Определение № 2669 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2669 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502922 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. С. с ЕГН ********** с адрес гр.

********************, обект № 56/57, чрез адвокат Б., срещу Определение № 10919/27.09.2023 г. постановено по гр. д. № 17103/2020 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на Решение № 3740/23.08.2023 г., постановено по делото, в частта му за разноските.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и поддържа, че е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Навежда доводи, че заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като процесуалния представител на ищеца не е участвал във всички заседания, възнаграждението следва да се определи съобразно действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора. Твърди, че дължимите разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска са 437,74 лв., а не 409,91 лв.

Ответната страна по жалбата - Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ с адрес гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул. „Съединение“ № 34, със законен представител „Сиенит Инвест“ АД, с ЕИК 204703215, представлявано от П.П. и В.К., чрез адвокат Е.А., в писмен отговор счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.

275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество въззивният съд намира следното:

С Решение № 3740/23.08.2023 г. по гр. д. № 17103/2020 г. на Районен съд – 1

Пловдив е признато за установено, че В. И. С. с ЕГН ********** дължи на Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“, сумата от 441,72 лв. разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж в сграда ЕС- ТК „Форум“, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8188 от 2020 на ПдРС, като е отхвърлен предявения от Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ против В. И. С. иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 441,72 лв. до 872,86 лева -разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж в сграда ЕС- ТК „Форум“, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8188 от 2020 на ПдРС. Освен това с решението В. И. С. е осъдена да заплати на Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“, сумата от 1271,89 лв. - разноски по исковото производство и сумата от 259,32 лв.- разноски по заповедното производство, като Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ е осъдена да заплати на В. И. С. сумата от 409,91 лв.- разноски.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от В.

И. С. за изменение на решението в частта му за разноските.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата на В. И. С., приемайки, че на страните са възложени разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска и при съобразяване на представените доказателства за сторени такива и списъци. Били проведени 11 открити съдебни заседания, като в шест от тях е участвал представител на ищеца, а за четири са подадени молби със становища по хода на производството. От ответника не било отправяно в последното по делото заседание възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Определението е неправилно.

С оглед изхода на правния спор право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 75 лв., адвокатско възнаграждение – 2000 лв. и 500 лв. внесен депозит за вещи лица. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 2575 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 25 лева- за държавна такса и 450 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответницата е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за исковото и заповедното производства.

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв., с оглед цената на иска/872,86 лв./ Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията й от ДВ бр.

68 от 31.07.2020 г. предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., като след изменението с държавен вестник бр. 88 от 4.11.2022 г. това възнаграждение става 250 лв. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по 2 стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 2000 лева е прекомерно. Делото е с ниска фактическа и правна сложност. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалния представител. С оглед обема на осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът счита, че справедливото и адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 1250 лева за исковото производство. В тази сума се включват и възнаграждението от 950 лв. з а защита за явяване с повече от две съдебни заседания, като се дължи само за тези заседания, за които реално адвоката се е явил.

Поради това на ищеца следва да се присъди по съразмерност за исковото производство сумата от 923,56 лв.

Въззивният съд намира, че са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение в заповедното производство по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в каквато насока са оплакванията в настоящата частна жалба.

Съгласно действащата към момента на подаване на заявлението, редакция на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /редакция изм. ДВ бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /, минималният размер на адвокатско възнаграждение в производство по заявление за издаване на заповед за изпълнение /по чл. 410 от ГПК/, възлиза на сумата от 100 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 7 от горецитираната Наредба, то с оглед горепосочените констатации въззивният съд намира, че възнаграждението договорено и заплатено в полза на пълномощника на заявителя, в размер на 450 лева следва да бъде намалено до минималния размер от 100 лева.

Ето защо на ищеца следва да се присъди по съразмерност за заповедното производство сумата от 63,26 лв.

Ответника претендира 360 лв. адвокатско възнаграждение, 500 лв. депозити за вещи лица и 5 лв. за съдебно удостоверение. На ответника следва да му се присъди сумата от 427,26 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй като районният съд е присъдил 409,91 лв., на ответницата следва да се присъдят още 17,35 лв.

Ето защо, определението на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на ответницата за изменение на Решение № 3740/23.08.2023 г. в частта му за разноските следва да се отмени и последното да се изменени като се намали размера на присъдените на ищеца разноски и се увеличи размер на присъдените на ответницата разноски.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10919/27.09.2023 г. постановено по гр. д. № 17103/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от В. И. С., ЕГН ********** с адрес гр. ********************, обект № 56/57 молба за изменение на Решение № 3740/23.08.2023 г., постановено по делото, в частта му за разноските, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3740/23.08.2023 г. постановено по гр. д. № 17103/2020 г.

3 на Районен съд –Пловдив, в частта му за разноските, с което В. И. С.. ЕГН ********** с адрес гр. ********************, обект № 56/57 е осъдена да заплати на Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ с адрес гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул.

„Съединение“ № 34, със законен представител „Сиенит Инвест“ АД, с ЕИК 204703215, представлявано от П.П. и В.К., сумата от 1271,89 лв. разноски по исковото производство и сумата от 259,32 лв. разноски по заповедното производство, като намалява присъдените разноски за исковото производство от 1271,89 лв. на 923,56 лв. и за заповедното производство от 259,32 лв. на 63,26 лв.

ИЗМЕНЯ Решение № 3740/23.08.2023 г. постановено по гр. д. № 17103/2020 г. на Районен съд –Пловдив, в частта му за разноските, с което Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ с адрес гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул. „Съединение“ № 34, със законен представител „Сиенит Инвест“ АД, с ЕИК 204703215, представлявано от П.П. и В.К.да е осъдена да заплати на В. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.

********************, обект № 56/57, сумата от 409,91 лв. разноски по производство, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда –ТК „Форум“ с адрес гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул. „Съединение“ № 34, със законен представител „Сиенит Инвест“ АД, с ЕИК 204703215, представлявано от П.П. и В.К., да заплати на В. И. С. , ЕГН ********** с адрес гр. ********************, обект № 56/57, сумата от още 17,35 лв., представляваща допълнително разноски за исковото първоинстанционно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4