Решение № 362 от 25.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. ХАСКОВО, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500854 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 522/23.06.2025г., по гр.д. №235/2025г., Районен съдХасково е уважил предявения от И. А. К., ЕГН ********** против „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015 иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, като е обявил за недействителна клаузата предвиждаща срок на договора - по заместване на отсъстващ работник на основание чл. 68, ал.1, т.3 КТ от допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., сключено между „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015 и И. А. К., ЕГН ********** и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ - признал е за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ, уволнението И. А. К., ЕГН **********, извършено със заповед № ЧР-1787/03.05.2022г. на изп. директор на „МБАЛ - Хасково" АД, на основание чл.

325, т.5 от КТ, възстановил е на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, И. А. К., ЕГН ********** на заеманата преди прекратяването на трудовото 1 правоотношение длъжност „**“ в УНГ отделение при „МБАЛ Хасково“ АД и е осъдил на основание чл.344, ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ, „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, да заплати на И.

А. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 6633,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.05.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба - 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата над 6633,00 лева до пълния предявен размер от 12042,00 лева е отхвърлен като неоснователен.С решението „Многопрофилна болница за активно лечение Хасково" АД, ЕИК 126529015, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на И. А. К., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 7540,75 лева.С решението на основание чл.78, ал.3 ГПК И. А. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 898,36 лева.С решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Многопрофилна болница за активно лечение Хасково" АД, ЕИК 126529015, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 898,64 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД, който чрез пълномощника си адв.

В. Т., АК - Хасково го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени съображения, че установената по делото фактическа обстановка между страните е безспорна.

Основният спор, който е свързан и с отменителното решение на ВКС и връщането на делото за ново разглеждане, касае приложението на чл. 63, ал. 3 от КТ и съответно, дали разпоредбата е относима към всички случаи на срочен трудов договор, уредени в чл. 68, ал. 1, т. 1 – т. 5 от КТ или касае само хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за определен срок. Направен е анализ на посочените разпоредби във въззивната жалба, като счита, че

2 първоинстанционният съд неправилно е тълкувал посочените правни норми, което е довело и до постановяване на неправилно решение, тъй като не е налице недействителен договор, касаещ допълнителното споразумение с ищцата и не е налице нарушение на чл. 67, ал. 3 от КТ. Поддържа се, че в хода на делото пред всички съдебни инстанции са били изложени множество аргументи по тълкуването на законовия текст, поради което и изложените в първоинстанционното производство доводи не са подробно описани във въззивната жалба.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Хасково и да отхвърли обективно съединените искове, като в условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът възстанови ищцата на предишната работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, то следва да я възстанови на работата, която е заемала преди подписване на допълнителното споразумение и това е *** в „Очно отделение“. Претендират и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата И. А. К., чрез пълномощника й адв.Д. Т., АК- Благоевград, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Цитира се и съдебна практика, която според въззиваемата е в подкрепа на правните изводи, направени от първоинстанционния съд.

Претендират въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС Хасково. Претендират и присъждане на направените разноски по делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

3

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. При първоначалното разглеждане на делото съдът въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е достигнал до извода за недопустимост на предявения установителен иск по чл.74, ал.1 КТ за недействителност на допълнително споразумение № 25/29.04.2021 г. към трудов договор от 31.03.2006г., в частта за клаузата за срок - заместване на отсъстващ работник на основание чл.68, ал.1 т.3 от КТ, като е приел, че правен интерес от иска е налице когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията по чл.325 - чл.331 и чл.334 КТ и че искът по чл.74 КТ предявен едновременно с исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните. С решение № 494/26.07.2023 г. по гр.дело № 2338/2022 г. РС Хасково е прекратил производството по делото в частта на предявения от И.

А. К., ЕГН ********** против „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ поради недопустимост и е отхвърлил предявените от И. А. К. против „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ като неоснователни. Решението е било потвърдено от въззивния съд, който е приел, че инициативата за промяната на съществуващото между страните безсрочно трудово правоотношение е била на ищцата, която подала заявление до работодателя въз основа на което между страните е било сключено допълнително споразумение при условията на заместване на отсъстващ работник и на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, като съдът е приел, че с подписването на споразумението и осъществяването на трудовата функция в продължителен период от време ищцата ясно и категорично е изразила писменото си изявление в допълнителното споразумение към трудовия договор за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно правоотношение по заместване и не е налице нарушение на чл.67, ал.3 от КТ. Трудовото правоотношение между страните било трансформирано по реда на чл.68, ал.1, т.3 КТ в срочен трудов договор за определен срок, а именно за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. След като не е налице нарушение на чл.67, ал.3 от КТ съдът е приел, че исковете за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето през което останала без работа са неоснователни.

С решение № 3113/19.06.2024 г. по гр.дело № 50/2024 г. ВКС- София отменя Решение № 284/25.10.2023 г. по в.гр.дело № 649/2023 г. на Окръжен съд- Хасково и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен 4 съд –Хасково, с указания при повторното разглеждане на делото съдът да разгледа и да се произнесе по същество по своевременно предявения и допустим иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, както и да съобрази указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон в мотивите на решението на ВКС, които съгласно чл.294, ал.1, изр.второ ГПК са задължителни за съда, на който делото е върнато за повторно разглеждане.

При новото разглеждане на делото ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД е депозирал писмено становище вх.№ 2818/14.02.2025 г., с което оспорва исковата молба изцяло по основание и размер и поддържа всичко изложено в отговора на исковата молба депозирана по гр.дело № 2338/2022 г. по описа на РС- Хасково.

Намира, че липсва изрично произнасяне на съда по основния въпрос касаещ нарушението на чл.67, ал.3 от КТ и моли съда при повторното разглеждане на делото изрично да се произнесе по въпроса за приложението на чл.67, ал.3 от КТ, като отговори на въпроса : при изменение на безсрочен трудов договор в срочен – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа по чл.68, ал.1,т.3 от КТ, следва ли да има изрично желание на работника или служителя, изразено писмено, в което той да поиска превръщането на договора от безсрочен в срочен и ако няма такова, тази клауза недействителна ли е и превръща ли трудовия договор, сключен за новата длъжност в безсрочен и допустимо ли е да се назначава работник/ служител на длъжност, за която няма свободен щат, съгласно действащото щатно разписание.

С молба вх.№ 3368/24.02.2025г. ищцата И. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа всички становища и искания, които са били направени по гр.дело № 50/2024 г. по описа на ВКС-София, в.гр.дело № 649/2023г. по описа на ОС-Хасково и по гр.дело № 2338/2022 г. по описа на РС-Хасково, относно действителността на трудовия договор и законосъобразността на неговото прекратяване, като поддържа предявените искове по чл.74, ал.1 КТ ,чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивната инстанция.

Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 00032/31.03.2006г., сключен на основание чл. 70 от КТ, със срок за изпитване до 03.07.2006г., съгласно който ищцата е заемала длъжността ***", с място на работа - Клинична лаборатория в „ МБАЛ – Хасково“ АД. В договора е посочено, че срокът за изпитване е в полза на работодателя и е за заместване на И. Т. Д. С допълнително споразумение от 03.07.2006г., т.е. след изтичането на срока за изпитване е било сключено ново допълнително споразумение с № 5

00548/03.07.2006г., според което ищцата се назначава на мястото на отсъстващата И. Т. Д., на длъжността „***". С молба от 29.11.2007г. ищцата е поискала да бъде назначена на постоянна работа и между страните е било подписано допълнително споразумение № 4/14.12.2007г., като ищцата е била назначена на длъжност „***" при условията на безсрочен трудов договор.