Решение № 13981 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13981 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110148289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П. М. и М. П. М., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 890.38 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх..., ет..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. 30.04.2022г., както и сумата 14.36 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 112.30 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г., както и сумата 2.50 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г.

Вземанията се претендират разделно - от ответниците М. П. М. и М. П. М. - при квоти от по 1/2 част.

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на съсобственици 1 на процесния топлоснабден имот при равни квоти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх...., ет...., абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците М. П. М. и М. П. М., чрез назначения особен представител - адв. Х., е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима, евентуално- като неоснователна. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния период като собственици на имота, а като допълнителен довод в тази насока се сочи и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства общите условия за продажба на топлинна енергия да са приети от ответниците чрез писмено потвърждение, така и липсва писмен договор между страните. Оспорва се ищецът да е доставял количества топлинна енергия и услуги на претендираната стойност, както и начислените количества да са потребени с аргумент, че ответниците живеят в чужбина. Твърди се, че от приложения протокол от 27.07.2002г. се установявало, че към същата дата радиаторите на лицето Л. К. М. са били премахнати, което обстоятелство било отбелязано в представения Протокол от ОС, поради което топлинна енергия не е потребена и на това основание процесните суми са недължими от ответниците. Оспорва се решенията на Общо събрание да са валидни с възражението, че Общо събрание на етажните собственици за вземане на решение за разпределение не е провеждано. Оспорва се и дължимостта на обезщетение за забава, доколкото не било доказано поставянето на ответниците в забава с изпращането на покана с искане за плащане. Оспорва се доказателствената стойност на съобщенията към фактури, както и приложеното извлечение от сметка, за което се поддържа, че не съставлява писмено доказателство, както и приложените от ищеца частни документи с аргумент, че не са подписани от ответниците и касаят правоотношения на ищеца с трети лица. Оспорват се по съдържание приложените от ищеца към исковата молба извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като се прави искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на представения протокол от Общо събрание на етажните собственици, за който се навежда възражение, че не е подписван от ответниците, както и се възразява по приемането им като доказателства по делото. Правят се и искания по чл. 190 ГПК и за допускане на допълнителни въпрос към искането на ищеца за допускане на изслушване на СТЕ.

2

Конституираното трето лице-помагач „Бруната“ ООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 27.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, кв. Д., блок..., вход.., на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 03.09.2002г., както и че е подписан договор между ФДР и ищеца от 28.05.2018г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Подписаният договор между ищеца и ФДР е ограничен със срок – 1 година, но в него се съдържа клауза за автоматичното му подновяване за неограничено време при липса на искане за неговото прекратяване след срока, поради което и при липсата на доказателства за отказ от услугата, съдът намира, че договорът има действие и валидно е обвързал страните.

По делото са представени изисканите от третото лице – помагач на ищеца документи, от които е видно, че при проверка на 17-ти и 19.05.2021г. не е осигурен достъп до апартамент №... в гр. София, жк. Д., блок..., като протоколът съдържа посочване на проверяващата група и подпис на лице от сградата /от ап. 72/ и на отчетната група. В него се съдържа и означение, че за имота се употребява топлинна енергия за 2 бр. щранг лира с мощност 322 Вт.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.61, ал. 1 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. През процесния период топлинната енергия за отопление на имота е разпределяна за 2 бр. щранг-лира с мощност 322 Вт. През процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. към чл.61, ал.1, т.6.1.1. в зависимост от пълния отопляем обем 100 куб.м. и този на ЕС – 10008 кум.м. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислявана по данни за 1 брой водомер за 2019г/2-2-г., а за 3 следващите подпериоди 2020г./2021г. и 2021г./2022г. изчислението е служебно поради липса на достъп за отчет, като изчисленията са по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредбата за топлоснабдяването. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по прогнозни фактури е 2661.79 лева – главница, от която 683.82 лева за отопление на имота и сградна инсталация и 1977.97 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравнителните сметки, вземането възлиза на 2688.76 лева главница топлинна енергия /по-голяма значително от търсената/.

Изслушано по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесните. Изчислено е, че неплатените вземания възлизат общо на 3058.20 лева, от които 2671.13 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г., 336.92 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-18.01.2023г., 43.11 лева главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-30.04.2022г. и лихва върху нея в размер на 6.08 лева за периода 31.01.2020г.-18.01.2023г.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 06.03.1991г., правото на собственост върху топлоснабдения имот, е придобито от Л. К. М..

Установява се от служебно изготвените справки по Наредба № 14/18.11.2009г., че Л. К.

М. е починала на 15.10.2020г. и е оставил за свои наследници следните лица:

1. Л. П. М., М. П. М. и М. П. М. – внуци, низходящи по заместване на починалия преди наследодателя низходящ от първа степен – син П. Н. М., починал на 26.05.1989г.;

2. Н. Н. В. – син.

4

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.