Решение № 1200 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20241100514173 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД срещу решение рег.

№ 17834 от 03.10.2024 г. по гр. дело № 41350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ти състав, в частта, в което на основание чл. 435 КЗ ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бул Старс“ ЕООД сумата от 17396,86 лева, представляваща заплатено от ответника обезщетение за вреди, причинени при осъществен от него в периода от 06.02.2020 г. до 10.02.2020 г. международен сухопътен превоз на шест броя автомобили от Румъния до Италия, за който превоз е съставена ЧМР товарителница № 754257/1, отговорността за обезщетяването на които била обезпечена от ЗД „Евроинс“ АД съгласно договор за имуществено застраховане „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № 00800100032485/30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, и в частта, в която на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1894,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.06.2020 г. до 13.07.2021 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Районният съд следвало да приеме, че превозвачът проявил груба небрежност, която била причината за настъпване на вредите. На самостоятелно основание въззивникът се позовава на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за 1 международен автомобилен превоз на стоки ( C M R ) като заявява, че превозвачът не носел отговорност за вредите, тъй като те били настъпили в резултат на обстоятелства, които той не е могъл да избегне. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Бул Старс“ ЕООД е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.

272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията в жалбата СГС прие следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 435 вр. чл. 419, ал.

1 КЗ. По делото е установено, че „Бул Старс“ ЕООД, в качеството си на превозвач, в периода от 06.02.2020 г. до 10.02.2020 г. е извършило превоз на автомобили с автовоз (композиция от влекач и ремарке) от Румъния до Италия, съгласно сключен договор за превоз с „Жефко България“ ЕООД. В жалбата не се оспорва, че по време на превоза по шест от автомобилите са настъпили увреждания на обща стойност от 18196,86 лева, която сума е платена от „Бул Старс“ ЕООД на изпращача „Жефко България“ ЕООД. Не е спорно валидното застрахователното правоотношение между „Бул Старс“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД по застраховка „Отговорност на превозвача“ за процесния превоз.

Първото възражение на жалбоподателя е, че въззивникът е действал с 2 груба небрежност при извършване на превоза, което представлявало изключен риск съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от приложимите общи условия към застрахователния договор. Това възражение е допустимо с оглед разпоредбите на чл. 408, т. 3 вр. чл. 395, ал. 4 КЗ. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че правното значение на грубата небрежност е обуславяща предпоставка за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ако неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа е уговорено в застрахователния договор или приложимите към него общи условия (така Определение № 1102 от 09.04.2025 г. по гр. дело № 2168/2024 г. на ВКС, I т. о., и цитираните в него съдебни актове).

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Това доказване следва да е пълно като след неговото провеждане трябва да са налице убедителни основания, които да мотивират съда да приеме, че доказваните факти са се осъществили. В случая, в тежест на застрахователя е да докаже, че по време на превоза застрахованият е проявил груба небрежност и е налице причинноследствена връзка между нейната проява и настъпилите вреди.

Единствените ангажирани от ответника доказателства в тази насока са показанията на свидетеля Г. Н.П., който е бил водач на процесната товарна композиция. СГС кредитира заявеното от него като достоверно, но е съгласен с първата инстанция, че от неговите показания не може да се направи категорично заключение, че вредите по транспортираните автомобили са причинени в резултат на извършено от ищеца действие или бездействие.

Свидетелят заявява, че поради счупен винт, горният етаж на ремаркето е паднал върху колите, които били отдолу. От неговите показания обаче не се установява причината за счупване на винта и съответно не може да се направи желания от ответника извод, че тя се дължи на проявена от превозвача груба небрежност. В доктрината и в съдебната практика се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Такава липса на грижа би била натоварването на автомобилите при констатирана или очевидна неизправност на ремаркето.

По делото няма данни за такава неизправност – свидетелят не твърди такива обстоятелства, а в процеса не се събраха други доказателства, които да ги установяват. Казаното пред съда от шофьора, че камионът бил стар, неизправен и не бил поддържан, е лишено от нужната конкретика. При липса на доказателства за налични или предвидими увреждания на ремаркето, то следва да се приеме, че възражението на ответника за проявена от превозвача груба небрежност е неоснователно.

Второто възражение на жалбоподателя касае приложението на чл. 17, ал.

2 от Конвенция C M R , съгласно който превозвачът се освобождава от отговорността по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията при повреда на превозваната стока, ако повредата се дължи на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне. Това възражение е бланкетно като ответникът не е развил съображения, които да го обосновават.

3

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 3 от Конвенцията, за да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на негови служители. Ето защо застрахователят не може да бъде освободен от отговорност за заплащане на платеното от застрахования обезщетение на това основание и възражението следва да се остави без уважение.

В жалбата няма възражения нито срещу приетия от СРС период, за който е дължима лихвата за забава, нито срещу размера на присъдената сума, поради което втората инстанция няма основание да обсъжда правилността на решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение СГС намери, че процесните вреди са настъпили в резултат на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по сключения между страните застрахователен договор. Предявеният иск е основателен, решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият. Той доказва такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2370 лева. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, размера на обжалваните суми, извършените от адвоката конкретни действия, и намери, че възражението е основателно. На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 17834 от 03.10.2024 г. по гр. дело № 41350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ти състав, в частта, в което на основание чл. 435 КЗ ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бул Старс“ ЕООД сумата от 17396,86 лева, представляваща заплатено от ответника обезщетение за вреди, причинени при осъществен от него в периода от 06.02.2020 г. до 10.02.2020 г. международен сухопътен превоз на шест броя автомобили от Румъния до Италия, за който превоз е съставена ЧМР товарителница № 754257/1, отговорността за обезщетяването на които била обезпечена от ЗД „Евроинс“ АД съгласно договор за имуществено застраховане „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № 00800100032485/30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, 4 считано от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, и в частта, в която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1894,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.06.2020 г. до 13.07.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, да заплати на „Бул Старс“ ЕООД, ЕИК 203540110, сумата от 500 евро, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 14173/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.

Решението по гр. дело № 41350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 435 КЗ за сумата над 17396,86 лева до пълния предявен размер от 18196,86 лева, и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1894,32 лева до пълния предявен размер от 1981,59 лева, е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5