Решение № 623 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265603 от 03.09.2021г., постановено по гр.дело № 83/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 26 състав, са отхвърлени исковете на Е. Г. Т. и Ц. К.

Т., предявени против „Трекмания“ ООД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 150 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2017г. до окончателното им плащане, причинени от смъртта на сина им Н. Ц. Т., починал на 20.08.2017г. в Италия в резултат на противоправно бездействие на планинския водач Е. Л. Е..

Въззивна жалба против решението е подадена от Е. Г. Т. и Ц. К. Т., чрез адв.М.М.. Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, тъй като съдът е направил погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Смятат, че съдът неправилно е игнорирал заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М.

М., според което синът им е починал от височинна болест с развит белодробен и мозъчен оток; че по време на изкачването е имал уморен вид и шумно учестено дишане, проявил е признаци на лесна уморяемост; че при надморска височина 3000 м, височинната болест при сина им е била „вероятна до сигурна“ и е трябвало незабавно да бъде свален на по-ниска надморска височина; че височинната болест, проявила се при Н. е пример на некардиогенен белодробен оток, който може да се развие за минути, както и че ако в рамките на 6 минути не се започне сърдечен масаж, обдишване и подаване на кислород, тогава проблемите стават наеобратими. Твърдят, че не е съобразен изводът на д-р М., че 1 в досието на починалия липсват данни за хроничен застой на сърдечна недостатъчност и исхемична съдова болест, както и становището му, че появата на сидерофаги в клетките може да се дължи освен на патология, така и на предсмъртна агония. Предвид това оспорват извода са първоинстанционния съд, че дори и планинският водач да е бил до пострадалия, смъртта е щяла да настъпи.

Жалбоподателите смятат, че неправилно съдът е приел, че направените снимки с телефона на Н. не могат да служат за ориентир относно времето на настъпване на събитията, без да съобрази становището на вещото лице Г. Р., както и автоматичната смяна на часовото време на телефона. Сочат, че съдът не е обсъдил и взел предвид становището на експерта д-р Д., който е посочил в изготвеното от него заключение на СМЕ, че водачът Е. е следвало да остане при Н., за да изчака болките в бедрото му да преминат напълно и в случай, че същите станат нетърпими, да позвъни на спешна помощ за хеликоптер, както и изразеното от този лекар мнение, че е възможно острият белодробен оток да е причина за спирането на сърцето и че ако белодробният оток е в начална фаза, следва веднага да се извика спасителна служба с хеликоптер и да се слезе на пониска надморска височина, за да се преодолее. Поддържат, че именно бездействието на водача Е.-необаждането на спешна помощ, отказването от изкачването и сваляне на Н. на по-ниска надморска височина са в причинна връзка с настъпилата смърт. Жалбоподателите сочат, че съдът е следвало да обсъди противоречието между показанията на свидетелката Р., според която Н. е бил заварен мъртъв и извършените от екипа на Спешна помощ реанимационни действия в продължение на 20 минути. Смятат, че именно предприетата от пристигналия спешен медицински екип реанимация и записаното в картата за спешни случаи, че той е бил в безсъзнание, са доказателство, че Н. все още е бил жив, към момента на пристигането на екипа. Не на последно място, въззивниците смятат, че заключението на д-р Д., изготвил СМЕ, според което при Н. са били налице комбинация от фактори, която е довела до непредотвратима смърт, са в пълно противоречие с аутопсионния протокол и останалите събрани по делото доказателства. В заключение, сочат, че бездействието на водача Е., изразяващо се в поредица от грешни решения, довели до влошаване на здравословното състояние на Н., представлява виновно неизпълнение на задълженията на планинските водачи да следят за здравословното състояние на всички участници, да не ги оставят сами продължително време (в случая Н. е останал сам повече от 2 астрономически часа, а не както е приел съдът 50 мин), да предприемат действия по намиране на спешна медицинска помощ и по сваляне на по-ниска надморска височина. Предвид всичко изложено искат да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2017г. до окончателното плащане .

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник „Трекмания“ ООД, чрез пълномощника адв. В.Т., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

