличила на 50 лв. месечно, а от 01.06.2018 г. размерът на месечната такса бил едностранно увеличен на 150 лв. Посочените суми банката усвоявала ежемесечно от 2 разплащателната сметка на ищеца. Ищецът твърди, че не е давал съгласие за промяна на уговорения при сключване на договорите размер на месечната такса по откритите сметки, както и че предоставяната от банката информация за тарифата на физически лица не отговаря на условията на чл. 5 от ЗЗП. Ищецът твърди, че за поисканото него копие от договора за откриване на разплащателна сметка и от депозитната му сметка заедно с ОУ към договорите ответникът му поискал такса от 150 лв. /по 50 лв. за копие от договорите и 50 лв. за копие от ОУ/, която сума той заплатил чрез 2 бр. банкови трансфера от сметката на съпругата си Евгения Живкова /П.а/. Твърди, че в отговор на искането получил от банката копие от искане за издаване на банкова карта, а не договор за откриване на сметка и договор за депозит, и без ОУ. Сочи, че към момента нямал възможност да закрие сметките си в ответната банка, тъй като по сметките му през 2016 г. са наложени запори въз основа на издадени обезпечителни заповеди за обезпечение на бъдещи искове.

Ищецът твърди, че през 2014 г. открил и сметка в евро при ответната банка, при откриването на която таксата за обслужване била в размер на 2 евро, а впоследствие – от 01.02.2018 г. банката едностранно увеличила таксата на 25,56 евро месечно, а от 01.06.2018 г. – на 76,69 евро месечно. Сочи, че клаузите в ОУ, предвиждащи едностранно увеличение на таксите, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че всички суми, които банката е удържала от сметката му в лева като месечни такси, надвишаващи 2 лв. месечно, са получени от банката без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, а именно:

- за периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. – по 8 лв. месечно, или общо 56 лв.;

- за периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. – по 48 лв. месечно, или общо 432 лв.;

- за периода от 01.06.2018 г. до 14.03.2022 г. – по 148 лв. месечно, или общо 6808 лв., като общата удържана без правно основание сума като месечни такси от банковата му сметка в лева възлиза на сумата 7296 лв.

Ищецът твърди, че всички суми, които банката е удържала от сметката му в евро като месечни такси, надвишаващи 2 евро месечно, са получени от банката без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, а именно:

- за периода от 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. – по 23,56 евро месечно, или общо 94,24 евро /с левова равностойност по централния курс на БНБ - 188 лв./;

- за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. – 74,69 евро /с левова равностойност 146,08 лв./, като общата удържана без правно основание сума като месечни такси от банковата му сметка в евро възлиза на сумата 330,40 лв.

Претендираната от ищеца сума от 7626,40 лв. представлявала сбор от удържаните му месечни такси по сметките му в лева и евро /7296+330,40 лв./ като получени от ответника без правно основание, а претендираната сума от 150 лв. представлявала платената от ищеца сума за услуги, която е получена от ответника при неосъществено основание.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Твърди, че претендираните от 3 ищеца суми представляват такси за месечно обслужване на банковите сметки на ищеца в лева и евро, които такси са заплатени в полза на банката на правни основания. Тези месечни такси били установени в Тарифата за физически лица на банката, действаща за съответните периоди, приложима в отношенията между страните на основание ОУ към сключените договори за банкови сметки, включително таксите за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор. Сочи се, че при сключване на договора за откриване на разплащателна сметка ищецът се е съгласил с действащите към този момент ОУ и с Тарифата на банката, както и с правото на банката да събира служебно от сметките му дължимите и изискуеми такси и комисионни, произтичащи от ползване на услугите. В чл.

156 от ОУ било изрично предвидено правото на банката да променя едностранно размера на таксите и комисионните, които събира за извършваните от нея операции в Тарифата за ФЛ/ЮЛ, както и ОУ за банковите услуги, като клиентът се считал уведомен за промяната от датата на поставяне на обявление в банковите салони на съответните офиси на банката.

Ищецът знаел и бил уведомен за основанието за начисляване и удържане на таксите, което основание било договорно, поради което ответникът счита, че заявената на извъндоговорно основание претенция е неоснователна. Излага довод, че не е нарушена забраната на чл. 143, ал.1, т. 1, от ЗЗП, поради което клаузите от ОУ не са нищожни на твърдяното основание по чл. 146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не било налице и нарушение на чл. 5 от ЗЗП, тъй като предоставената от банката информация за Тарифата на физическите лица била вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема, и същата била достъпна за всички потребители на интернет страницата на банката. В условията на евентуалност ответникът излага възражение, че претенцията на ищеца за периода от 01.02.2018 г. до 30.05.2018 г. е изчислена грешно поради приложен неправилно курс на БНБ – платената от ищеца сума в евро се равнявала на 184,32 лв. по курса на БНБ – 1,95583. По отношение на претенцията за връщане на сумата от 150 лв. ответникът счита, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, на каквото основание е заявена тази претенция. Отделно от това твърди, че банката е предоставила исканата услуга, поради което няма как да се твърди, че е налице бъдещо основание което да не е могло да бъде осъществено, тъй като самото основание – предоставянето на услугата, е факт, за който не се спори между страните. Твърденията на ищеца били свързани с качеството на предоставената услуга, което било различно основание от твърдяното от него бъдещо условие, което не се е осъществило. Ответникът излага и възражение за погасяване по давност на част от претенциите.

С уточнителна молба от 26.09.2022 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ищецът е посочил, че претендираната на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сума от 7296 лв. е била неоснователно събрана по договора за разплащателна сметка в лева за периода от 01.02.2017 г. до 14.03.2022 г. Сочи, че от депозитната му сметка в лева не са удържани суми, поради което не претендира такива по този договор. Сочи, че претендираната от него сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като неоснователно събрана сума от 168,93 евро /с левова равностойност 330,40 лв./ е във връзка с договора за откриване и водене на сметка в евро за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г.

4

С протоколно определение от 23.06.2023 г. е допуснато изменение на размера на предявената претенция чрез увеличаването й от 7296 лв. на 9698,40 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – извлечения по сметки, отчети по сметки и искания за откриване на банкови сметки и за издаване на дебитни карти от 2008 г., че ищецът е титуляр на разплащателна сметка в лева с IBAN: ********, както и на разплащателна сметка в евро с IBAN: **************, открити през 2008 г. Договорите за откриване на разплащателните сметки са сключени при Общи условия, с които ищецът писмено се е съгласил, като същият изрично е изразил и съгласието си банката да събира от тези сметки дължимите такси и комисионни, произтичащи от ползването на услугите.