Определение № 5529 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5529 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110152702 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: *************** чрез адв. Х. Р., срещу „***********“ ЕООД с ЕИК ************ и адрес на управление: ****************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -10.03.2026 г. от 11.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: *************** чрез адв. Х. Р., срещу „***********“ ЕООД с ЕИК ************ и адрес на управление: ****************, с която се иска:

-да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № ************* г., сключен между Г. М. М. с ЕГН ********** и „***********" ЕООД с ЕИК ************;

-да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3400 лева/ 1738.39 евро/./, представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № ************* г.

Ищецът твърди, че на 01.06.2023 г. Сключил с „***********“ ЕООД Договор за паричен заем № *******, по силата на който е предоставен паричен заем в размер на 2 900 лв. При усвоена главница в посочения горе размер кредитополучателят следва да заплати общо 7 527.08 лв., тъй като съгласно чл. 18, ал. 1 от договора ако ищеца не предостави обезпечение по кредита в двудневен срок или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 6 от Договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 3 876.57 1 лв. Видно от приложеното към исковата молба извлечение за извършените и предстоящите плащания по Договора неустойката предварително е разсрочена и е включена към анюитетните вноски по кредита.

Сочи се, че в ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР само колкото формално да е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК, доколкото така отразен, този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че този размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай - чл. 18 във вр. с чл. 6 от Договора, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по потребителския кредит.

Сочи се, че към 13.10.2025 г. ищецът е заплатил общо 6 300 лв., а при обявяване на договора за недействителен - по арг. от чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита без да дължи други разходи по него. Следователно надплатените до момента 3 400 лв. се явят неоснователно получени от ответното дружество.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да представи копие от процесния договор за паричен заем.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Оспорва се твърдението, че посочения от ищеца договор е със съдържание, което противоречи на ЗПК. Евентуално, се прави позоваване на чл. 26, ал. 2 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.

Сочи се, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, , както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.

Оспорват се като неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Твърди се, че ищецът е сключил няколко договора с ответното дружество. Сочи се, че със сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията.

Твърди се, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми.

Сочи се, че От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.

2

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

-В тежест на ищеца е да установи заплащане на сумата от 3400 лв.

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение. Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ДОПУСКА служебно изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите: 1.Каква е усвоената сума от ищеца по договор №************* г., 2. Каква сума е заплатена от ищеца по процесния договор, на коя дата и как са осчетоводени сумите? 3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, какъв е действителният размер на ГПР/ при включване на сумите за неустойка/?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 175 евро, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ВДП, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, като същите не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при 3 постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отвора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4