2

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният окръжен съд е бил сезиран от Е.Г. Т. и Ц. К. Т. с искова молба с която против „Трекмания“ ООД са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за плащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците, причинени от смъртта на сина им Н. Т., починал на 20.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2017г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че Н. Ц. Т. - син на ищците, участвал в туристическа програма, организирана от ответното дружество за изкачване на ледника Мармолада с връх Пунта Пеня в Италия с начална дата 19.08.2017г., като в експедицията участвали общо 20 души. Сочи се, че пътуването започнало на 18.08.2017г. с микробус, като Н. пътувал с лекия автомобил на един от водачите на групата-М.. Твърди се, че на 19.08.2017г. групата пристигнала в хижа в масива „Алто Алидже“, Доломитите, Италия, която се намирала на 2 000 м надморска височина, като по време на вечерята на групата синът им споделил, че е лекуван от ОВИ и че тъкмо е приключил с антибиотика. Твърди се също, че на 20.08.2017г. в 6,45 часа започнало изкачването на ледника Мармолада, който бил с височина 3 343 метра, без никаква предварителна аклиматизация, като групата била разделена на две по-малки групи-всяка с по 6 души, като на първата група за водач бил определен М., а за втората, в която участвал и Н. Т., за водач бил определен Е. Е.. Сочи се, че около 7,15-7,30 часа групата на Е. достигнала ледника и спряла за кратка почивка, когато Н. помолил да се отвърже от групата за да отиде до тоалетна, бавил се около 4 минути, след което достигнал отново групата, като това се случило на 2 850 м надморска височина.Твърди се също, че по време на изкачването на ледника Н. се движил предпоследен, а след него бил водачът Е., като синът на ищците бил задъхан и имал болки в крака, а в подножието на връх Пунта Пиня, при надморска височина 3 100 метра Т. споделил, че лявото бедро много го боли, спрял да пие вода и след кратка почивка тръгнали отново нагоре. Поддържа се, че водачът обяснил, че след 30 метра ще направят почивка на по-безопасен участък, но Н. споделил, че кракът продължава да го боли и иска да остане да си почине, а водачът Е. започнал да масажира крайника, след което групата потеглила нагоре към върха, който бил на около 500 метра, а Н. останал на един камък за да си почива. Сочи се, че групата достигнала върха, престояла на него около 10 минути и се върнала обратно, като намерили Н. по гръб, започнали да му правят изкуствено дишане и сърдечен масаж, а една от участничките-Р., след като констатирала, че зениците му са разширени и няма пулс, извикала планинската спасителна служба, от където пристигнал хеликоптер с лекари, които предприели реанимационни действия-аспирация, интубиране, изкуствена вентилация, но без успех, като според картата за спешна помощ Н. починал в 12,20 часа.

Ищците смятат, че смъртта на сина им е вследствие противоправното бездействието на планинския водач Е., който въпреки проявата на затруднено дишане у Н., не е взел бързи и адекватни мерки за подобряване на здравословното му състояние и не го е свалил незабавно на по-ниска надморска височина. Сочат, че синът им не е имал хронични заболявания, че преди пътуването е развил ОВИ, която е излекувал с предписан антибиотик, чийто курс на лечение е приключил 3 преди изкачването на планинския маршрут. Според ищците, налице са достатъчно данни, от които може да се направи извод, че синът им е развил височинна болест, което е изисквало незабавно да бъде свален на по-ниска надморска височина, а вместо това планинският водач, служител при ответника, го е оставил сам в продължение на час, през което време Н. е починал. Посочват, че планинският водач виновно не е изпълнил задълженията си да следи за здравословното състояние на всички участници в експедицията, както и моралното си задължение на човек, който е можел своевременно да се обади на спешния медицински център в Белуно и да го свали веднага на по-ниска надморска височина. Считат, че с бездействието си и респективно неизвършване на животоспасяващи процедури след появата на затрудненото дишане на Н., планинският водач Е. е увредил сина им, който е починал.

Ищците твърдят, че между тях и починалия им син е съществувала силна емоционална връзка, изпълнена с обич, взаимна грижа и разбирателство и неочакваната му смърт им е причинила сериозни болки и страдания. Смятат, че е реализиран съставът на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и доколкото водачът Е. е работил за ответното дружество, то последното, като работодателя на увреждащото лице, следва да бъде осъдено на основание чл.49 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Такмания“ ООД оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва твърденията на ищците, че е налице противоправно бездействие от страна на водача на групата Е., като твърди, че при организиране на екскурзията и провеждането й са спазени всички правила за височинно изкачване и изискванията за аклиматизация. Сочи, че причина за смъртта на Н. Т. е внезапно спиране на сърдечната дейност, вследствие на органично вроден порок на сърцето, недоизлекувана инфекция и електролитен дисбаланс-последица от инфекцията и нейното лечение. Твърди, че планинският водач Е. Е. е изпълнил всички изисквания за височинно изкачване и за аклиматизация на участниците в експедицията-нощувката преди изкачването е била на височина под 3 000 м, като липсва бърза смяна на надморската височина.

Сочи, че действително Н. е бил оставен сам за кратко, но това е станало по негова воля и желание, а не поради неизпълнение на задължения на водача Е.. Поддържа, че при откриването на Н. в безсъзнание водачите на групата са извършили възможните животоспасяващи действия - обдишване, сърдечен масаж и са уведомили спасителната служба. Според ответника смъртта на Т. е настъпила много бързо и е била непредотвратима.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2017г. между Н. Т. и ответника „Трекмания” ООД, като туроператор, е сключен договор за туристическото пътуване до планинска верига в Италия с начало 19.08.2017г. и с продължителност 6 дни, като по време на екскурзията е следвало да се изкачи ледника Мармолада до връх Пунта Пеня, с височина 3 343 метра; че в групата са участвали 10 души и планинските водачи-В.

Разпечатката съдържа 26 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d5ce325-4177-431f-94fc-487a06c90d9e