Решение № 258 от 14.12.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 516/2022
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. Разлог, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200516 по описа за 2022 г.
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от С.С.Г., ЕГН*, против НП №21-0331001056 от 15.12.2021 г. издадено от н-ка на РУ-. С НП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, във вр. чл.103 от ЗДвП, е наложена глоба от 100.00 лева на С.С.Г., като е лишен и от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а така също на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, във вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, ме у наложена глоба от 10.00 лева.
Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна изцяло.
В последното СЗ жалбоподателят се явява заедно с адв. М., като последният излага съображения за отмяна на оспорения акт.
НО не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата срещу НП е допустима - подадена е в срока за обжалване от лице, легитимирано да обжалва НП.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
В оспореното НП е отразено, че се издава срещу С.С.Г. за това, че на 02.11.2021 г., около 16:30 часа в с.Г. е управлявал л. а. Ф.г. с монтирани рег. табели с №*, с които е извършена регистрация на л. а. П.Е. и не носи контролен талон от СУ. В НП е посочено още, че лицето при подаден сигнал за спиране не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение. Поради това е прието, че С.С.Г. е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. От съдържанието на НП е видно, че за първото нарушение не му е наложена наказание, тъй като е изписано, че му се налага на основание „чл.345, ал.2 НК, от ЗДвП – глоба от 0.00 лв“.
Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на нарушение.
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е 1 извършено посоченото от НО нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на НО е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай НП и актът за установяване на нарушението съдържат необходимите предвидени реквизити. В тях подробно е описана фактическата обстановка, при която издателите им приемат, че е извършено нарушението, посочени са имената и другите данни на нарушителя, а така също и законовата разпоредба за която се счита, че е била нарушена /неизпълнена/.
Според чл.2, ал.1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина СУ на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. В чл.2, ал.2 от същата Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. е посочено, че при издаване на СУ притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г., СУ на МПС се издава на лице съгласно изискванията на ЗДвП, ЗБЛД, ПИБЛД. Текстът на чл.25, ал.1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. предвижда, че към всяко СУ се издава контролен талон въз основа на платена такса. От изложеното дотук се налага извод, че контролният талон представлява документ, който обаче не съществува отделно и самостоятелно от СУ, тъй като именно контролният талон потвърждава валидността на свидетелството. В чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че водачът на МПС е длъжен да носи СУ на МПС от съответната категория. За да носиш валидно свидетелство и да удостовериш валидността на същото, необходимо е да носиш в себе си и съответния контролен талон, който представлява неразделна част от свидетелството.
Свидетелите В.Г., Г.Ч. и К.Т. заявяват, че са били постоянно на работа и са били на различни места, като сочат, че нямат спомен към края на 2021 г. къде точно са били.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители М.А. и М.Г..
Свидетелят М.Г. сочи, че на 02.11.2021 г. заедно с колегата му А. са се отзовали за съдействие в с.Г., тъй като л. а. не е спрял на подаден сигнал от стоп палка, като уточнява, че сигналът е подаден от техни колеги от жандармерията. Твърди, че на място установили лицето С.Г., спрян от служители на жандармерията, като Г. управлявал л. а. Ф.Г. с чужди рег. номера и бил употребил алкохол. Свидетелят споделя, че са съставени актове за това, че Г. е управлявал след употреба на алкохол, че е управлявал МПС с чужди рег. табели и допълва, че доколкото си спомня не е носил СУ.
В подобен смисъл са и показанията на свидетеля М.А.. Този свидетел също не е бил пряк очевидец на случилото се, но разказва че служителите на жандармерията са се опитали да спрат Г., но той не е спрял и е продължил да бяга. Твърди, че Г. е бил изпробва за алкохол, като пробата е отчела положителен резултат.
Свидетелите М.А. и М.Г. действително не са били очевидци на случилото се, но същите са пристигнали на мястото на инцидента непосредствено след настъпването му и в показанията си разказват както личните си възприятия, така и възприятията на служителите от жандармерията, които са спрели за проверка управлявания от С.Г. автомобил. От техните показани може да се направи извод за това, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП, тъй като не се е подчинил на разпореждане за спиране на превозното средство.
От показанията на свидетеля С.Б. става ясно, че на 01. или 02 ноември е видял да се движи Ф.Г., а след него е вървял джип на жандармерията с включени светлини. Свидетелят допълва, че няма представа кой е управлявал Ф., а по-късно е разбрал, че С. е бил задържан, понеже е шофирал пиян.
От значение е фактът, че макар в НП да е отразено, че С.Г. е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС, то за това нарушение той не е наказан, тъй като за него е наложена глоба от 0.00 лева – на практика не е налагана глоба. Това 2 поведение на НО се обяснява с обстоятелството, че спрямо С.Г., видно от представения по делото препис от съдебен протокол от 09.12.2021 г. по НОХД №573 от 2023 г. по описа на Рг.РС, той е бил признат за виновен, посредством одобрено споразумение, за извършено на 02.11.2021 г. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, и за извършено на 02.11.2021 г. деяние по чл.345, ал.1 от НК /послужване с контролни знаци, издадени за друго МПС, а не за управляваното от дееца такова/.
По отоншение на наказанието за нарушаване разпоредбата на чл.100, ал.1 ,т.1 от ЗДвП, по пътищата обаче, НП подлежи на отмяна. В него е посочено, че жалбоподателят не е представил контролен талон на проверяващите органи, за който талон бе изяснено че представлява неразделна част от свидетелството за управление. В текста на чл.183, ал.1, т.1 е посочено, че се наказва с глоба 10.00 лв. водач, който не носи определените документи СУ и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Тоест, според предложение първо от нормата се наказва този, който не носи свидетелство за управление, а според предложение второ – този, който не носи свидетелство за регистрация. В обстоятелствената част на НП е отразено, че деецът не е носил контролен талон към свидетелство за регистрация, което означава, че е изпълнена първата хипотеза /първото предложение/ на чл.183, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, в НП се сочи, че наказанието се налага на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, където е визирано неносенето на свидетелство за регистрация на ПС. Поради това разминаване в словесното и цифровото описание на нарушениетоНП подлежи на отмяна в тази му част.
С оглед на горното, на С.Г., посредством оспореното НП, правилно са били наложени адм. наказания за нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложена глоба от 100.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Следва да се отбележи, че това нарушение е различно от деянията, по повод на които е одобрено посоченото по-горе споразумение и за които са наложени наказания по смисъла на НК.
В същото време неправилно лицето е санкционирано за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложена глоба от 10.00 лева.
С оглед изхода на делото /частична отмяна на наказателното постановление/, жалбоподателят има право на половината от сторените от него съдебни разноски, който са в общо от 400.00 лева – заплатено адв. възнаграждение. Поради това ОДМВР-Б., към което е съответното РУ-Р., следва да заплати на жалбоподателя сумата от 200.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №21-0331-001056 от 15.12.2021 г. издадено от н-ка на РУ-Р. в частта, с която е наложена глоба на С.С.Г., ЕГН*, в размер на 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0331-001056 от 15.12.2021 г., издадено от н-ка на РУ-Р., в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на С.С.Г., ЕГН*, сумата от 200.00 лева – сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3