Решение № 2231 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110207273 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „*****“ АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Р. К. Д., депозирана чрез адв. К. С. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление (НП) № 92-0221/22.04.2024 г, издадено от Н. И. И. – Главен секретар на „Агенция по вписванията“ (АВ), с което на „*****“ АД на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.

63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

С жалбата от „*****“ АД депозирана чрез адв. К. С. от САК се иска отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и постановяването му в противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целите на закона.

Излагат се съображения за изтекли давностни срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Твърди се допуснато нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Сочи се, че АНО е пропуснал да се произнесе за приложимостта на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството-жалбоподател „*****“ АД се представлява от адв. К. С. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление освен възоснова на изложените в жалбата съображения, така и поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване, а именно 4 години и половина, които са изтекли към 01.12.2023 г., а НП е съставено на 22.04.2024 г. Адв. С. прави искане и на 1 доверителят и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които представя списък ведно с доказателства за плащането им.

Въззиваемата страна – Главен секретар на Агенция по вписванията, редовно призована, не се представлява.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По подаден сигнал № 92-02-21/04.01.2024 г. на Директор на дирекция „ДЛР“ и „ДЛВ“, Г. И. – юрисконсулт в Агенция по вписванията извършил проверка по електронната партида на юридическото лице „*****“ АД. В хода на проверката, се установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството отговарящо на изискванията на § 2 от ДР на Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ и в тази връзка за дружеството е възникнало задължение да заяви действителен собственик в срока по § 9, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМИП - до 4 месеца от изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗМИП – 31.01.2019 г., т. е. до 31.05.2019 г., който срок дружеството не е спазило.

Въз основа на направените по-горе констатации, обективирани в Констативен протокол № 92-02-21/25.02.2024 г., свид. Е. Т., на длъжност главен специалист в „Служба регистрация“ – гр. София към Агенция по вписванията съставила против „*****“ АД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-21/21.03.2024 г., в присъствието на един свидетел и на законният представител (изп. директор) на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП във вр. § 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП, изразяващо се в това, че като не е заявило обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а именно: действителен собственик на дружеството до 31.05.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, дружеството е нарушило законоустановения срок по смисъла на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

АУАН е бил надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството, срещу подпис. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, от дружеството-жалбоподател постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, в които се сочели изложените по-късно във въззивната жалба съображения.

Въз основа на така съставения АУАН, Н. И. в качеството на Главен секретар на Агенция по вписванията издала обжалваното Наказателно постановление № 92-02-21/22.04.2024 г. с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП наложила „имуществена санкция“ на „*****“ АД в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. § 9, т. 2 от ПЗР на ЗМИП, изразяващо се в това, че дружеството не заявило за вписване обстоятелствата относно действителни собственици по чл. 63, ал. 4 ЗМИП до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019 г. извършило нарушението.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните – показанията на свид. Е. Т., 2 дадени в хода на съдебното следствие; писмените, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК – Докладна записка № 92-02-21/04.01.2024 г.;

Констативен протокол № 92-02-21/25.02.2024 г.; АУАН № 92-02-21/21.03.2024 година.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема, че същите са непротиворечиви и достоверни, като възпроизвеждат възприетите от нея обстоятелства по съставяне и връчване на АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свид. Т., тъй като свидетелстват за осъщественото от нея и в същите отсъства заинтересованост от изхода на делото.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни и еднопосочни.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното юридическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения преклузивен срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление за това, дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира следното:

На първо място, въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за надлежното оправомощаване на Н. И. за издаване на наказателни постановления към месец април 2024 г. и за надлежното оправомощаване на свид. Е. Т. към месец март 2024 г. за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Съгласно чл. 123, ал. 2 ЗМИП актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 – 8 и чл. 63а, ал. 4 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

Поради изложеното не може да се счита за доказано, че АУАН е съставен, респ. НП е издадено от компетентни за това длъжностни лица, надлежно оправомощени от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2 ЗМИП.

На следващо място следва да се посочи, че са основателни доводите на жалбоподателя, подържани в съдебно заседание за изтекла абсолютна погасителна давност за административно - наказателно преследване. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, субсидиарното приложение на Наказателния кодекс (НК) се отнася по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази посока, по въпросите свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно 3 абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. от НК. В процесния случай следва да се приложи чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и административнонаказателното производство да бъде прекратено по давност, независимо от нейното спиране или прекъсване, ако са изтекли повече от четири години и шест месеца от датата на извършване на нарушението. Според словесното и цифрово описание на нарушението то е извършено (довършено) в деня, следващ крайния срок за подаване на заявлението за вписване на действителния собственик. Крайният срок е бил 31.05.2019 г., съответно денят следващ този срок е 01.06.2019 година. Това означава, че абсолютният давностен срок за иницииране на административнонаказателно преследване е изтекъл на 01.12.2023 година.

АУАН № 92-02-21 е съставен на 21.03.2024 г., което означава, че към тази дата (21.03.2024 г.) възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството е била погасена по давност, поради което не е следвало да бъде съставян АУАН, респ. да бъде издавано наказателно постановление.

С оглед на горното, и предвид факта, че давността е една от предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на наказателното производство, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, а производството по делото – прекратено.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производства пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 АПК, а според чл. 144 АПК „за неуредените в този дял (Дял III АПК) се прилага ГПК“. Според чл. 80 ГПК „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция“. В настоящия случай, това законово изискване е изпълнено. В съдебно заседание на 02.10.2025 г. е представен списък с разноски (л. 36), който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 1000,00 /хиляда/ лева според договора за правна защита и съдействие (л. 37), фактурата (л. 38) и платежното нареждане (л. 39).

Въззиваемата страна не е направила изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което съдът не може служебно да ги присъди в по-нисък размер. С оглед така изложеното, въпреки липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането на едно съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, доколкото няма изрично направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат, съдът следва да осъди Агенция по вписванията да заплати на „*****“ АД горепосочената сума за направени от дружеството-жалбоподател разноски по делото за адвокатско възнаграждение, която сума вече е с равностойност в евро, а именно – 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 вр. ал. 6 от ЗАНН, Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/22.04.2024 г, издадено от Н. И. И. – Главен секретар на „Агенция по вписванията“, с което на „*****“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 7273/2024 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.

ОСЪЖДА, Агенция по вписванията гр. София да заплати на „*****“ АД, ЕИК ******** сумата от 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред Административен съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5