Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 07.09.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 397/2023
Вид
Решение № 164
Подписан
07.09.2023
В сила
30.09.2023
Състав
Зорница Донкова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.189, ал.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Търговище, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200397 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Т. И. В. от ****, ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6489495 на ОДМВР – Търговище. Считайки ел. фиш за незаконосъобразен и неправилен, жалбоподателят желае отмяната му.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмени бележки, с които жалбата се поддържа с допълнителни възражения за незаконосъобразност на ел.фиш.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище, според което жалбата е допустима, но неоснователна, поради което се иска обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Преписката не съдържа разписка за връчване на обжалвания ел.фиш. В съпроводителното писмо е посочено, че данни за датата на връчването му липсват и АИС АНД. При това положение и доколкото установяването на посоченото обстоятелство е в тежест на ответната по жалбата страна, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 21.10.2022 г. за времето от 08:45ч. до 11:45ч. полицейски служители от с-р ПП при ОДМВР - Търговище осъществявали контрол по спазване допустимата скорост на движение на ППС, движещи се в общ. Търговище по ПП I-4 /извън населено място/. Контролът се осъществявал с автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта /СПУКС/ тип "ARH CAM S1" с фабричен № 11743с4, който бил позициониран до разклона за с.Пролаз, общ.Търговище на местоположение със следните GPS координати: 43.175200, 26.499100. В контролирания пътен участък допустимата скорост на движение за движещите се в посока София – Варна ППС била 50 км/ч, въведена с пътен знак В26. В 09:20ч. с посочения СПУКС била засечена скорост от 63 км/ч. на л.а. ”ВАЗ 21061“ с рег. № *****, който се движел в участъка с ограничението в посока София - Варна. Предвид това, на 27.10.2022г. от ОДМВР – Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6489495. В същия било посочено, че автомобилът се е движил с установена скорост от 60 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 10 км/ч. Предвид това и след като било установено, че нарушението е извършено при условията на повторност /в едногодишен срок от влизане в сила ел.фиш серия К, № 5342919/ за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя като собственик на автомобила била наложена глоба в размер на 40лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, 2 точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане…“ Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и е налице яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя. Правота на защита на последния не е било нарушено, включително поради липсата на данни в ел.фиш за срока, в който същият подлежи на обжалване и за съда, пред който може да се обжалва. Показателен за това е факта на образуване на настоящото съдебно производство.

Както бе посочено, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаването на ел.фишове за нарушения, установени и заснети с автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП: "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От писмените доказателства по делото се установява, че използваното в случая автоматизирано техническо средство е от категорията на последните.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване 3 на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/. Същата урежда условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото е и процесното/ се попълва протокол съгласно приложението." В настоящия случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено доказателство.

Последният е съставен от обслужващия полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана техническа система, въведения за пътния участък скоростен режим, режима и посоките на измерване, началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и др. изисквания по Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда т.е. на мобилната АТСС.

Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата, местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, визирани в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното статично изображение /в случая - снимка № 11743С4/0015071/, което съгласно чл.16, ал.3 от същата Наредба представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

От GPS координатите, фиксирани в снимка № 11743С4/ 0015071 и приложените разпечатки от Google Maps се установява, че в случая АТСС е било позиционирано непосредствено преди разклона за с.Пролаз, в дясно по посока движението на процесния автомобил. Последното съответства и на снимката на разположението на уреда, представена съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата. От снимка № 11743С4/ 0015071 е видно, че л.а. с рег.№***** е бил заснет докато се е намирал на разстояние от 71 м. от АТСС, в който участък е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Последното е било въведено с пътен знак В26, което се установява от протокола по чл.10, ал. 1 от Наредбата. Според протокола, изготвен на 21.10.2022г., проверен и приет за съхранение по реда на чл.13, т.3 от Наредбата, в контролирания пътен участък към 21.10.2022г. е действало 4 ограничение на скоростта от 50 км/ч. Полицейският служител с подписа си е удостоверил обстоятелството, същото е било въведено с пътен знак, намиращ се на разстояние 200м. от АТСС, както и че наличните пътни знаци са били проверени преди и след измерването.

Жалбоподателят възразява, че при справка в Google Maps от 2022г. се установява липсата на пътен знак В 26 за контролирания пътен участък и посоката на движение на автомобила му. Посоченото обстоятелство не изключва извода за наличието на знака към момента на заснемане, най – малкото поради липсата на данни за актуалност на визираната от жалбоподателя информация към тази дата. Същевременно по делото е приложен снимков материал, на който е заснет въпросния пътен знак /л.33/ и който кореспондира с данните, удостоверени в протокола по чл.10 от Наредбата и снимка № 11743С4/ 0015071.

Нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARН CAM S1" с фабричен № 11743с4, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същия към момента на констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., писмо изх. № АУ - 000029- 64140/11.12.2017г. от БИМ за извършена първоначална проверка, писмо изх. № 20-00431/06.06.2022г. и протокол № 62- СГ- ИСИС/ 17.05.2022г. от БИМ за извършена последваща проверка със срок на валидност една година). В протокола по чл.10 от Наредбата е посочено, че на 21.10.2022 г. техническото средство "ARН CAM S1" с фабричен № 11743с4 е обслужвано Т.Д., който съгласно приложения протокол с рег. № 363р- 8118/04.04.2022г. е преминал обучение за работа с процесната СПУКС.

От снимка № 11743С4/ 0015071 е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е била 63 км/ч. Безспорно установено е, че същата е принадлежала именно на автомобила с рег. № *****, тъй като от приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението 5 показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери.

Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол правилно от измерената скорост от 63 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 60 км/ч.

От представената справка от Централна база - КАТ се установява, че към момента на извършване на нарушението л.а. ”ВАЗ 21061“ с рег. № *****, е бил собственост на жалбоподателя. Предвид това и предвид липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, същият правилно е определен като субект на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила извън населено място със скорост от 60 км/ч, превишавайки максимално разрешената скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В 26. Посоченото поведение е съставомерно по чл.182, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба в размер на 20 лв.

Същевременно от приложените към делото справка за нарушител и справка от АИС АНД се установява, че с ел.фиш серия К, № 5342919 на ОДМВР – Търговище, влязъл в сила на 12.11.2021г., жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.