Решение № 380 от 25.03.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Плевен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430105846 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от У. „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от д-р А.В., против А.М.А., за заплащане на сумата от общо 9018,45лв., от която: сумата от 1525,75лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, за периода 01.03.2024-28.05.2024г; сумата от 7262,70лв.- обезщетение, на основание чл. 6 от Договора с изх.

№1/13.04.2020г, в размер на 5 брутни работни заплати и сумата от 230лв.разходи, платени от работодателя за практическо обучение по модул и раздели, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на ИМ.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, с изх.№1/13.04.2020г., на основание чл. 234 от КТ и Наредба №1/22.01.2015г на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Твърди се, че по силата на договора- чл. 6 от същия, при прекратяване на същия по инициатива или по вина на служителя, преди изтичане на петгодишния срок, дължи на работодателя си обезщетение в размер на БТВ за срок от 5 месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора. Твърди се, че процесният договор е прекратен едностранно, с предизвестие от страна на ответника, обективирано в заявление вх. №1960/28.02.2024г., преди изтичане на уговореният 5– годишен срок; издадена е заповед №58/28.02.2024г за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че ответникът дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на три брутни заплати- в размер на 4128,27лв. Твърди се, че по съгласие на ответника, за м.- март. 2024г, са удържани 2602,52лв, с което дължимият остатък от сумата за обезщетение за неспазено предизвестие е в размер на 1525,75лв. Твърди се, че ищецът е акредитирано лечебно 1 заведение за провеждане на обучение по различни специалности. Твърди се, че въз основа на проведеното обучение, ответникът е придобил специалност „***“. Твърди се, че с Договора е уговорен петгодишен срок, след завършване на специализацията, в който ответникът да работи при ищеца- като работодател. Твърди се, че от страна на ответника е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът А.М.А., чрез адв.

Д. С., изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като се излагат съображения. Прави се възражение за нищожност на клаузата по чл. 6 от Договора за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация. Не се оспорва факта на сключване на процесия Договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, с изх.

№1/13.04.2020г. Твърди се, че клаузата по чл.5 от Договора, противоречи на чл. 48, ал.1 от Конституцията на РБ. Твърди се, че клаузата по чл. 6 съставлява неустойка и е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а също е и несъразмерна с вредите, претърпени от ищеца. Твърди се също, че ищецът не е направил никакви разходи за специализацията на ответника, с изключение на сумата от 230лв. за модулно обучение по *** в У.

„АЛЕКСАНДРОВСКА“ гр. София. Твърди се, че по време на обучението, ответникът е полагал възмезден труд при ищеца и реално обучение не е провеждано, като се сочи, че не са представени и доказателства от ищеца за провеждането на такова обучение. Посочва се също, че неустойката е неясно определена в договора. Посочва се също, че от договора не може да се установи какъв е срокът на специализацията или моментът, в който същата приключва, респ. от кой момент започва да тече срока по чл. 5. Твърди се, при евентуалност, че ответникът е полагал труд след приключването на специализацията, поради което, обезщетението следва да бъде пропорционална намалено. Твърди се, че претенцията за сумата от 230лв е недоказана. Твърди се също- спрямо претенцията по чл. 220, ал.1 от КТ, че след извършеното удържане на сума, претенцията на ищеца е изцяло удовлетворена.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта на сключване на Договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, с изх.№1/13.04.2020г.

От съдържанието на договора, сключен между ищеца- като работодател и ответника- като служител, се установява, че работодателя разрешава на служителя специализацияповишаване на квалификацията или преквалификация- по специалността „***“, с база на обучение- У. Д-р Г. Странски, Плевен. Установява се, че страните са уговорили, че служителят ще провежда обучението си, без откъсване от работа по трудово правоотношение. Установява се също, че съобразно чл. 5 от Договора, 2 служителят се е задължил да работи при работодателя, съобразно придобитата квалификация, за срок най- малко 5 години от придобиване на специалност.

Установява се също, че на основание чл. 6 от Договора, при прекратяване на ТД по инициатива или по вина на служителя, преди изтичане на уговореният петгодишен срок, същия дължи обезщетение на работодателя в размер на БТВ за срок от пет месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора.

Установява се също, че работодателя се задължава да заплати разходите по практическо обучение на специализанта, като в случай на прекратяване преди изтичане на петгодишния срок, служителя дължи тези разходи- чл.7в от Договора.

