Решение № 8 от 17.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Смолян, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900022 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82, във връзка с чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ТЗ.

Образувано е по исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, с ЕИК ****, представлявано от Изпълнителния директор Николай Андреев, чрез Р.Р. – юрисконсулт, срещу Община Чепеларе, с адрес: гр. Чепеларе, ул. „Беломорска“ № 44 Б, с БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Боран Хаджиев иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на общо 144 619.97 лв., представляващи обезщетение за виновно неизпълнение на Договор № ПСИСВ/16.12.2018 г., ведно с разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 16.12.2018 г. е сключил с ответника договор за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на Община Чепеларе, който договор е със срок от 60 месеца, считано от приемане на услугата, което е извършено с Протокол от 08.05.2019 г. На следващо място сочи, че общината се е задължила да плаща месечна цена по договора в размер на 2 880 лв. с ДДС, които плащания от самото начало са били извършвани със закъснение. Ищецът заявява, че в тази връзка на 22.11.2019 г. е изпратил покана, с която е уведомил общината, че ограничава услугата на основание чл. 90 от ЗЗД, както и че са налице основания за прекратяване на договора. Навежда доводи, че от своя страна общината с Писмо изх. № 26-001 712/10.12.2019 г. е изразила волеизявление, че счита договора за прекратен, поради неизпълнение от страна на БТК и поради обстоятелството, че изпълнението на договора вече е станало безполезно. Ищецът излага аргументи, че това предизвестие не е породило правно действие, тъй като не е посочено реалното неизпълнение от страна на БТК и не е предоставен срок за отстраняване на твърдяното нарушение, а при последващите преговори страните са постигнали съгласие, дружеството е продължило да предоставя услугите, а общината е направила две частични плащания.

На следващо място е посочено, че в периода м. февруари – м. май 2020 г. не са извършени никакви плащания, като последното такова е на 04.05.2020 г., а с Писмо изх. № 26-00-251/11.05.2020 г. общината отново е релевирала твърдение за прекратяване на договора. Изложени са доводи, че ищецът от своя страна е отправил предизвестие за прекратяване на договора, което е получено от общината на 02.06.2020 г., като в предоставения срок не са постъпили плащания и договорът е прекратен, считано от 02.07.2020 г.

Ищцовото дружество претендира, че в негова полза е възникнало право на обезщетение за претърпени преки вреди, включващи: 1/ задълженията, неплатени до датата на прекратяване на договора в размер на 17 024.65 лв. с ДДС за периода 08.01.2020 г. – 02.07.2020 г., от които 224.65 лв. лихва за забава за периода 08.12.2019 г. – 07.06.2020 г., съгласно Фактури №№ 0024981117/08.01.2020 г., 0025115989/08.02.2020 г., 0025251926/08.03.2020 г., 0025387093/08.04.2020 г., 0025521303/08.05.2020 г. и 0025656565/08.08.2020 г. /в пропорционална част за периода до 02.07.2020 г./ и 2/ дължимия остатък от цената на договора за неизпълнената от него част в размер на 132 960 лв. на база цената от 2 880 лв. с ДДС за оставащите 46 месеца от срока на договора за периода от 08.07.2020 г. до 08.05.2024 г. и частична месечна цена в размер на 480 лв. за периода 02.07.2020 г. – 07.07.2020 г., които суми са частично начислени в Кредитно известие № 0026479933/08.12.2020 г., като е даден на общината срок за плащане, но с Писмо изх. № 26-00-551/30.12.2020 г. тя е отправила изричен отказ за плащане.

Ищецът сочи, че е завел иск срещу Община Чепеларе за заплащане на главницата по Фактури №№ 0024981117/08.01.2020 г. и 0025115989/08.02.2020 г., във връзка с който е образувано гр. д. № 38/2021 г. по описа на РС – Чепеларе, който е уважил предявения иск с Решение № 29/16.08.2021 г., потвърдено с Решение № 236/2021 г. по в. гр. д. № 386/2021 г. по описа на ОС – Смолян, като споразумение за остатъка от дълга страните не са могли да постигнат. Релевирано е искане за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 1/ 11 659.97 лв. по Фактури №№ 0025251926/08.03.2020 г., 0025387093/08.04.2020 г., 0025521303/08.05.2020 г. и 0025656565/08.08.2020 г. /последната намалена с 480 лв. за периода 02.07.2020 г. – 07.07.2020 г./ и 2/ 132 960 лв. обезщетение за пропуснати ползи от 2 880 лв. с ДДС за 2 оставащите 46 месеца от срока на договора за периода от 08.07.2020 г. до 08.05.2024 г. и частична месечна цена в размер на 480 лв. за периода 02.07.2020 г. – 07.07.2020 г., ведно с юрисконсултско възнаграждение и разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска по основание и размер, като е признал, че е налице сключен с ищеца по реда на ЗОП Договор № ПС-ИСВ от 06.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на Община Чепеларе, който по своята правна същност е разновидност на договор за изработка, а не на договор за поръчка, тъй като има за предмет извършването на действия с цел изработването на вещ или постигането на друг физически резултат, а не извършването на правни действия и постигането на правен резултат. Направен е извод, че правната квалификация на предявения иск е чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като бъде отчетена непригодността и безполезността на изработеното по причина на изпълнителя.

