Решение № 232 от 01.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Велико Търново, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500312 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №237 от 18.05.2023г., постановено по гр.д. №763/2022г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил И. С. Й. от гр.Летница, област Ловеч, да заплати на М. Ю. К. от с.Александрово, Ловешка област, сумата от 13 000 лева, получена при неосъществено основание – договор за продажба на жилище, съгласно прекратен предварителен договор от 12.11.2015г., заедно със законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите, считано от 24.10.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.79 ал.1 предложение 1 във връзка с чл.55 ал.1 предложение 2 от ЗЗД, както и сумата от 1 566 лева, разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил С. Г. Й. от гр.Летница, Ловешка област, да заплати на М. Ю. К. от с.Александрово, Ловешка област, сумата от 15 500 лева и сумата от 7 120 евро, получени при неосъществено основание – договор за продажба на жилище, съгласно прекратен предварителен договор от 12.11.2015г., заедно със законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите върху всяко от двете вземания, считано от 24.10.2022г. до окончателното им изплащане, на основание чл.79 ал.1 предложение 1 във връзка с чл.55 ал.1 предложение 2 от ЗЗД, както и сумата от 3 131 лева, разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. С решението си Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил 1 искането на М. Ю. К. от с.Александрово за солидарно присъждане на исковите суми, като неоснователно.

Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от ответниците в първата инстанция И. С. Й. и С. Г. Й., чрез процесуален представител адвокат А. Ч., от Адвокатска колегия-Велико Търново, с пълномощно.

Въззивниците заявяват, че не са доволни от атакувания съдебен акт Молят Апелативният съд да го отмени и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли иска.

Правят оплакване за неправилност на обжалваното решение.

По делото били представени платежни нареждания, от които било видно че за периода 08.07.2016г.-05.12.2016г. ищецът не бил изпълнявал поетото задължение по чл.6 от договора да заплаща ежемесечно по 800 лева.

Поради това той бил неизправна страна и е изпаднал в забава много преди да бъде вписана възбрана върху имота, като съгласно чл.10 от договора сумата от 26 000 лева, имаща характер на задатък, не се възстановява. В този смисъл неправилно с решението жалбоподателите били осъдени да възстановят сумата от 26 000 лева /всеки от тях по 13 000 лева/. За останалите суми ищецът не бил доказал при условията на пълно и главно доказване, че тези суми са постъпили по сметка на С. Й., каквито суми ответниците твърдят че не са постъпвали по нейната сметка, поради което не подлежат на възстановяване.

Въззивниците не правят искане за присъждане на направените в тази инстанция разноски.

Въззиваемият ищец в първата инстанция М. Ю. К., чрез процесуален представител адвокат Ф. Ф., от Адвокатска колегия-Ловеч, упълномощен, в писмен отговор оспорва изцяло въззивната жалба, счита същата за неоснователна и моли Апелативният съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, като правилно.

Неверни били твърденията на другата страна, че за периода 08.07.2016г.-05.12.2016г. въззиваемият не изпълнявал поетото задължение за заплащане на месечни вноски по 800 лева всяка. Видно от платежното нареждане от 13.08.2016г. К. е наредил в България сумата от 2 500 лева. С оглед заплатените повече от една в рамките на календарния месец вноски, значително надхвърлящи месечните плащания, ищецът е имал уговорка с продавачите за трите месеца – септември, октомври и ноември да не прави плащания. Дори да се приеме неизпълнение на договорно задължение, то същото се явявало несъществено с оглед поетото задължение. Освен това ответниците не са упражнили установената в чл.93 ал.2 от ЗЗД правна възможност за отказ от договора, а са продължили да приемат плащания. От приложените по делото платежни документи било видно, че ищецът е превел на ответницата процесната сума по банков път, като освен това ответниците 2 не са направили в отговора възражение че не са получили тези суми и като въведено за първи път във въззивната жалба същото се явявало преклудирано.

Въззиваемият не прави искане за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, процесуалните представители адвокат Ч. и адвокат Ф. поддържат заетите от тях становища съответно във въззивната жалба и в отговора на същата.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е възпроизвел в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което не е необходимо в настоящото решение повторение на същите.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира на първо място, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение не повтаря същата.

