Решение № 2694 от 14.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. Варна, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110116100 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№84818/07.12.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 33, срещу М. И. Р.

ЕГН **********, с адрес: ****, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основА.е, както следва: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 34а, ал. 5, вр. чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено, че М. И. Р. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвА. на адрес: **** и които се отчитат по партида с абонатен номер 1720363 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сумата от 653,36лв. (шестстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща остатък от сбор от главници за ползвА. и незаплатени ВиК услуги за периода от 17.04.2019г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда16.05.2022г. до окончателното им плащане и с правно основА.е чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М. И. Р. ЕГН ********** ****, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сумата от 143,57лв. (сто четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 23.06.2019г. до 12.05.2022г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение №3092 от 18.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6125/2022г. по описа на ВРС. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№6125/2022г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че е предоставил на ответника ВиК услуги в качеството му на потребител В и К услуги за имот на адрес: ****. Сочи, че ползвА.те 1

В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номе1720363, чийто титуляр е М. И. Р. ЕГН **********. Сочи, че ответникът не е заплатил претендирА.те суми за служебно начислени кубици вода на основА.е Общите условия и Наредба №4 от 11.09.2004 г. на МРРБ за имота на потребление, поради неизпълнение на задължението на потребителя да осигури метрологично годен измервателен уред.

Затова ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, което е уважено. Длъжникът е призован на основА.е чл.

74, ал.5 отГПК, поради което в указА.я му едномесечен срок ищецът предявява иск за установяване на вземА.ята си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му от да особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основА.е и размер, като излага следното:

Счита предявеният иск за недопустим и неоснователен, тъй като от извършена справка в ИКАР се установявало, че ответникът се е разпоредил с имуществото си на 09.06.2020 г., като е продал обекта на потребление на М. С. В., ЕГН **********. Прави възражение за погасяване на част от вземА.ята на ищеца по давност.

Оспорва и твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на задължението на длъжника да осигури метрологично годен измервателен уред. Твърди, че ответникът не е бил уведомен от В и К дружеството, че следва да подмени измервателния уред.

Липсва протокол, че същият е негоден или не отчита правилно. Счита, че не става ясно на кое от посочените основА.я в чл. 39, ал.5 от Наредба 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, както и за колко души. Твърди, че посочената цена не отговаря на посоченото количество по наредбата и е превишена многократно. Излага, че няма представени карнети, или справка от електронните регистри на инкасатора, от който да бъде видно, че имотът е посещаван. Твърди, че услугата не е доставена и посоченото количество вода не е употребено, както и че е извършвано регулярно отчитане на консумацията на вода през процесния период. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и в частност Раздел втори-отчитане на количествата питейна вода. Оспорва начинът, методиката и основА.ето за начисляване на количество потребени ВиК услуги. Твърди, че лицето М. И. Р. не съществува.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 6125/2022 г. на ВРС е видно, че е издадена Заповед № 3092/18.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът М. И. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес:

**** да заплати на заявителя „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 33, следните суми: сумата от 1078,55 лева (хиляда седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща незаплатена стойност на ползвА. В и К услуги за периода от 20.02.2018г. до 18.06.2020г., по партида с абонатен №1720363, за обект на потребление, находящ се в ****, за която сума са издадени фактури в периода от 22.10.2018г. до 19.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2022г. до окончателното изплащане на 2 задължението; сумата от 279,84 лева (двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 21.11.2018г. до 12.05.2022г., в който не е включен периодът 13.03.2020г. - 09.04.2020г., както и сумата от 77,17 лева (седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 27,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представено е извлечение от счетоводството на ищеца, от което се установява, че по партида с аб. №1720363 на името на ответника М. И. Р. за адрес: гр. ****5 за периода от 17.04.2019 г. до 22.05.2019 г. са начислявА. суми за в общ размер от 653,36 лв. и лихва за забава в размер на 143,57 лв. В извлечението не е посочено ново и старо.

От направената справка в НБД е видно, че лицето М. И. Р., ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ****, считано от 22.02.2017 г.

От представена справка от имотния регистър по партида на М. И. Р. на 09.06.2020 г. е вписана продажба на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ****, с която имотът е продаден на лицето М. С. В.. Видно от същата справка е, че имотът е закупен от ответника на 21.11.2011 г.

Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №32, том ІІ, рег. №12288, дело №210 от 21.11.2011 г., по силата на който ответникът М. И. Р. е закупил обекта на потребление от предишните собственици – Б. А. Б. и В. Б. Б..

Представена е молба за прехвърляне на партида от М. И. Р. от 21.02.2012 г. за обект на на потребление, находящ се на адрес: гр. ****.

Видно от уведомително писмо №1000 358576 от 13.12.2017 г. същото е адресирано до абоната М. И. Р. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.

Варна, ****, че водомерът е с изтекла метрологична годност. Няма подпис на абоната или протокол за отсъствието му от адреса. Направена е бележка, че телефонът на същия е изключен.

Видно от Констативен протокол №021 от 19.04.2018 г., съставен от З. Н. И. на длъжност орт. инкасо и Н. И. Н., на длъжност инкасатор при извършена проверка на адрес: гр. Варна, ул. **** при отчет на водомера и оглед на водомерното положение е установено, че на осн. ОУ на ВиК Варна, ООД, както и на чл. 35, ал.5 от Наредба №4 на МРРБ от 2004 г. поради отказ на потребителя да осигури достъп за отчет, както и да се извърши подмяна на наличния в жилището водомер за периода 13.12.2017 г. до 19.04.2018 г.

Приобщено е писмо рег. №АУ051895МЛ_001МЛ от Община Варна, в което е посочено, че на административен адрес: гр. Варна, **** са регистрирА. пет лица по 3 постоянен и настоящ адрес.

Изслушано и приобщено към доказателствения материал по делото заключение на вещото лице А. В., от което се установява, че размерът на задълженията по главницата за ползвА. ВиК услуги по партидата на ответника за периода от 22.04.2019 г. до 19.06.2020 г. е в размер на 1069,85 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът п р е т е н д и р а установяване дължимостта на сума, представляваща паричната равностойност на служебно начислено количество ВиК услуги за имот на потребление с адрес: **** с титуляр А. А. С., ЕГН **********, на осн. чл. 34а, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ във връзка с чл. 39, ал.6 от същата наредба, във връзка с чл.39, ал.5, т.1, предл. второ от същата наредба, тъй като потребителят не е изпълнил задължението си да извърши периодична проверка на индивидуалния водомер, регламентирано в чл. 34а, ал.2 от Наредба №4 от 2004 на МРРБ, във вр. с чл. 11, ал. 5 от същата наредба.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

От събрА.я по делото доказателствен материал се установи, че ответникът е бил собственик на процесния имот в процесния период, като прехвърля в края на същия – 09.06.2020 г., поради което същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услугисе регулират още от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

4

Съгласно чл. 34а, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.

Според ал.5 на същия член, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.