На следващо място са изложени аргументи досежно нищожността на процесния договор, поради противоречието му с чл. 226, ал. 4 от ЗЕС в частта за срок на действие над 24 месеца, както и в частта за неустойката, представляваща сбора на всички неплатени абонаментни вноски до края на срока на договора, поради накърняване на добрите нрави. Посочено е, че процесният договор е бил развален поради безполезност вследствие виновното неизпълнение от страна на ищеца, като обстоятелството дали същият е продължил да предоставя услугите или не се явява ирелевантно за общината, която не е ползвала услугите, не е приела извършената работа, вкл. фактурите за периода м. март – м. юни 2020 г. не са осчетоводени, поради което и няма задължение за заплащане на възнаграждение, което дори е обективирано във фактури за бъдещ период. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Възникналите между страните облигационни правоотношения са обективирани в Договор от 16.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на Община Чепеларе, който договор е със срок от 60 месеца, считано от приемане на услугата, извършено с Протокол от 08.05.2019 г. и месечна цена в размер на 2 880 лв. с ДДС. Договорът е развален от страна на БТК ЕАД на 02.07.2020 г. /в 30дневен срок от получаване на писмото за прекратяване/.

С влязлото в сила Решение № 29/16.08.2021 г. по гр. д. № 38/2021 г. по описа на РС – Чепеларе Община Чепеларе е осъдена да заплати на БТК ЕАД сумата в размер на 5 760 лв., дължима по процесния договор и представляваща неплатена абонаментна 3 цена по Фактури №№ 0024981117/08.01.2020 г. и 0025115989/08.02.2020 г. за ползвани услуги за периода 08.01.2020 г. – 07.02.2020 г. и 08.02.2020 г. – 07.03.2020 г.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, платените по договора суми касаят периода от началото на неговото действие до 07.03.2020 г. Посочено е също така, че процесните фактури: № 0025251926/08.03.2020 г. /с месечен абонамент за периода 08.03.2020 г. – 07.04.2020 г. в размер на 2 880 лв. и лихва за периода 08.02.2020 г. – 07.03.2020 г. в размер на 49.09 лв./, № 0025387093/08.04.2020 г. /с месечен абонамент за периода 08.04.2020 г. – 07.05.2020 г. в размер на 2 880 лв. и лихва за периода 08.03.2020 г. – 07.04.2020 г. в размер на 10.66 лв./, № 0025521303/08.05.2020 г. /с месечен абонамент за периода 08.05.2020 г. – 07.06.2020 г. в размер на 2 880 лв./ и № 0025656565/08.08.2020 г. /с месечен абонамент за периода 08.06.2020 г. – 07.07.2020 г. в размер на 2 880 лв. и лихва за периода 08.05.2020 г. – 07.06.2020 г. в размер на 80.22 лв./ са отразени като неплатени в счетоводството на ищеца, респективно не са отразени от общината. На следващо място в заключението е посочено, че в задбалансовите сметки на общината е записано по договор: начислено задължение 172 800 лв. и отписано задължение – 172 800 лв.

В т. 8.1.4 от процесния договор е предвидено, че „в случай на прекратяване на договора, независимо от основанието за това, с изключение на случаите, когато прекратяването е по вина на изпълнителя, възложителят дължи на изпълнителя възстановяване на направените с оглед изпълнение на поръчката разходи, равняващи се на общия размер на оферираните цени оставащи за изплащане до изтичане срока на договора“. Периодът, оставащ от прекратяване на договора - 02.07.2020 г. до крайният му срок – 60 месеца, считано от 08.05.2019 г., е 46 месеца и 5 дена, които са съответни на 132 960 лв.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частичната основателност на предявените искове:

Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, обективирано в Договор от 16.12.2018 г. за изграждане на система за електронно наблюдение на територията на Община Чепеларе и прекратено на 02.07.2020 г., поради разваляне, обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Тази факти са установени с влязлото в сила Решение № 29/16.08.2021 г. по гр. д. № 38/2021 г. по описа на РС – Чепеларе Община Чепеларе, 4 касаещо спор за вземания по същия договор, но за различен период.

Предмет на възникналия по настоящото дело правен спор са неплатените вземания за времето 08.03.2020 г. - 02.07.2020 г., т. е. за периода от последно платеният месечен абонамент до прекратяването на договора. Съдът приема, че с оглед представеното и прието като доказателство по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, както и от процесните фактури се установява дължимостта на вземанията на ищеца за главница за периода 08.03.2020 г. - 02.07.2020 г., равняващи се на 11 040 лв. с ДДС /по 2 880 лв. с ДДС месечно за 4 месеца без 5 дена/.

В чл. 3.2 от процесния договор е посочено, че заплащането на цената ще се извършва ежемесечно, след приключване на отчетния период, в 15-дневен срок от издаването на фактурата. В настоящия случай процесните фактури са издадени в първия ден на съответния месечен период, за който абонаментът е дължим, следователно падежът настъпва на петнадесетия ден след приключване на отчетния период /на 22-ро число, но в случая не по-рано от 22.04.2020 г./. От тук следва извода, че претендираната лихва в размер на 49.09 лв. за периода 08.02.2020 г. – 07.03.2020 г., обективирана във Фактура № 0025251926/08.03.2020 г., както и тази за периода 08.03.2020 г. – 07.04.2020 г. в размер на 10.66 лв., съгласно Фактура № 0025387093/08.04.2020 г., се явяват недължими.

Ищецът не е отбелязал лихва във Фактура № 0025521303/08.05.2020 г. Що се отнася до лихвата за периода 08.05.2020 г. – 07.06.2020 г., съгласно Фактура № 0025656565/08.06.2020 г., същата е дължима върху главницата от 2 880 лв. /за един отчетен период 08.03.2020 г. - 07.04.2020 г./ и е в размер на 24.80 лв., както и за времето от 23.05.2020 г. до 07.06.2020 г. върху главницата от 2 880 лв. /за следващия отчетен период 08.04.2020 г. - 07.05.2020 г./, която е в размер на 12.80 лв., респективно дължимата лихва е в размер на общо 37.60 лв., съгласно направените от съда изчисления въз основа на лихвените листи от calculator.bg, приложени към делото.