Накратко по делото се установява следното от фактическа страна:

На 12.11.2015г. страните по делото са сключили предварителен договор, по силата на който ответниците, като продавачи, са се задължили да 3 прехвърлят на ищеца, като купувач, собствеността на подробно описаното жилище, намиращо се в гр.Велико Търново срещу цената от 70 000 лева.

Договорено е разсрочено плащане на цената по следния начин, а именно:

26 000 лева при подписване на договора; по 800 лева всеки следващ календарен месец и краен срок за плащане на цялата продажна цена 12.11.2020г. Ищецът е платил сумата от 26 000 лева при сключването на договора на 12.11.2015г. и по банкова сметка на ответницата, видно от приложените вноски бележки, 2 500 лева и 7 120 евро. Процесното жилище е предмет на принудително изпълнение за дълг на ответниците. Окончателен договор за покупко продажба не е оформен по тази причина. Платените от ищеца суми не са му върнати от ответниците.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Законосъобразен, обоснован и правилен е основният правен извод на Великотърновския окръжен съд, че предявените искове са обективно и субективно съединени с правно основание чл.55 ал.1 предложение 2 във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и по чл.86 от същия закон, и същите са основателни и доказани за сумата от 13 000 лева срещу първия ответник и за сумите от 15 500 лева и 7 120 евро срещу ответницата, заедно със законната лихва върху тези вземания, считано от 24.10.2022г. до изплащането им, като в случая не са налице предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на двамата ответници.

Обосновано първоинстанционният съд приема, че с приетите по делото писмени доказателства – декларация-разписка и вносни бележки – се установява по категоричен начин, че ищецът е заплатил на ответниците посочените суми и по този начин е изпълнил договорните си задължения.

Ответниците са в неизпълнение, тъй като жилището, предмет на предварителния договор, е продадено на публична продан за техни задължения. Не е налице хипотезата на чл.10 от договора, съгласно който текст ответниците имат право да задържат капарото от 26 000 лева при прекратяване на договора, тъй като ищецът е спрял плащанията поради вписването на възбрана на процесното жилище поради дълг на ответниците 4 т.е. е спрял да плаща вноските и крайната цена не по негова вина, а поради виновно поведение на продавачите.

Апелативният съд споделя направения от първоинстанционния съд извод, че неоправдано е да се очаква, че купувачът би продължил да плаща, след като е наясно, че възбраната върху апартамента му е непротивопоставима и право на собственост върху обещаното жилище няма да получи, затова уговорката по чл.10 от предварителния договор не намира приложение, съглашението е в сила до датата, посочена като краен момент за сключване на окончателен договор – 12.11.2020г.

Правилно Окръжен съд-Велико Търново е приел, че искът не е погасен по давност. Настоящият съдебен състав споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, в тази насока, а именно че съгласно чл.69 във връзка с чл.114 ал.1 от ЗЗД давността за безсрочните вземания, каквото е вземането произтичащо от неоснователно обогатяване, тече от възникването им, в случая от 12.11.2020г., когато е крайният момент, в който страните са обвързани с предварителния договор, поради което към момента на предявяване на иска – 24.10.2022г. общата пет годишна погасителна давност не е изтекла.

Апелативният съд, в настоящият състав споделя мотивите, изложени от Окръжен съд-Велико Търново в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях, тъй като ги намира законосъобразни, обосновани, ясни, подробни и съответстващи на съдебната практика.

Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва, а именно считано от 24.10.2022г. – датата на подаване на исковата молба.

Възражението, че ответницата Й. не била получила по банковата си сметка сумите от 2 500 лева и 7 120 евро, е преклудирано като ненаправено с отговора на исковата молба и заявено за първи път във въззивната жалба.

Като преклудирано, същото не подлежи на обсъждане в настоящото съдебно производство.

Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на въззивниците относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да 5 бъдат оставени без уважение.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението на разноските.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК по начало въззивниците трябва да заплатят на въззиваемия направените от него разноски в настоящата инстанция, но тъй като такива не се претендират, въззиваемият не представя списък по чл.80 от ГПК и няма данни какви разноски са направени от негова страна, такива не се присъждат за тази инстанция.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 237 от 18.05.2023г., постановено по гр.д. № 763/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново.