Решение № 16798 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16798 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110117936 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.

Е. Х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 313,15 евро (612,46 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от м.05.2022 г. до м.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (28.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 65,39 евро (127,90 лв.) – мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г.; както и сумата от 15,77 евро (30,84 лв.) – главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 4,81 евро (9,41лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 17.07.2022г. до 24.03.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за 1 уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва между страните да е било облигационно отношение, съответно да е собственик на процесния имот.

Оспорва предявените искове по размер, като счита, че ищецът не е доказал, че е доставил претендираното количество. Твърди, че сумите за дялово разпределение са изчислени на база Методика за дялово разпределение, която е обявена за несправедлива от Съда на Европейския съюз (СЕС) с решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, което означава, че е и негодна да установи размера на дължимите суми за дялово разпределение, дори да бъде прието, че такива има, и по настоящото дело. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 2

17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни 3 отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през целия исков период от м.05.2022 г. до м.01.2023 г. ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията София на 26.01.2023 г., под акт № 14, т о м IX, вх. рег. № 4108/26.01.2023 г., че ответникът е прехвърлил собствеността върху процесния топлоснабден имот на С.В..

От същия обаче не може да се направи извод кога ответникът е придобил собствеността върху целия топлоснабден имот, респ. дали е бил собственик на същия през целия исков период.

От Нотариалния акт от 26.01.2023 г. се извежда извод, че ответникът е придобил процесния апартамент № 57 на основание наследствено правоприемство, но без да е ясно кога и от кого.

По делото е приет Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ, акт № 176, том II, дело № 416/1968 г. по описа на I нотариус при СНС, от който се установява, че Е.Г.П. и Е.И.Х. са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот.

По делото обаче не са представени доказателства – например удостоверения за наследници, от които може да се установи връзка между ответника и лицата Е.Г.П. и Е.И.Х. и каква е тя, респ. че Е.Г.П. и Е.И.Х. са починали и кога, както и че именно ответникът е техен наследник.

Предвид изложеното исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

От крайния извод за неоснователност на претенцията за главното вземане се извежда извод и за неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва, чиято основателност е обусловена от уважаване на главния иск.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът. Същият не претендира разноски.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. Е. Х., ЕГН ********** (ЛНЧ **********, роден на 28.04.1969 г., гражданин на Република Унгария, с адрес: АДРЕС кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 313,15 евро (612,46 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от м.05.2022 г. до м.01.2023 г., 4 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (28.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 65,39 евро (127,90 лв.) – мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г.; както и сумата от 15,77 евро (30,84 лв.) – главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 4,81 евро (9,41лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 17.07.2022г. до 24.03.2025г.