Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 380 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 269/2026
Вид
Определение № 380
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500269 по описа за 2026 година С определение №366/26. II.2026 г. постановено по ч.гр.дело №2311/2025 г. състав на Районен съд-Хасково осъжда "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: 207172780, настоящ адрес гр.***, да заплати на Д. И.

К., ЕГН: **********, с адрес гр.***, направените по делото разноски в размер на 204,52 евро представляващи възнаграждение за адвокат.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от опрелението са останали от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД,поради коетосъщото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му в частта,с която съдът уважава молбата за присъждане на разноските над сумата от 80 лв.Излагат се подробни доводи.

Не е представен огговор на частната жалба.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва определението на първата инстанция,предвид статута му на молител в 1 производството по чл.248 от ГПК.

Първоинстанционното дело е образувано по заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД чрез сезиране по реда на чл.410 от ГПК срещу Д. И. К. ЕГН: **********.Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение № 1178/03.ХI.2025г. по чл.410 от ГПК,която след връчването си на длъжника е довела до възражение то негова страна, че не дължи така описаните суми. В това възражение е отправено искане за заплащане на сторените разноски по делото, произтичащи от адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие, с описана като заплатена сумата от 400 лева. Поради липсата на предявен иск от страна на заявителят в едномесечен срок за установяване на вземането си, РС-Хасково с пределение № 2739/05.ХII.2025г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение срещу длъжника.

Съобразно установеното се налага извода,че чл.7 ал. VII от НМРАВ не намира приложение по отношение на минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство.Това е така,тъй-като същата норма касае единствено минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, при направено искане за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай приложение намира разпоредбата на §1 ДРНМРАВ .Определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на възражение по чл.414 от ГПК , следва да бъде извършено по правилата на чл.

6 ал.I, т. 5, предл. последно от Наредбата, а именно -подаването на "други молби", като по тази норма минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв. Съобразно критериите на чл.78 ал.V от ГПК вр. с чл.36 от ЗА при преценка на фактическата и правна сложност на случая на засегнатия интерес,на условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им се извежда,че следва въпросната сума да се редуцира до 50 евро.

В заповедното производство пълномощникът на длъжника е извършил единствено процесуално действие-подаване на възражение по чл.414 от ГПК .

Разпоредбата дава възможност единствено за подаване на възражение, като не 2 се изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл.414 А от ГПК, при частично или пълно изпълнение на задължението си по заповедта, какъвто не е настоящия случай.

Възражението по чл.414 от ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство.Същото е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.Длъжникът няма задължение за мотивиране на възражението,поради което и основателността му относно съществуването на твърдяното право няма никакво значение. Същото има само функция на формална предпоставка да предизвика исков процес от страна на заявителя,респ. да постигне обезсилване на заповедта при неподаване на иск в срока.Поради това няма обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право или каквато и да друга релация.Същото няма ефект по същество на делото,за да се обвързва с въведения материален интерес като защита.Поради това за него не е приложим реда на чл.7 от Наредбата в нито една хипотеза..

Мотивирането на възражението е без правно значение и правна стойност и не променя формалното изискване на закона да не се обосновава. Касае се за типично бланкова форма на възражението, която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения да се ориентира и да го попълни без всякаква помощ като в същност се попълват личните му данни, номера на делото и посочване на чл.414 от ГПК. Поради това за процесуалното действие по подаване на възражение по чл.414 от ГПК на пълномощника на длъжника се дължи единствено възнаграждение в минимален размер от 50 евро. на основание чл. 6, т. 5 от Наредбата. В случая е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.11 от Наредбата,която има съвсем друг характер и естество и предполага множество процесуални и неформални действия, които следва да се извършват и са свързани по необходимост със задължително мотивиране и аргументиране на актовете, каквото мотивиране и обосновка на възражението изобщо не се изисква по закон. Обратната теза би дала възможност за присъждане на необосновани и в пъти по-високи адвокатски възнаграждения без реално извършена насрещна престация от пълномощника, което е недопустимо, доколкото прилагането по аналогия предполага 3 съизмеримост на адвокатския труд с конкретната правна услуга извършвана по аналогия съпоставена с тези, регламентирани в нормата, която ще се прилага по аналогия, каквато съпоставимост в случая категорично липсва.Съобразно правната същност на възражението по чл.414 от ГПК,то същото не се обхваща от чл.7 ал.VII от НМРАВ,тъй-като не съставлява защита по същество,както се обсъди по-горе.В тази хипотеза например попада заявлението за издаване на заповед,което обаче е сезиращ акт,който заявява субективно право за защита пред съд, изисква макар и с установена форма предварително проучване на случая,обосноваване на искането,мотивиране на относимите факти и доводи,даване на правна квалификация и др. под. в тежест на заявителя.При не съответствие с изискванията на закона на заявлението,като санкция е предвидено,че заповед за изпълнение не се издава.

При възражението самият длъжник и без да прави проучване,дори и без адвокат,би могъл съвсем формално да депозира възражението с еднакъв процесуален ефект и последици,като само посочи че не дължи заявеното право,за което не се изискват особени усилия. Поради това едно присъждане на пълно възнаграждение съобразно материалния интерес от заявлението или заповедта би противоречало на добрите нрави/чл.3 от ГПК/,не съответства на правната същност на възражението и не би следвало да се ангажира като отговорност на другата страна.Разликата над

50 евро от възнаграждението,заплатено от длъжника по договора,следва да си остане за направилата го страна,за което би следвало при добросъвестно изпълнение на задълженията си адвокатът да я предупреди при сключване на договора между тях.Естествено е, че договорните отношения между страна и адвокат са свободни и същите могат да уговарят какъвто си преценят размер на възнаграждение,но нито съдът,нито насрещната страна имат задължения да се съобразяват с тази величина в конкретния случай.

Следва да се добави и че самостоятелно произнасяне по разноски,породени от възражението по чл.414 от ГПК е възможно само при случаи като настоящия-при обезсилване на издадената заповед.При развитие на исков процес по чл.422 от ГПК тези разноски следва да се преценят в него.

Ето защо постановеното определение на РС-Хасково е неправилно и следва да се отмени в частта относно присъдената сума за разноски за адвокат за горницата над 50 евро до 204.52 евро.

4

Искането за присъждане на разноски следователно следва да се уважи в размер на 50 евро,в която част обжалваното определение е парвилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК Окръжен съдХасково,въззивен граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №366/26. II.2026 г. постановено по ч.гр.дело №2311/2025 г. на Районен съд-Хасково в частта,с която се осъжда "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: 207172780, гр.***, да заплати на Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр.*** разноски за възнаграждение за адвокат, за горницата над 50 евро до присъдения размер от 204,52 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5