Решение № 40 от 02.06.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Велинград, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от И. Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20225210200340 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на В. Д. К. против Наказателно постановление № 20-0367-000945 от 19.09.2022г. на Началник група Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на обжалвания акт.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление не се съдържало пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушено било правото му узнае в какво е обвинен и да организира защитата си, тъй като никога не му било предлагано да бъде изследван с доказателствен анА.затор, а в наказателното постановление се сочело, че не е изпълнил предписания за изследване с доказателствен анА.затор.

Твърди, че не му е издаван талон за медицинско изследване, с което бил лишен от възможността да се подложи на такова, затова не е извършил нарушението, в което е обвинен.

В съдебно заседание, чрез адв. А. и адв. Аврамов, поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и 1 законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.10.2022г. а жалбата е подадена на 19.10.2022г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2022г. около 01:50 часа, служителите на РУ Велинград младши автоконтрольор Н. Д. и полицейски инспектор А. Реджеп изпълнявА. задълженията си по контрол за спазване на правилата на ЗДвП в гр.

Велинград. При обход по площад „Възраждане“ в кв. Каменица в посока кв.

„Лъджене“, видели лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № РА9511 АХ да се включва в движението по бул. Съединение“, отправяйки се към кв.

„Лъджене“. Решили за извършат проверка на водача за употреба на алкохол.

ПодА. светлинен сигнал, но лекият автомобил продължил движението си.

След това подА. и звуков сигнал, при което движещият се автомобил завил по ул. „Драва“ и малко след това спрял.

Проверяващите се легитимирА. пред водача и поискА. от него да представи документи са правоуправление и за регистрация на автомобила. От представените такива установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя В. Д. К. и е негова собственост. Направило им впечатление, че водачът лъха на алкохол и затова го поканили да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер+ с фабричен номер ARNA-0197. К. отказал да се подложи на проверка с техническо средство. Като причина за отказа посочил, че вече е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и ако даде проба може да влезе в затвора.

Заради отказа да се подложи на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство на В. К. бил съставен АУАН GA 700840 от 09.07.2022г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.

1 ЗДвП, който подписал без възражения и препис, от който му бил връчен.

Издаден му бил и Талон за изследване № 125146 от същата дата, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който бил отразен отказът на водача да бъде изследван с техническо средство, както и че трябва да се яви след 45 мин. във ФСМП Велинград за медицинско изследване.

Екземпляр от талонът бил връчен на водачът.

Не се твърди, дори напротив, от показанията на поискания от жалбоподателя свидетел И. Т. И., се установява, че В. К. не е посещавал ФСМП Велинград за вземане на кръвни проби за медицинското изследване.

Въз основа съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 22-0367-000945 от 19.09.2022г., с което на жалбоподателя 2 били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за това че на 09.07.2022г. в 01:50 часа, в гр. Велинград на ул. „Драва“, управлява лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № РА 9511 АХ, като отказва да бъде изследван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен номер ARNA 01970-нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

За обстоятелства, че на посочената дата В. Д. К. е управлявал моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на служителите на РУ Велинград-свидетелите Н. Д., А. Реджеп, В. Ч. и А. Д., последните двама от които също са присъствА., за да окажат съдействие на колегите си, ако се наложи. Показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Свидетелите по еднозначен начин възпроизведоха релевантни факти от предмета на доказване относно време и място на извършване на проверката на водача, действията на проверяващите по време на проверката, съставените документи, както за отказа на К. да се подложи на проверка с техническо средство, които обстоятелства са възприели лично и непосредствено. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, видно от подадената жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение № GA 700840/09.07.2022г. и Наказателно постановление № 22-0367-000945 от 19.09.2022 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 2.1, във вр. т. 1.3.2 и т. 3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл.

165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. НА.це е описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил, подписал е и е запознат със съдържанието му.

Неоснователно е възражението, че е неясно нарушението, което актосъставителят е приел, че е извършено. И в двата акта се съдържа подробно словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е 3 извършено. По достатъчно разбираем начин са описани фактическите обстоятелства- водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство.

Прието е, че с това е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като отказва да му бъде извършена проверка техническо средство алокотест дрегер, марка и номер. Законово нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочена точно и ясно. Обстоятелството, че в наказателното постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с доказателствен анА.затор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, е правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, нА.чието на която се установи. Освен това, съгласно утвърдената съдебна практика, отменително основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК/. Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуА.зирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Поради това не може да се приеме, че правото на защита на въззивника е нарушено, тъй като посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението. Отказът да бъде извършена проверка е подробно описан словесно в АУАН и НП, безспорно е доказан по делото и е осъществен от наказаното лице, което не е било в затруднение да осъществи защитата си, видно от проведеното съдебно производство.

Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните аналози при издаване на талона за медицинско изследване, тъй като не е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване.

От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля по акта Реджеп се установи, че актосъставителят е попълнил талон за медицинско изследване, съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който е вписал данни за водача и управляваното превозно средство, начало на проверката, за отказва на К. да му бъде извършена проверка с техническо средство, вида на техническото средство, изборът му да се подложи на медицинско изследване, че следва да се яви до 45 мин. в ФСМП Велинград, за да даде кръвна проба. И двамата свидетели единодушно и категорично заявиха, че Георги К. е подписал пред тях талона за изследване и е получил екземпляр от него. В тази насока са и 4 показанията на свидетеля А. Д., също присъстващ на проверката. В представените с административнонаказателната преписка екземпляри от талона на три места проверяваният е положил подпис.

Действително, според назначената основна и допълнителна съдебнопочеркова експертиза положените в талона за изследване подписи в графа „подпис на проверявано лице,“ се различават от подписите, положени от Георги К. в заявленията му за издаване на документи за самоличност и в дадените образци за сравнително изследване. Това обаче не налага извод, че на експертизата следва да се отдаде решаващо значение и да игнорират гласните доказателствени източници. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а преценката на съда за установяване на релевантни от предмета на доказване факти следва да почива на обективен и всестранен анА.з на цялата нА.чна доказателствена съвкупност. В случая, макар заключението на вещото лице относно авторството на положените подписи да противоречи на показанията на свидетелите, съдът дава вяра на свидетелските показания, че К. се е подписал на талона за изследване на местата „проверено лице“, тъй като свидетелите са възприели лично и непосредствено това обстоятелство, а и според вещото лице, изслушан в заседанието на 24.04.2023г. е възможно човек да изработи няколко вида подписи и те по нищо да не съвпадат помежду си. Действително почерковата експертизата, като способ за проверка на писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото се извършва от лице, притежаващо специални знания в определена област, се ползва с висока степен на достоверност. Извод дА. установява със сигурност даден факт обаче би бил възможен, ако е единствения доказателствен източник, какъвто не е настоящия случай. При нА.чието на данни, че водачът е подписал и получил екземпляр от талона за медицинско изследване, които се съдържат в показанията на трима свидетели очевидци, незаинтересовани от изхода на делото, без лични мотиви да уличават жалбоподателя в процесното нарушение, съдът намира, че въпреки противоположното становище в експертизата, този факт следва да се приеме за доказан. Освен това нелогично и неубедително звучи тезата, че някой от проверяващите или друго лице би подписал нарушителя на три места в талона за изследване, за да обезпечи формалното спазване на процедурата по проверка с техническо средство, да приложи към административнонаказателната преписка неавтентичен документ, вместо да удостовери, че К. отказва да получи талона за изследване, което би имало същите правни последици.