Определение № 616 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901022 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДАР ФИНАНС” ЕООД, представлявано от адв. А. К. и адв. Н.К., срещу решение № 28 от 17.01.2025г. по в.т.д. № 480/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 19.01.2024г. по т.д. № 724/2022г. на СГС, ТО, VI-11 състав за отхвърляне на предявените от касатора против „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД искове за признаване за нищожни взетите решения на общи събрания от 22.01.2021г. и 23.02.2021г. и несъществуващи вписвания по партидата на ТР на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД с дата 09.02.2021г. и 24.03.2021г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо поради произнасяне по искане, което е различно от заявеното, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че с оглед направеното изменение на иска под формата на изменение на обстоятелствата е предприета съответната промяна в предмета на делото, с оглед на което, като е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал, тъй като ги е заменил, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Твърди, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК 1 въззивният съд не е обсъдил множеството оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, като единствено е приел, дори и да е налице противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, това не може да обоснове неправилност и отмяна на решението поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на основателността на предявените искове. Поддържа, че в разрез с разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК въззивният съд е отказал да разгледа основанията за нищожност на процесните решения, наведени в допълнителната искова молба, като е приел, е направено недопустимо изменение на иска. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на това изменение на иска, без да е наведено оплакване от страните в тази връзка, с което е допуснал нарушение на чл.269, изр.2 ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е отказал да анализира изложените в исковата молба твърдения относно липсата на проведени общи събрания, съответно липсата на взети решения, които са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и срещу тези мотиви са наведени оплаквания във въззивната жалба, като е приел, че са процесуално недопустими. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, ценейки като признания съдържащи се в исковата молба твърдения, които впоследствие с допълнителната искова молба са били заменени с нови твърдения. Излага и подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че решенията, отбелязани като взети на общи събрания на акционерите, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., са отменяеми, а не нищожни. Сочи, че успешно е оспорил автентичността на документите, съставени във връзка с двете общи събрания, автентичността на списъка на акционерите, както и истинността на протоколите като частни свидетелстващи документи, поради което намира, че не следва да се вземат предвид и останалите обстоятелства, описани в протоколите, доколкото не отговарят на действителността. Оспорва като неподкрепено от нито едно доказателство по делото заключението на въззивния съд, че акционерът „М Техник” ЕООД е присъствал на общите събрания. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е оспорил надлежно истинността на процесните протоколи, макар въпросното оспорване да е надлежно извършено още в първоинстанционното производство.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради 2 вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Излага и доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди възраженията и оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, както и събраните по делото доказателства за верността на обстоятелствата, от които възраженията произтичат? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50 от 04.07.2016г. по гр.д. № 5163/2015г. на ВКС, II г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 60242 от 04.11.2021г. по гр.д. № 650/2021г. на ВКС, IV г.о., решение № 59 от 14.04.2015г. по гр.д. № 4190/2014г. на ВКС, IV г.о.

2. Може ли въззивният съд да не съобрази твърденията, изложени в допълнителната искова молба, като приеме, че същите са процесуално недопустими на този етап от производството, въпреки че първоинстанционният съд ги е обсъдил и не са налице оплаквания на страните в тази връзка? Твърди се противоречие на въззивното решение с определение № 52 от 09.02.2009г. по ч.т.д. № 393/2008г. на ВКС, I т.о., ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение № 322 от 05.11.2012г. по гр.д. № 422/2012г. на ВКС, решение № 126 от 13.05.2015г. по гр.д. № 5688/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 227 от 11.04.2014г. по гр.д. № 1339/2014г. на ВКС, определение № 932 от 15.12.2010г. по ч.пр.д. № 741/2010г. на ВКС.

3. Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях? Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953г., ТР № 1 от 04.01.2001г. по т.д.

№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 173 от 03.01.2016г. по т.д. № 1689/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, I т.о. и др.

4. Процесуално допустимо ли е твърдения, което представляват изменение 3 на иска под формата на изменение на основанието по смисъла на чл.372, ал.2, изр.2 ТЗ, да бъдат изложени в допълнителната искова молба?

