Присъда № 18 от 18.08.2021, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда №18/18.08.2021г. по НОХД №30/2021г.:

Подсъдимият И. М. Х., с адрес: ****, е предаден на съд с обвинение по чл.343б, ал.3 от НК за това, че н а 22.01.2021 г., около 13.45 часа в град Омуртаг, на кръстовището на ул. “Георги Сава Раковски” и второкласен път ІІ-48, управлявал МПС - лек автомобил марка “Ауди”, модел “А4” с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества – марихуана /ТНС/, установено с техническо средство “ DrugChek 3000 STK 6”, с LOT № „ARNK-0961“ и REF № 8327961.

Подсъдимият дава обяснения, не признава вина, оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, оспорва валидността на извършеното му тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като твърди, че не били спазени изискванията за извършването му, излага становище, че в документите съставени при извършване на проверката не са отразени точните часове, посочва че не му била дадена възможност да упълномощи адвокат преди извършване на проверката и твърди, че не дал кръвна проба, тъй като така бил посъветван от служители на РУ Омуртаг. Поради това подсъдимият прави искане да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия – адв.Й.Й. от АК – Търговище, посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, изтъква, че теста направен на подзащитния му бил опорочен, като излага съображения в подкрепа на това твърдение, моли да бъде дадена вяра единствено на обясненията на подсъдимия по отношение на това дали е употребил наркотични вещества или не и пледира Х. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Районна прокуратура – Търговище, териториално отделение – Омуртаг, поддържа повдигнатото обвинение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. живеел в гр.Омуртаг и притежавал лек автомобил марка “Ауди”, модел “А4” с рег.№ **** . На 22.01.2021 г. подс.Х. предприел управление на описания лек автомобил, като с него пътувала и св.С. Около 13.45 часа подсъдимият управлявал автомобила в гр.Омуртаг по път ІІ-48 в посока бензиностанция „Ромпетрол“ и язовира на гр.Омуртаг. По същото време свидетелите Е. и Н. – служители на РУ – Омуртаг, осъществявали по контрол на пътното движение на кръстовище на път ІІ-48 с ул.“Раковска“ в гр.Омуртаг и св.Е. спрял подсъдимия за проверка. Същата била извършена св.Е., тъй като св.Н. извършвал справка за друг автомобил. При извършване на проверката, след като проверил документите на Х., Е. решил, че следва да бъде извършена проверка с техническо средство на Х. за това употребил ли е наркотични вещества и тъй като не бил компетентен да извърши тази проверка му разпоредил да отиде до сградата на РУ – Омуртаг. Там св.Е. завел подсъдимия в кабинет, в който работел св.Ю.. Св. С. останала пред сградата на РУ – Омуртаг. Св.Ю. бил зает и поради това извикал дежурния по КАТ – св.Х., да извърши проба на подс.Х.. По това време св.Х. бил в наряд със св.С.. Двамата отишли в кабинета, в който били подсъдимия, св.Е. и св.Ю. и св.Х. отворил пред Х. тест “DrugChek 3000 STK 6”, с LOT № „ARNK-0961“ и REF № 8327961, обяснил му, че трябва да потърка тампона между венеца и бузата отляво и отдясно. След като попитал дали може да свали маската, с която бил подсъдимият поставил дадения му тампон в устната си кухина, но св.Ю. забелязал, че го държи между долната и горната челюст , до бузата без да го движи и обърнал внимание на св.Х., че Х. не движи тампона 1 съгласно указанията. След това подс.Х. започнал да движи тампона от теста съобразно дадените му указания и след като минало изискуемото време за взимане на пробата – от 15 до 30 секунди, св.Х. взел тампона и го поставил в тестовата касета. Тъй като св.Х. не натиснал тампона докрай, което било необходимо с оглед валидно извършване на тестването, св. Ю. му направил забележка, след което св.Х. натиснал както трябва тампона в тестовата касета и разклатил същата съобразно изискванията. По повод забележките на св.Ю. към св.Х. между двамата възникнали пререкания, поради св.С. напуснал кабинета. След като изтекло необходимото време от 15 до 30 секунди, св.