Решение № 17 от 10.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500990 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ЧЗК „Шипа“, ЕИК: 104098992 въззивна жалба против Решение № 390/27.05.2024г.

, постановено по гр.д. № 2046/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника ЧЗК „Шипа“, ЕИК: 104098992, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, общ. Стражица, представлявана от Стоян Йорданов Ангелов и ответника Н. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Велико Търново, ***, ет. 6, ап. 32, че сключеното между дружеството и наследодателя на ответника Допълнително споразумение (анекс) от 02.07.2020г., вписан в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв. вх. № 2916/ 14.07.2020г. , акт № 47, том II от 2020г., към Договор № 141/ 23.01.2018г. за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв.вх. № 260/ 23.01.2018г. , акт 99, том I от 2018г., относно наем на подробно посочени земеделски земи, не поражда обвързващо правно действие по отношение на ищеца „Тива“ ООД, ЕИК: 104117151, със седалище и адрес на управление: с. Сушица, общ. Стражица, ***, представлявано от Елка Пенчева Тодорова и Тодор Георгиев Тодоров, след приключване на 01.10.2021г. на стопанската 2020/ 2021година и е осъден ЧЗК „Шипа“, ЕИК: 104098992, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, общ.

Стражица, да заплати на „Тива“ ООД, ЕИК: 104117151, със седалище и адрес на управление: с. Сушица, общ. Стражица, ***, представлявано от Елка Пенчева Тодорова и Тодор Георгиев Тодоров, сумата от 5.14лева, представляваща дължим наем, произтичащ от Договор № 141/ 1

23.01.2018г. за наем на земеделски земи, за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.09.2023г. до изплащане на главницата, като останалите предявени искове са отхвърлени като неоснователни и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Решението се обжалва само в частта му, с която е уважен искът по чл. 124 от ГПК и в осъдителната му част за сумата от 5,41 лв.

Развити са съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва:

-Предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването им.

-Към договора, предмет на иска, са приложими правилата на ЗСПЗЗ, който не поставя изискване за максимална продължителност на срока на действието му.

-Съдът не е съобразил, че в случая е налице търговска сделка по смисъла на чл. 287 ТЗ.

-Ищецът следва да търпи правните последици от вписването на процесните споразумения.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да постанови решение, с което да прекрати производството като недопустимо, а при условията на евентуалност – да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата я оспорва. Заема становище, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Според ответника по жалба, релевираните в жалбата доводи се отнасят до пороци на друго съдебно решение.

Предвид това ответникът по жалба моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които 2 делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Претенциите, по които съдът се е произнесъл, са допустими, доколкото правният интерес на ищеца се обосновава от твърденията му в исковата молба, които сочат наличието на засегнато право.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната му част за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Производството е по искова молба от „Тива“ ООД, против ответниците ЧЗК „Шипа“ и Н. И. С..

В исковата молба се сочи, че на 23.01.2018г. е бил сключен Договор за наем на земеделски земи № 141 между И. Н. С., наемодател и ЧЗК „Шипа“ – наемател. Предмет на договора били два поземлени имота – 1. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, общ. Стражица, намиращ се в местност „Старите лозя“ , с площ : 3032кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване : нива, категория : 6 и 2.

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, общ.

Стражица , намиращ се в местност „Кръстачката“ , с площ: 7607кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване : нива, категория : 3. Срокът на договора бил за 3(три) стопански години , започващ да тече от стопанската 2018/2019г. – от 01.10.2018г. и изтичащ с приключване на стопанската 2020/2021г. на 01.10.2021г. Уговорената наемна цена била 40лева на декар. Договорът бил вписан в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв.вх. № 260/ 23.01.2018г. , акт 99, том I от 2018г.

Ищецът твърди, че на 21.01.2020г. Н. С. Н., Иваничка С.а Н. и И. Н. С. са му прехвърлили правото на собственост върху посочените по -горе недвижими имоти с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 23/ 21.01.2020г., том I, рег. № 615, дело № 21 / 2020г.,

Твърди, че на 02.07.2020г. с допълнително споразумение (анекс) към Договор за наем на земеделски земи № 141 И. Н. С. и ЧЗК „Шипа“ , срокът на договора е удължен за 8(осем) стопански години и започвал да тече от стопанската 2018/ 2019г.. Анексът бил вписан в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв. вх. № 2916/ 14.07.2020г. , акт № 47/ том II от 2020г.

Ищецът претендира, че след като е придобил правото на собственост върху посочените имоти отчетникът ЧЗК „Шипа“ не е заплащала наемната цена за половината стопанска 2019/ 2020г., както и за цялата 2020/2021г. , ведно с лихвите за забава.

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което на първо място да се приеме за установено по отношение на „Тива“ ООД, ЧЗК „Шипа“ и Н. И. С. – единствен наследник на починалия И. Н. С., че Договор за наем на земеделски земи № 141/ 23.01.2018г., сключен между И.

Н. С., действал чрез пълномощника си Мария Димитрова Узунова – наемодател и ЧЗК „Шипа“ – наемател, вписан в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв.вх. № 260/ 23.01.2018г. , акт 99, том I от 2018г. и сключеното на 3

02.07.2020г. Допълнително споразумение (анекс) , към посочения договор , с което срокът му се изменя от 3(три) на 8(осем) стопански години, вписан в в Служба по вписванията Горна Оряховица с дв. вх. № 2916/ 14.07.2020г. , акт № 47/ том II от 2020г., нямат действие по отношение на „Тива“ ООД и не може да му се противопоставят след приключване на стопанската 2020/ 2021г. на 01.10.2021г. , както и да бъде осъден ответникът ЧЗК „Шипа“ да заплати на ищеца сумата в размер на 212.00лева , представляваща дължим наем за половината стопанска година 2019/ 2020г. , ведно с лихва върху главницата в размер на 64.37лева , начислена за периода 01.10.2019г. до 29.09.2023г. и сумата в размер на 425.56лева, представляваща дължим наем за цялата стопанска 2020/ 2021г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 86.06лева за периода 01.10.2021г. до 29.09.2023г. Претендира се и за законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземанията. Претендират се разноски.

Ответникът Н. И. С. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Ответникът ЧЗК „Шипа“ с. Лозен , в постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че след получаване на препис от исковата молба, на 23.10.2023г. е изплатил дължимата наемна цена - главница и лихви по Договора за наем на земеделски земи на ищеца. Подписването на анекса към процесния договор за наем според ответника ЧЗК „Шипа“ станало със знанието на стария собственик, който не бил оттеглил пълномощното си.

Твърди се, че новият собственик също бил наясно с подписания анекс – регистрацията на анекса била публичен акт, а дружеството като земеделски производител следвало да знае това. Ищецът, въпреки знанието за сключените договор и анекс, бездействал, като от това черпел позитиви, като получавал наемната цена. Процесните договор и анекс носели само доходи за ищеца.

Същите били противопоставими на ищеца, сключени в предвидената от закона форма и вписани надлежно в Служба по вписванията. Отправя се искане към съда да отхвърли предявените искове.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на непротивопоставимост на сключеното между двамата ответници споразумение, с което е продължен срокът на действие на предходно сключен помежду им договор за наем с предмет земеделска земя , собственост на ищеца. С него обективно съединен е и иск по чл. 232,ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 867 , ал. 1 от ЗЗД .

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие 4 със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата:

По отношение на допустимостта на исковете, съдът изложи мотиви по-горе във връзка с допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Доколкото оплакването е бланкетно, съдът не счита, че следва да излага допълнителни мотиви извън тези, които вече са изложени.

Очевидно, като се имат предвид доводите в жалбата, възражението на ответника по жалба, че оплакванията на жалбоподателя не се отнасят до обжалваното решение, е основателно. В жалбата се сочат споразумения, които не са предмет на спора, посочват се страни и факти, които въобще не кореспондират с фактите по делото и страните по същото, а на места и ответникът С. се посочва в женски род.

Като съобрази всички оплаквания, съдът все пак намира, че единствено относимо към предмета на спора оплакване в жалбата е оплакването относно приложимостта на ЗСПЗЗ към процесното допълнително споразумение и че следва да го разгледа.