Твърди се противоречие с решение № 266 от 28.12.2017г. по гр.д. № 635/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 146 от 26.07.2017г. по т.д. № 61210/2016г. на ВКС, IV г.о., определение № 198 от 09.03.2016г. по т.д. № 1250/2015г. на ВКС, II т.о.

5. Може ли съдът да тълкува като признание на неизгодни за ищеца факти твърдения, направени в исковата молба, които впоследствие са заменени с други твърдения в допълнителната искова молба, и достатъчно ли е позоваването на въпросното тълкуване, за да се отхвърлят като неоснователни предявените искове? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 162 от 17.12.2014г. по т.д.

№ 1742/2013г. на ВКС, решение № 232 от 27.09.2016г. по гр.д. № 1083/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 31 от 04.03.2021г. по гр.д. № 1919/2020г. на ВКС, I г.о., определение № 1484 от 07.12.2009г. по гр.д. № 1128/2009г. на ВКС, определение № 1001 от 20.07.2011г. по гр.д. № 1589/2010г. на ВКС, решение № 35 от 09.04.2021г. по т.д.№ 67/2021г. на ВКС, I т.о., решение № 79 от 16.07.2015г. по т.д. № 1535/2014г. на ВКС, I т.о.

6. Нищожно ли е невзето, респ. липсващо, решение на общо събрание на акционерите, обективирано в протокол, чиято доказателствена сила е изцяло оборена? Чрез какви доказателства и доказателствени средства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 38 от 24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о.

7. Може ли да се приеме, че определени обстоятелства са се осъществили, макар единствените материализиращи обстоятелствата документи да са с изцяло оборена доказателствена сила? Твърди се произнасяне в противоречие с решение № 38 от 24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о.

Ответникът „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД, представлявано от адв. Г.

Я., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че всички 4 въпроси са базирани на/предопределени от изцяло неверни твърдения на касатора за фактически констатации и правни изводи на двете съдебни инстанции. По отношение на формулираните въпроси излага следните доводи: по първия и третия въпроси въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, според която въззивният съд дължи обсъждане на твърденията и доказателствата, които са от значение за изхода на делото; отговорът на втория и четвъртия въпроси не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд, макар да е приел за недопустимо разглеждането на изменените фактически твърдения, ги е разгледал, но ги е намерил за неоснователни; по пети въпрос въззивният съд не се е произнасял; шести и седми въпроси не съответстват на фактите по делото. Оспорва и доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение и за очевидна неправилност, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по очертания с доклада на първоинстанционния съд предмет на делото. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорни между страните твърдените от ищеца в исковата молба факти, на които са основани исковете: в периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. от името на управителя на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - г-н А.Т., е действал г-н Л.С. в качеството си на негов пълномощник с право да представлява дружеството при свикване на общи събрания на дружества, в които има участие; на 21.12.2020г. г-н Л.С. е получил от името на дружеството покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД; събранието се е провело на 22.01.2021г., като взетите решения са свързани с освобождаването на член на Съвета на директорите и избор на нов член; в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 22.01.2021г., фигурират името и подписът на г-н А.Т.; на 20.01.2021г. от името на дружеството е получена покана за свикване на извънредно общо събрание 5 на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, като подписът наподобява подписа на г - н Т., без да е указано изрично, че се подписва той в лично качество; събранието се е провело на 23.02.2021г., като взетите решения са по съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете; в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 23.02.2021г., фигурират името и подписът на г-н А.Т.; по време на провеждането на събранията, както и на получаването на поканата на 20.01.2021г. г-н А.Т. не се е намирал на територията на Република България, а на територията на Халкидики, Република Гърция. Посочил е, че с оглед на това ищецът е изложил твърдения, че след като г-н Т. не се е намирал на територията на Република България по време на провеждане на събранията и на получаване на поканата, то същият в качеството си на единствен едноличен управител на дружеството не е имал възможността действително да положи подписа си върху списъците на присъстващи акционери на общите събрания, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., както и да удостовери с подписа си приемането на поканата на 20.01.2021г. Посочил е още, че ищецът е оспорил присъствието на акционера „Дар Финанс“ ЕООД чрез управителя г-н А.Т., както и автентичността на подписа му, отразени в списъците и върху поканата, и е навел довод, че същите са с невярно с ъ д ъ р ж а н и е .