Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 21.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2022
Вид
Решение № 238
Подписан
21.07.2022
В сила
21.07.2022
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗАД“О.З.“АД гр.С. против действието на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора постановление от 09.06.2022г., с което се отказва намаляване на адв. възнаграждение в изпълнителното дело от 786 лв. до сумата 200 лв. по изп.д.

№ 1499/22г. по описа на ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като правната помощ на адвоката по изпълнителното дело се свеждала единствено до изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и нейното подаване. Моли да се отмени обжалваното действие и да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК като адв. хонорар се намали на минималните 200 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1. Претендира за разноските в настоящото производство.

Ответникът по жалбата - взискателят О.В.З. от гр.С.З. е подал писмено възражение, че жалбата била незаконосъобразна и неоснователна, като моли да се остави в сила Постановление на ЧСИ Г.И. по неговото изп.д.№ 1499/2022г., с което е отказал да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от реално платените 786 лв. на минималните 200 лв., понеже то не било прекомерно завишено и съответствало на изискванията на закона. Договорът за правна защита и съдействие включвал не само образуване на конкретното изпълнително производство, а и процесуално представителство, както и обжалване на действията на съдия изпълнител и получаване на суми по същото. Твърди също, че адвокатското 1 възнаграждение било съобразено с чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1. Моли да се остави без уважение подадената жалба от ЗАД “О.З.“- АД гр.С. срещу постановеният от ЧСИ Г.И. по изп.д.№ 1499/2022г. отказ от намаляване на приетия като разноски по делото - адвокатски хонорар, като неоснователна и незаконосъобразна. Претендира за разноските в настоящото производство.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени писмени Мотиви от ЧСИ Г.И., Рег.№ 765, с район на действие ОС Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна от външна страна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изп.д.№ 1499/2022г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 1499/2022г. по описа на ЧСИ И., с рег.№ 765 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Стара Загора е образувано по молба, подадена на 01.06.2022г. от взискателят О.В.З., въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2022г., издаден по Решение № 260367/23.12.2021г., постановено по т.д.№ 125/2020г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, частично отменено с Решение № 241/18.05.2022г., постановено по в.т.д.№ 154/2022г. по описа на АС Пловдив. По силата на цитирания изпълнителен лист, длъжникът ЗАД “О.З.“- АД, гр.С. е осъдено да заплати на взискателя сумата от главница 10 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2019г. до окончателното й изплащане. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно от 01.06.2022г. на адв.П.К. от АК- Ст.Загора и писмен договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнителното дело в размер на 786 лв., като е отбелязано, че то е било платено изцяло. На 03.06.2022 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, че задължението възлиза на 10 000 лв. главница, 2611.11 лв. лихви, 6 лв. допълнителни разноски и 231 лв. разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1 229.03 лв. с ДДС, както и др.суми - 786 лв.

В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение на длъжника - жалбоподател ЗАД “О.З.“- АД, гр.С. срещу определеното адв. възнаграждение в размер на заплатените 786 лв., като прекомерно завишено, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изп. дело, за горницата над минималните 200 лв. С обжалваното постановление от 09.06.2022г., ЧСИ е отказал да намали адв. възнаграждение на 200 лв., поради липса на основание.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира, че разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА, съгласно който размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е само 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата.

Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за образуване на изпълнително дело, в размер на минималните 200 лв., тъй като единственото процесуално действие на адвоката- пълномощник на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, и няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата - процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна и доказана, поради което следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от реално заплатените 786 лв. на нормативно минималните 200 лв., и размерът на дължимата такса на ЧСИ по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да бъде съответно намалена от самия ЧСИ, със законните последици от това.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На осн. чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК съдебното Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. 435, ал.2, т.7 във вр. с чл.78, ал.5 и 7 от ГПК, Окръжен съд- Ст.Загора

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ постановление от 09.06.2022г. на ЧСИ Г.И., рег. № 765, издадено по изп.д.№ 1499/2022г. по описа на ЧСИ, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и преизчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от О.В.З., взискател по изп.д.№ 1499/2022г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, гр.С.З., адвокатско възнаграждение на адв.П.К. от АК- Ст.Загора по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022г. от заплатените 786 лв. на нормативно минималните 200 лв., както и съответно на него- таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА О.В.З. ЕГН ********** от гр.С.З., *** със съдебен адрес: гр.С.З., *** да заплати на ЗАД “О.З.“ АД, ЕИК ***, гр.С., *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4