Х. поставил тестовия комплект в изправено положение и го държал така в продължение на една минута, а след това го сложил на равна повърхност – на бюро. Контролните линии на тестовия комплект се оцветили в червено, което означавало, че теста е валиден. След като минало изискуемото време от пет минути бил отчетен резултата от теста и било установено, че подс.Х. е употребил наркотично вещество – тетра хидро канабинол (ТНС), /марихуана/. Св.Х. съставил на Х. АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП и му издал талон за изследване № 073462, в който Х. изрично вписал, че отказва такова и се подписал. Със Заповед за задържане на лице от 22.01.2021г. на св.Е., подс.Х. бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Във връзка със задържането св.Ю. извършил личен обиск на подсъдимия и съставил протокол за това. Поради необходимостта да бъде преценено дали здравословното състояние на Х. позволява да бъде задържан и даване възможност на същия, въпреки вписания отказ в талон за изследване № 073462, да му бъдат взети биологични проби за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества, св.Е. отвел подсъдимия във ФСМП – Омуртаг, където Х. бил прегледан. Св. К. –фелдшер, съставил и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.01.2021г., в който вписал данните на Х., както и данните за констатацията за употреба на наркотично вещество. В протокола е посочено, че Х. употребил канабис на 20.01.2021г. в 24.00 часа. В протокола изрично е записано, че Х. е отказал освидетелстване и изследване, а на първа страница текста “взех кръв и урина“ е зачертан. Протокола е подписан от подс.Х.. Подсъдимият бил освободен на същия ден в 19.00 часа. По случая било образувано БП.

От приложената справка за съдимост на подс.Х. се установява, че същият е осъждан с ВЗС на 26.10.2018г. Присъда №104 от 10.10.2018г., постановена по НОХД № 38/2018г. по описа на Районен съд – Омуртаг, с която за извършено от него на 24.05.2016г. престъпление по чл.330, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, след прилагане на разпоредбата на чл.55, ал1, т.1 от НК, му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: отчасти от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия са освен доказателствено средство и средство за защита, поради което съдът прецени същите като ги съпостави с всички други събрани по делото доказателства. На първо място подсъдимият оспорва описаното в обвинителния акт относно посоката, в която се е движел с управлявания от него лек автомобил, като твърди, че не се е придвижвал по ул.“Раковска“ в гр.Омуртаг, към път ІІ-48, а се е движил по този път. Действително в събраните по делото гласни доказателства са налице противоречия по този въпрос, като св.Е. посочва, че управлявания от подсъдимия лек автомобил се е движил по ул.“Раковска“ към път ІІ48, а колегата му – св.Н., заявява, че автомобила се е движил в 2 обратна посока. В този смисъл са и показанията на св.С., разпитана по искане на защитата на подсъдимия, която заявява, че е пътувала с последния, когато му е била извършена проверката и че за извършването й той е бил спрян преди бензиностанция „Ромпетрол“. От изложеното следва, че обясненията на подсъдимия в тази им част се подкрепят не само от показанията на св.С., но и от показанията на св.Н., поради което съдът ги кредитира в посочената им част. Установеното противоречие относно посоката на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил обаче не обосновава съмнение относно мястото на извършване на деянието, тъй като кръстовището на ул.“Раковска“ в гр.Омуртаг с път ІІ-48 е именно преди бензиностанция „Ромпетрол“, като този участък от път ІІ-48 попада в границите на населеното място гр.Омуртаг и това е не само ноторно известен факт за всички лица живеещи в града и региона, но и участъкът от път ІІ-48 попадащ в границите на града е ясно обозначен с пътни знаци Д11 и Д12. Твърденията на подс.Х., че при тестването му не били спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Единствено св.С. твърди в показанията си, че подс.