Решение № 491 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Х. мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500362 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я. Г. Г., чрез пълномощника адв. Св.Х. – АК Добрич срещу решение № 262849/22.11.2021г., постановено по гр.д. № 12.11.2020г.на ВРС, 33 -ти с-в, с което са уважени исковите претенции на „Инвестбанк“АД, предявени на основание чл.210, ал.2 и ал.3, вр. чл.206, ал.2 КТ и ответникът е осъден да заплати на дружеството сума в размер на 11 345,73лв., представляваща стойността на наложена ограничена имуществена отговорност в размер на трикратен размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, представляваща причинени на ищеца вреди, в следствие на проявено бездействие от ответника, при и и по повод изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 30.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 3 161,83лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано. Посочва се, че неправилно и необосновано, без анализ на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства, съдът е приел, че ответникът е извършил твърдяното от ищеца нарушение. Не се установява по категоричен начин, че са налице предпоставките за уважаване на иска, а именно, че ответникът е извършил действия, с които да е причинил вреда на ищеца. Съдът не е съобразил, че, от доказателствата по делото се установява, че ответникът в изпълнение на инструкция, издадена от ищеца, е издал съответните заповеди, с които е определил лицата, които следва да осъществяват ежедневен контрол, както и техните задължения да уведомяват директора на финансовия център за извършени нарушения. До ответника, който е изпълнявал длъжността на директор на финансов център не е бил подаден сигнал за нарушения в периода 01.10.2018г. – 22.11.2019г. Неправилно и необосновано, съдът не е взел предвид и не е кредитирал показанията на свидетелите, в частта, в която същите посочват, че ответникът е изпълнявал стриктно правилата, указанията и задълженията си, извършвал е необходимия контрол при осъществяване на дейността на центъра. Счита, че от доказателствата по делото не се установява противоправно поведение на ответника при осъществяване на трудовите му задължения да ръководи, организира и контролира дейността на финансовия център, съгласно длъжностната му характеристика. Не е 1 установено виновно поведение от страна на ответника, което да представлява нарушение на трудовата дисциплина и да е довело да причиняване на вреда на работодателя.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложевни са съображения и доводи, че ВРС е установил по безспорен начин, че причинените вреди са станали възможни в резултат на неупражнен дължим контрол, съставляващо нарушение на трудовота дисциплина отстрана на Я.Г., в качеството му на Директор на

Финансов център Варна-Сливница и неизпълнение на задълженията му, съгласно длъжностното характеристика. От доказателствата се установява и извършване на нарушения от страна на ответника на „Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм“, като неизпълнението на тези задължения представлява виновно поведение, което е причина за претърпяната вреда в особено големи размери от „Инвестбанк“ АД.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При служебната проверка по реда на чл.269 КПК, настоящият състав на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.210,ал.1 вр. чл.206, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД, от „Инвестбанк“АД срещу Я. Г. Г. , за заплащане на 11345,73лв , представляващи обезщетение за за реализиране на имущестгвена отговорност в размер на трикратното му уговорено месечно възнаграждение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в следствие на проявено бездействие от страна на ответника при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трудово правоотношение, считано от 06.08.2014г. Ответникът е изпълнявал длъжност «Директор финансов център, банка» с код 13466014, при категория персонал «Ръководни служители» във Финансов център ВарнаСливница към «Инвестбанк»АД, при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 3700лв., и в това си качество не е изпълнил задълженията си: да осъществява превантивен, текущ и последвощ контрол върху цялостната дейност на финансовия център, включително финансовите, касовите, счетоводните и други операции, с оглед съхраняване, опазване и управление на повереното имущество, активи, в интерес на ищеца в периода 01.01.2018г.-22.11.2019г. и е допуснал служител във финансовия център да извърши вътрешна измама-неправомерно разпореждане / прехвърляне/ със средства от сметки на клиенти на ФЦ Варна, констатирани и описани в доклад от проверка от Специализираната служба за вътрешен одит, в резултат на което на ищеца е причинена вреда в съществен размер. Посочва се, че ответникът не е изпълнил вменените му с трудовия договор и длъжностна характеристика задължения: да Ръководи, организира и контролира цялостната дейност във ФЦ; да отговаря за цялостната организация на работата във ФЦ; да полага грижи с цел изграждане и поддържане на добра репутация на ФЦ в региона; да следи за документооборота между служителите във ФЦ, както и между централното управление и служителите във ФЦ; да следи и отговаря за правилното извършване на операции от банковите служители по обслужване на клиенти, както и за цялостната организация и спазване на реда за извършване на касови операции; да упражнява контрол върху персонала на ФЦ, осигурявайки спазването на вътрешнобанковите правила и политика, за качествено обслужване на клиентите и своевременно и точно изпълнение на задълженията; на служителите, като изпълнява задачи, свързани с управление на операционния риск, за докладване и спазване на изискванията съгласно нормативната база за операционния риск. Посочва се също, че ответникът не е изпълнил задълженията си съгласно чл.82 от Вътрешни парвила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно – да упражнява непосредствен контрол върху служителите на банката за прилагането на мерките, както и задълженията по Вътрешните парвила за предоставяне на платежни услуги, откриване и обслужване на банкови сметки. Посочва се, в резултат на неизпълнението на посочените трудови задължения е допуснато 2 извършване на вътрешна измама, осъществена в периода 01.01.2018г. – 22.11.2019г. от служител във ФЦ на длъжност «Специалист банкиране на дребно». От бездействието на Г. Г. са произтекли вреди за банката в съществен размер. След констатирането с операционно събитие, регистрирано на 25.11.2019г. и установена с одитен доклад вътрешна измама, била издадена заповед № 3-51524431/03.12.2019г., за налагане на ограничена имуществена отговорност на Я. Г. Г.- Директор на Финансов център-Варна в размер на общо 11345,73лв. Поради това, че не е упражнявал дължимия превантивен, текущ и последващ контрол в периода 01.01.2018г. – 22.11.2019г. и допуснал служител във ФЦ да извърши вътрешна измама – неправомерно разпореждане със средства от сметки на клиенти.

