Решение № 338 от 14.10.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. гр. Лом, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д. при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело № 20261620100709 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ********** АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.**********, срещу Г. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. **********, с правна квалификация по чл. 415, ал.1, т.3 вр. ал. 3, предл. 3 вр. чл. 422 вр. чл.

124, ал. 2 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

86 ЗЗД – за присъждане на суми, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1215/2025г. по описа на РС **********, като се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати ищеца сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между страните, а именно: 1166,18 лв. (596,26 EUR – петстотин деветдесет и шест евро и 26 цента), дължима главница за периода: 01.07.2024 г. -15.12.2025 г., ведно с мораторната лихва за забава от 23.12.2025г. (момента на подаване на исковата молба, която се счита предявена от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното заплащане; 5,82 лв. (2,98 EUR – две евро и 98 цента), дължима възнаградителна лихва за периода: 01.07.2024 г. - 12.09.2025г.; 481,52 лв.

(246,20 EUR – двеста четиридесет и шест евро и 20 цента), дължима мораторна лихва за периода: 01.07.2024 г. - 15.12.2025г.

В исковата молба се твърди, че Г. Е. А. като кредитополучател е ползвала банков кредит, съгласно сключен на 22.12.2023г. с „**********“ АД Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD**********. По силата на сключения 1 помежду им договор банката-ищец е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и е издала като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта **********. Размерът на разрешения кредитен лимит се сочи, че бил 1000 лв. Част от сумата в размер на 629 лв. била усвоена при подписването на договора чрез функционалността покупка на стока на изплащане. По повод извършената покупка на стока, сумата в размер на 629 лв. е била разсрочена на 12 равни месечни вноски с крайна дата 01.01.2025г.

Особеното при договорите за кредитна карта и кредитен лимит, сочи ищецът, е, че клиентът на банката може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика, през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора кредитен лимит.

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 12 от договора всеки месец до 15то число на месеца на потребителя се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит. Съгласно чл. 13 от договора картодържателят може да изплати задълженията по Договора, възникнали при използването на картата до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2024г. кредитополучателят, ответник по делото, е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихви, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихви, считано от датата на изпадане в забава - 01.07.2024г. Към датата на подаване на исковата молба се твърди, че длъжникът не е изплатил дължимите суми за главница и лихви по договора на „**********“ АД, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, се сочи, че ответникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението. Релевира се още, че въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК е било образувано частно гражданско дело № 1215/2025г. по описа на Районен съд **********. С разпореждане от 19.02.2026г. съдът е отхвърлил подаденото заявление. Въз основа на изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за ищеца се сочи, че е налице правен интерес от предявяването на осъдителните искове.

Посочените суми се претендират от „**********“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът сочи, че счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от връчването на искова молба на ответника. Заявил е, че се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изрично е изразил волята за обявяването на вземанията по Договор за кредит № CARD********** за изцяло и предсрочно изискуеми с връчване на исковата молба на ответника.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 29.05.2026г. ведно с разпореждане № 1324/11.05.202г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в 2 съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 1054/21.08.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Постъпило е становище преди съдебно заседание. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, не са посочени и причини за неявяването му.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са депозирани от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно 3 основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за държавна такса в размер на 62.33 евро, която следва да му бъде присъдена предвид изхода на делото.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА по предявените искове с правна квалификация по чл. 415, ал.1, т.3 вр. ал. 3, предл. 3 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 2 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД ответникът Г. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. ********** да заплати на ищеца ********** АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.**********, следните суми, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1215/2025г. по описа на РС **********, а именно:

1166,18 лв. (596,26 EUR – петстотин деветдесет и шест евро и 26 цента), дължима главница за периода: 01.07.2024 г. -15.12.2025 г., ведно с мораторната лихва за забава от 23.12.2025г. до окончателното заплащане; 5,82 лв. (2,98 EUR – две евро и 98 цента), дължима възнаградителна лихва за периода:

01.07.2024 г. - 12.09.2025г.; 481,52 лв. (246,20 EUR – двеста четиридесет и шест евро и 20 цента), дължима мораторна лихва за периода: 01.07.2024 г. 15.12.2025г.

ОСЪЖДА Г. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. **********, да заплати на ********** АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.********** сумата от 62,33 евро (шестдесет и две евро и 33 цента) – разноски за държавна такса по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4