Х. е дъвкал дъвка непосредствено преди да бъде тестван и че я изплюл когато вече бил влязъл в кабинета, където е тестван, което е в унисон с неговите твърдения. Показанията на свидетелката в тази им част обаче остават изолирани и не се подкрепят от показанията на останалите свидетели присъствали при тестването на подсъдимия с техническо средство – свидетелите Е., Ю., Х. и С.. Ето защо съдът не даде вяра на показанията на С. в тази им част и на обясненията на подсъдимия по отношение на твърдението, че е дъвкал дъвка непосредствено преди тестването. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на посочените по – горе четирима свидетели и на свидетелите Н. и Ю., тъй като по отношение на правно релевантни факти по случая, същите кореспондират помежду си и с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на тези свидетели се установява хронологично кака е протекла проверката, като в тази връзка следва да се посочи, че не е налице твърдяното от подсъдимия разминаване на часовете отбелязани в съответните документи издавани в хода на същата. Тъй като нито в цитираната по – горе наредба, нито в приложените по делото методически указания за установяване на употреба на наркотици с техническото средство, с което е тестван подсъдимия, не е регламентирано изискване съответния полицейски служител, който осъществява тестването да работи с ръкавици, не може да се приеме, че е налице нарушение на изискванията за тестване, поради обстоятелството, че св.Х. не е носил ръкавици, в какъвто смисъл са изложени съображения от подсъдимия. Ето защо съдът счете, че тестването на подс.Х. е извършено съобразно нормативните изисквания и че теста и резултата от същия са напълно валидни. Твърденията на подс.Х., че бил накаран от полицейски служители да не даде биологични проби за медицинско изследване и че не било разяснено, че следва да даде проба не само от кръв, но и от урина, също не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства.

Единствено св.С. твърди, че Х. й казал, че полицаите му казали да не дава кръв за изследване. Дори и да се даде вяра на показанията на свидетелката в тази им част, то доколкото тя преразказва заявеното й от Х. не може да се приеме, че това негово твърдение е доказано по безспорен и категоричен начин. Всички други свидетели, които са дали показания по този въпрос са категорични, че на Х. не са давани никакви съвети да откаже медицинско изследване. По делото са приложени две писмени доказателства - талон за изследване № 073462 и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или 3 техни аналози от 22.01.2021г., в които е вписан отказ на подсъдимия да му бъде извършено медицинско изследване, като в талона Х. собственоръчно е вписал отказа, а в протокола това е направил св.К.. И двата документа са подписани от Х.. Във връзка с твърдението на подсъдимия, че му било казано, че следва да му бъде взета и проба от урина, следва да се посочи, че в цитирания протокол изрично е посочено вземането на проби от кръв и урина, но този текст е зачертан, поради отказа на Х.. Последният е подписал протокола, което води до извод, че му е било известно какви именно проби отказва да му бъдат взети. Съдът даде вяра и на показанията на св.К., който въпреки, че заявява, че не си спомня конкретния случай е категоричен, че съответното лице, на което се предлага медицинско изследване за употреба на наркотични вещества заявява лично дали отказва да даде проби за такова изследване, след което отказът се вписва в протокола. Предвид изложеното съдът прие горепосочените твърдения на подсъдимия за негова защитна версия. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случай отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретния случай подс.Х. е отказал да бъде проведо каквото и да е изследване, поради което по силата на цитираната разпоредба при постановяване на присъдата съдът съобрази показанията на направения на подсъдимия тест - “DrugChek 3000 STK 6”, с LOT № „ARNK-0961“ и REF № 8327961. С оглед обсъдените по – горе доказателства съдът счете описаната фактическа обстановка за безспорно доказана. От така установените факти следва извода, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Установяването на наличието на наркотичното вещество е осъществено съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест “DrugChek 3000 STK 6”, с LOT № „ARNK-0961“ и REF № 8327961. Марихуаната /коноп, канабис/ е високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.