Ответникът, с отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва редовността и законосъобразността на осъществената процедурата по налагане на ограничената имуществена отговорност, като твърди, че не му е връчена заповед №3-5152-4431/03.12.2019г. по предвидените в КТ ред и същата не е доведена до знанието му.

Заповедта е необоснована, като наведените в нея твърдения за нарушения са общи и абстрактни и не са посочени конкретни действия на служителя, които са причина за настъпилите вреди.

Ответникът твърди, че не е допуснал нарушение на трудовите си задължения; не е действал виновно и поведението му не е нанесло вреда на ищеца, като липсват доказателства за претърпяна загуба от банката в следствие на поведението на ответника. Счита, че не са налице предпоставките, предвидени в закона за налагане на ограничена имуществена отговорност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение между страните, видно от трудов договор №401/06.08.2014г. и допълнително споразумение към него №695/20.08.2015г., като ответникът е заемал длъжност „Директор финансов център, Варна“, с код по НКПД13466014, при категория персонал-ръководни служители, „Инвестбанк“АД, с брутно трудово възнаграждение 3700лв.

Не е спорно и, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №222/03.12.2019г., с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Не се спори също, че на 22.11.2019г. е констатирано операционна събитие, регистрирано във форма за известяване е констатирана вътрешна измама от служител на ФЦ Варна, на длъжност „Специалист банкиране на дребна“. Извършен е вътрешна проверка, при която е констатирано, че в периода 01.01.2018г.-22.11.2019г. един и същ служител на ФЦ Варна е инциирал, а други банкови служители от центъра са потвърдили платежни операции между сметки на клиенти на ФЦ, чийто характер поражда съмнение за неоторизирано разпореждане със средствата от тези сметки От сметки на клиенти на ФЦ са прехвърлени суми в големи размери по сметки на близки на служителя и сметка на служителя. Общия размер на щетата, в резултат на тези действия е 1038 931 лв. В одитния доклад е констатирано, че директорът на ФЦ не е упражнил контрол върху работата на служителите във ФЦ, включително един спрямо друг, за осигуряване на ефективно прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма във ФЦ Варна. Заверени копия от съобщението за информационното събитие и доклада от вътрешната одитна проверка са представени по делото.

Със заповед №3-5152-4431/03.12.2019г., работодателят е мотивирал, че във връзка с установените вреди на работодателя, в размер посочен в одитния доклад, следва да наложи и е наложил на ответника Г. ограничена имуществена отговорност в размер на трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на служителя, или 11345,73лв. Същата заповед е мотивиран с нарушение на трудовата дисциплина от страна на Я.Г., изразяващо се в неизпълнение на задълженията му уредени в задължителни вътрешни правила, издадени от работодателя и в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност.

Заповедта е връчена на Я.Г. на 03.12.2019г. при условията на отказ, като отказът на адресата да получи заповедта е удостоверен с подписите на две лица, посочени с три имена и ЕГН /л.38-40 от делото на ВРС/. С писмено възражение, подадено в срока по чл.210, ал.3 КТ Я.Г. е възразил срещу заповедта, с която е ангажирана ограничената му имуществена отговорност. Изложил е твърдения, че заповедта не му е връчена по надлежния ред, тъй като не е посочено служебното положение на лицата, удостоверили отказа, а едно от тях е лице, което е съгласувало заповедта.