Присъда № 114 от 28.06.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 114/28.06.2024 година по НЧХД №4606/2023г. на БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба от Г. Н.

Д., ЕГН: **********. Със същата се иска признаване на подсъдимата К. И. П. – родена на ******, с адрес: ************, ЕГН: **********, за виновна в това, че : на 01.09.2023г. в гр. Бургас, пред вход №1 на ******** публично разгласила позорни обстоятелства за Г. Н. Д., ЕГН: **********, както следва: „дъщеря ти, курвата ти, ти е вкъщи“ и „знам, че когато работеше в дискотеката, като сервитьорка правеше свирки в тоалетната“ - престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 НК.

В пледоарията си повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимата следа да бъде призната за виновна за извършване на деянието, във връзка с което й е повдигнато обвинение, като излага подробни доводи в тази насока.

В пледоарията си защитникът на подсъдимата излага доводи за липса на осъществено от подзащитната му престъпление от частен характер, поради което и моли същата да бъде оправдана.

Подсъдимата посочва на свой ред, че не е обидила пострадалата, поради което и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата К. И. П. е родена на *******, с адрес: ************, ЕГН:

**********.

Подсъдимата К. И. П., ЕГН: ********** и съпругът й Ц. В. П., ЕГН:

**********, обитавали жилище с адрес: гр.Бургас, ж.к. *****. В съшия вход непосредствено над тях, на етаж 4 живеели свидетелите Н. Д. Н. и Б. Н. Н. – родители на тъжителката. Двете семейства били във влошени междуличностни отношения от около 4 години, като често между тях възниквали конфликтни ситуации. Враждата между тях започнала по повод извършвано саниране на обитаваната от тях жилищна сграда и по – конкретно във връзка с отводняване на терасите им. Тъй като семействата живеели един над друг между тях възникнал спор във връзка с премахване на водосточната тръба, преминаваща през терасите им. След премахването на тази тръба възникнали течове по тавана на семейство Николови, поради което свидетелката Б. Н. Н. изкъртила дупка в пода на терасата си, който бил под на живущите под нея семейство П., чийто апартамент на свой ред се наводнил. В тази връзка била образувана полицейска преписка.

По повод заявление на тъжителката в 05 РУП гр.Бургас се извършвала и проверка по преписка №15766/2023г. по описа на БРП, преписка №8224/2023г. и №8483/2023г. на 05 РУП гр.Бургас и във връзка с друг случай, при който между съпругът на подсъдимата - Ц. В. П. и бащата на пострадалата - Н. Д. Н. се разменили обиди и се стигнало до физическа саморазправа /в която връзка понастоящем е висящо 1 и друго дело от частен характер пред БРС/. С конфликта между семействата били запознати и техните съседи, които често ставали свидетели на конфликтни ситуации между тях.

На 01.09.2023г. в гр.Бургас, пред вход №1 на ******** между подсъдимата К. И.

П. и Б. Н. Н. възникнала пореден скандал, в хода на който двете разговаряли на висок тон. По това време в района се намирала и свидетелката Ц. М. З., която побързала да се прибере в жилището си, за да не става свидетел на разпрата. Свидетелката възприела единствено разговор между двете жени на висок тон, но поради напредналата си възраст и проблеми със слуха не успяла да чуе разменените между тях реплики.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелите: Ц. В. П. /л.96-97 от делото/, С. М. П.

/л.92 от делото/, Т. Й. А. /л.90-91 от делото/, Ц. М. З. /л.91от делото/, М. И. М. /л.89-90 от делото/ и Р. Т. П. /л.90 от делото/ и отчасти показанията на свидетелите Н. Д. Н.

/л.56 от делото/ и Б. Н. Н. /л.54-55 от делото/, от обясненията на подсъдимата, от писмени доказателства по делото: амбулаторен лист /л.85 от делото/, преписка №15766/2023г. по описа на БРП, преписка №8224/2023г. и №8483/2023г. на 05 РУП гр.Бургас, справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място, БРС кредитира свидетелските показания на свидетелите С. М.

П. , Т. Й. А. и Ц. М., като намери, че същите са незаинтересовани от изхода на делото, непротиворечиви, ясни и последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Същите съобразно индивидуалната им способност за запаметяват и възпроизвеждат събития, съобразно тяхната възраст, образование и физическа възможност да възприемат определени факти от обективната действителност, излагат една и съща фактическа обстановка. Те пресъздават една и съща обстановка на изключително влошени междуличностни отношения между двете семейства – П. и Николови. Във връзка с процесното деяние обаче свидетелките П. и А. са категорични, че не са присъствали на възникнал между подсъдимата и майката на тъжителката скандал. Съдът дава вяра на тези им твърдения, тъй като те се подкрепят от показанията на свидетелката З., която изрично посочи, че А. не е присъствала, а П. също като самата нея, след като е видяла, че възниква конфликт се е обърнала и си е тръгнала.

Самата З. посочва, че действително на неустановена дата преди няколко месеца, докато е била на пейката пред блока, е чула разговор на висок тон между К. И. П. и Б.

