Решение № 15303 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15303 гр. С., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110119793 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 и 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29353/30.01.2024 г., подадена от Х. К. К. за допълване и изменение на Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Молителят сочи, че с горепосоченото решение съдът не се е произнесъл, относно претендираната от него сума в размер на 400.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени преди образуване на производството по настоящето дело във връзка с извънсъдебното уреждане на спора между страните. Посочва, че в полза на адв. Г. Г. следва да му присъдена и сумата от 259.00 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, тъй като присъденият в полза на адв. Г. с постановеното по делото решение адвокатски хонорар в размер на сумата от 387.00 лв. е под минимума съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителят твърди също, че съдът неправилно е изчислил и присъдил разноски за ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете.

Моли съда да допълни и измени решението в горепосочените части.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ФИРМА, е депозирал становище по молбата на ищеца, в което навежда доводи за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

1. Съдът, след като обсъди доводите и събраните по делото доказателства, намира че молбата с правно основание чл.250 ГПК е подадена в 1 срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество досежно заявеното с нея искане за допълване на постановеното по делото Решение гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в подадената молба е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото (напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва).

В конкретния случай ищеца следва да бъдат присъдена и сумата от 400.00 лв., представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение при извънсъдебното уреждане на спора.

2. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. При постановяването на окончателния си съдебен акт (решение по същество или определение/разпореждане за прекратяване), при направено искане за разноски и представени своевременно доказателства за сторването им, съдът е длъжен да ги присъди.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата с правно основание чл.248 ГПК е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в съдът е осъдил „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на Х. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. С., ул. „М.” №..., ВХ...,ЕТ..... – адв. Г.

Г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 144.03 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022 г . до окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 10019030132807, образувана при „ФИРМА” АД, във връзка с настъпило на 11.12.2019 г. в гр. С. застрахователното събитие, и сумата от 726.60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2020 г. до 13.04.2022 г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер като неоснователни.

Съдът, като съобрази материалния интерес на настоящото производство, както и като взе предвид, че действително с исковата молба са предявени две отделни искови претенции, но същите защитават един легитимен материален 2 интерес на ищеца, поради това намира, че в полза на процесуалния представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 550.45 лв. Този размер според настоящият съдебен състав се явява справедлив, тъй като не надвишава минимума, който се определя съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, към която изрично препраща чл. 38, ал.

2 ЗАдв.

По искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съдът приема следното:

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на преценката на съда, обективирана в мотивите на съдебното решение за съдебните разноски на ответната страна.

По гореизложените мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на Х. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. С., ул. „М.” №..., ВХ...,ЕТ..... – адв. Г. Г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 400.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение при извънсъдебното уреждане на спора.

ИЗМЕНЯ Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на адв. Г. Г., и сумата от 550.45 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от З Адв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 29353/30.01.2024 г., подадена от Х. К. К., ЕГН ********** в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски гр адски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3