По делото се установява също и факта, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор №211/20.09.2019г. Установява се, че въз основа на Заповед №58/28.02.2024г, трудовият договор с ответника е прекратен, считано от 01.03.2024г, на основание чл. 326, ал.2 от КТ- едностранно, с тримесечно предизвестие. По делото няма спор между страните относно срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Установява се също, че от страна на ответника е депозирано заявление- съгласие за удръжки.-л.11.

По делото се установява също, че до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, върната като непотърсена.

По делото се установява също факта на сключване на договор за провеждане на практическо обучение- между ищеца У. П. и У. „Александровска“ от 31.01.2024г, за провеждане на практическо обучение на специализанти, при възнаграждение от 230лв/месечно.

Установява се също факта на сключване на допълнително споразумение към договора за провеждане на практическо обучение, въз основа на което ищецът е възложил, а У. „Александровска“ е приел извършването на практическо обучение на ответника- А., с период на обучение 01-28.02.2024г, при възнаграждение за изпълнителя от 230лв. по делото е представено и удостоверение от У. „Александровска“ за провеждането на практическо обучение на ответника; установява се също и издаването на фактура №0200027341/31.05.2024г, за сумата от 230лв.

По делото се установява също, че отв. А. е придобила специалност „***“, на 01.01.2025г.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ сочи, че е извършило изчисленията въз основа на БТВ в размер на 1452,54лв; установило е,че обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ- за неспазено предизвестие, за периода от 01.03.2024г.- до 28.05.2024г.- за три месеца, е размер на 4128,27лв.; обезщетението по чл. 6 от Договора за квалификация- в размер на 7262,70лв. ВЛ е установило също, че ответникът е имал право на неизползван платен годишен отпуск, поради което му е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ-за неизползван платен годишен отпуск- за 24 дни, от които: 18 дни за 2023г. и 6 дни за 2024г. - общ размер на 3 обезщетението - 1660,05лв. ВЛ е установило също, че във фиша за м.

02.2024г., е отразен използван платен отпуск на стойност 1452,54лв., като след приспадане на удръжките по КСО, ЗОО и ДДФЛ, сумата за получаване е 2602,52лв. ВЛ е установил, че ответника е декларирал съгласие за удръжка, като сумата от 2602,52лв. е удържана във връзка с изчислените обезщетения.

ВЛ е уточнило също че т.к. в софтуера на ТРЗ няма механизъм за точно отчитане от кое обезщетение е удържано, се счита, че удържаната сума е прихваната от обезщетението за неспазено предизвестие, което е 4128,27 лв.

(за 2 месеца и 16 дни). ВЛ е установило, че след направената удръжка, остава неизплатена сума в размер на 1525,75лв. за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ. ВЛ сочи също, че не е установило заплащане на суми за обезщетението /неустойката/ по Договора за квалификация. ВЛ установило също, че след придобиването на специалност- „***“, на 01.01.2025г., ответника не е работил нито един ден при ищеца. В заключение ВЛ е посочило, че дължима и незаплатена сума – обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ е сумата от 1525,75лв и за неустойка по чл. 6 от Договора за квалификация- 7262,70лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 234, ал.1 от КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Съобразно ал. 3, страните по договора могат да уговарят също, задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията за работа.

Съдът приема, че клаузата по чл. 6 от Договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, с изх.№1/13.04.2020г., установяваща задължение за ответника за заплащане на неустойка, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от пет месеца, е в съответствие с нормата на чл.234, ал. 3, т.1 и т.2 от КТ. Съобразно нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите на кредитора от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съобразно цитираната норма, неустойката има както обезщетителна и обезпечителна функция, така и санкционираща, тъй като кредиторът има правото да претендира неустойка, дори и когато няма настъпили вреди, респ. същите не са в такъв размер. В случая съдът приема, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави, поради прекомерност на същата. В българското законодателство няма легална дефиниция на понятието „добри нрави”, но следва да се приеме, посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които 4 са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Съдът намира, въпреки че се касае до трудов договор, че последиците от неговото неизпълнение следва да се развиват на плоскостта на общото гражданско право, в т.ч. и правилата за неустойката и нейната прекомерност. Съдът приема, че в случая съдържащата се в договора за повишаване на квалификацията клауза за неустойка, е израз именно на посочената по- горе законова възможност-чл.234, ал.3, т.2 от КТ, и като част от договорната автономия на страните-чл.9 от ЗЗД. От друга страна, както бе посочено по- горе, неустойката има и наказателна функция, в случай, че уговореният й размер надвишава действително претърпените вреди. Съдът намира, че в случая размерът на неустойката- установен като пет брутни ТВ, не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на работодателя, както се твърди в отговора на ИМ, респ. не е налице прекомерност на същата.