Н. Н., след което веднага се е прибрала. Тази свидетелка твърди обаче, че „чува тежко“ /което съдът имаше възможност и лично да възприеме/, поради което не може да посочи какви точно думи са си разменили двете жени. На свой ред, свидетелката П. посочва, че има здравословен проблем с паметта и нищо не е видяла и не знае за случая. И трите свидетелки са в напреднала възраст, предполагаща отслабване на слуха, зрението и паметта, поради което и съвсем нормално е дори и някоя от тях /в случая свидетелката З./ да е преминавала в близост, да не е възприела възникналия конфликт и да не може да възпроизведе разменените реплики между участниците в него. В тази връзка съдът следва да отбележи, че няма причина да не вярва на 2 показанията на свидетелките, предвид обстоятелството, че те са еднакво близки и с двете страни в производството, като техни съседи. Нещо повече, прави впечатление, че свидетелката А. подробно разказва за случай с размяна на удари между Ц. В. П. и бащата на пострадалата - Н. Д. Н. /предмет на друго НЧД/, но за конкретния случай е категорична, че не знае нищо. Тази свидетелка дори не се явява и косвен свидетел на случилото се, доколкото не й е било разказано от други присъстващи респ. от други съседи за създалата се ситуация. При опит да възпроизведе „слуховете“ за възникналия скандал, същата разказва за съвсем различен случай.

Горните обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетелите М. И. М. и Р. Т. П., на чиито показания съдът даде вяра. Същите, доколкото са полицейски служители, се явяват напълно незаинтересовани от изхода на делото, а показанията им са логични, последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства. И двамата свидетели посочват, че са взели сведения от свидетелките С.

М. П., Т. Й. А. и Ц. М.. Полицейският служител М. потвърждава също така, че още при снемане на тези сведения нито една от свидетелките не е заявила, че е чула някакви обиди. С оглед на изложеното съдът на още по – голямо основание дава вяра на показанията на С. М. П., Т. Й. А. и Ц. М., които последователно и още от самото извършване на деянието твърдят, че не са възприели разпространяването на позорни обстоятелства от страна на подсъдимата.

При това положение обвинението се крепи единствено на показанията на последните двама свидетели - Н. Д. Н. и Б. Н. Н.. Същите обаче са родители на тъжителката, поради което и техните показания следва да се преценяват изключително внимателно.Съдът не дава вяра на показанията на посочените свидетели именно поради заинтересоваността им от изхода на делото, както и с оглед на противоречие на показанията им с тези на останалите свидетели по делото. Така например и двамата свидетели посочват, че С. М. П., Т. Й. А. и Ц. М. са присъствали при отправяне на процесните реплики от страна на подсъдимата. По делото обаче се установи, че в действителност на процесните място и време е присъствала единствено свидетелката З., която обаче не потвърждава изложеното от тях относно отправянето на обидни квалификации и твърдения.

Нещо повече, видно от представения по делото амбулаторен лист /л.85 от делото/ Н. Д. Н. страда от „деменция“, което също поставя под въпрос показанията му, изнесени пред съда, доколкото това състояние влияе на когнитивните способности и възможността за правилно запаметяване и възпроизвеждане на факти от обективната реалност. Прави впечатление, че свидетелят не помни, как точно са разказали на дъщеря си – тъжителката за възникналия скандал, като изказва предположение, че това се е случило при идването й на гости. В същото време, в тъжбата се твърди, а и се заявява от съпругата му – свидетелката Н., че това се е случило по телефона.

Първоначално, той посочва също така приблизително точно твърдените като изречени думи от страна на П., но малко по – късно посочва: „К. и жена ми какво са си казали, аз не знам, а и не чувам много добре. Ние с жена ми бяхме на едната пейка, а тя беше на другата пейка“. С оглед на изключително противоречивите показания на този свидетел, обстоятелството, че страда от „деменция“ и заинтересоваността му от изхода на спора, съдът не дава вяра на показанията му.

БРС не кредитира с доверие и показанията на Б. Н. Н., които намери освен за заинтересовани и за изолирано от останалите доказателства по делото. На практика единствено тази свидетелка се твърди да е възприела позорните обстоятелства, разгласявани за дъщеря й и именно тя ги е свела до знанието на последната.

3

Свидетелката посочва, че свидетелите С. М. П., Т. Й. А. и Ц. М. са присъствали и са станали свидетели на разменените между нея и подсъдимата реплики. Съдът при съпоставка /проверка/ на показанията на тези три свидетелки и показанията на Николов намери обаче, че последните са недостоверни. По изложените съображения съдът не даде вяра на показанията на Б. Н. Н..

Накрая съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимата и показанията на съпруга й - Ц. В. П.. Действително, те също са заинтересовани от изхода на делото.

Констатира се обаче, че показанията им се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Прави впечатление също така, че свидетелят П. добросъвестно изнесе данни във връзка с другия конфликт между двете семейства, при който между него и бащата на пострадалата - Н. Д. Н. се разменили обиди и се стигнало до физическа саморазправа. Изложеното навежда към извода, че същият дава правдиви показания и не си поставя за цел пресъздаване на различна от действителната фактическа обстановка.

В светлината на коментираните по – горе доказателства и показания на свидетели, съдът намери, че действително на 01.09.2023г. в гр.Бургас, пред вход №1 на ******** между подсъдимата К. И. П. и Б. Н. Н. е възникнала пореден скандал, в хода на който двете разговаряли на висок тон. БРС намери обаче, че в хода на същия подсъдимата не е разгласила публично позорни обстоятелства за Г. Н. Д..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Вмененото във вина на подсъдимия престъпление е с правна квалификация престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 НК. Така цитираната разпоредба предвиждаща наказание „Глоба“ от 5000лв. до 15 000лв. и „Обществено порицание“ за лице, което разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, когато клеветата е нанесена публично, чрез разпространяване по друг начин, различен от печатно произведение.