Решение № 45 от 28.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500420 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

В деловодството на Апелативния съд е постъпила молба, с вх. № 1224/ 08.03.2022 г., от адвокат П.Ц. П. от АК – гр. Велико Търново, в качеството му на пълномощник на въззивника ЮЛ. Й. Н.. Иска се от въззивния съд, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, да измени постановеното Решение, в частта за разноските, като присъди на въззиваемия К. ЦВ. Д. минималният размер адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с цената на предявения иск. Направено е и искане да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски, представляващи заплатения на адвокат П. адвокатски хонорар от Ю.Н.. Към молбата са приложени: изрично адвокатско пълномощно във връзка с производството по чл. 248 от ГПК; декларация за получен адвокатски хонорар на 08.03.2022 г. от адвокат П..

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е посочено, че въззиваемият не се противопоставя на 1 изменението на решението в частта за разноските, тъй като явно е допусната техническа грешка при изписване на дължимата сума в диспозитива на решението, тъй като са били направени разноски във въззивното производство в размер на 2 570 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възразява се срещу искането в това производство да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат П..

Великотърновският Апелативен съд приема, че молбата е с правно основание чл. 247 от ГПК, по следните съображения:

В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че въззиваемият К. ЦВ. Д. е направил разноски във въззивнато производство в размер на 2 570 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника по делото – адвокат Б.М., за защита срещу три иска, като определеният, в договора за правна защита, размер от по 600 лева за главния и евентуалния иск е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а определеният размер от 1 370 лева за защита по обективно съединения осъдителен иск е минималният такъв - съгласно посочената разпоредба от Наредбата, поради което не е било уважено възражението за прекомерност, направено своевременно от пълномощника на въззивника – адвокат П.П..

В диспозитива на решението си вместо сумата 2 570 лева, въззивният съд погрешно е посочил сумата 25 000 лева, като с оглед на допуснатата очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на решението, вместо погрешно посочената сума от 25 000 лева, следва да се посочи сумата 2 570 лева.

В рамките на производството по чл. 247 от ГПК, както и на това по чл.

248 от ГПК, разноски не се дължат и не се присъждат, с оглед несамостоятелния характер на тези производства.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна 2 фактическа грешка в осъдителния диспозитив на Решение № 21/ 17.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 420/ 2021 г. по описа на Великотърновския Апелативен съд, като вместо погрешно посочената сума 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева да се чете – 2 570 /две хиляди петстотин и седемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3