Решение № 240 от 01.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. С.З., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20265501000183 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 213/12.03.2026г., постановено по гр.д. № 1228/2025г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения иск на ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД против О.С.З. за заплащане на сумата от 2 925,37 лв. (1 495, 72 евро), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470422232368748 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - „О.И.“ ЕАД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Въззивникът ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Направено е искане да се отмени решението и да се уважи предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от О.С.З., с който се взема становище по направените оплаквания. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

1

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ

Ищецът ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С.З., гр. С.З., да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество “Б.В.И.Г.“, гр.София сумата от 2 925,37 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470422232368748 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - „О.И.“ ЕАД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника О.С.З., в който счита, че предявеният иск е недопустим и като такъв го оспорва изцяло.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, причинено в следствие на неупражняване на надзор от страна на поддържащия пътната настилка /в случая О.С.З. /, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

По делото не е спорно, че между ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД и собственика на л. а. Рено Мастер с рег.номер PB **** HP е налице сключена застраховка „Пълно Каско“. Не е спорно, че горепосоченият автомобил е попаднал в необезопасена дупка на 01.12.2025 г., от което са произлезли вреди за собственика на увреденото МПС. Настъпилите по процесния автомобил щети са били ремонтирани и ищецът е заплатил сума в размер на 2 925, 37 лв. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

В настоящия случай, О.С.З. заявява, че е платила преди образуване на процесното дело сумата от 2 925, 37 лв. на ищеца, за което представя преводно нареждане от 13.02.2025 г. /л.23/, като това е основния спорен момент между 2 страните по делото, а именно дали плащането на сумата от 2 925, 37 лв. е извършено по настоящата щета, за която е образувано настоящото производство или по предходно образувано дело и различна щета.

Видно от приложеното гр.д. № 4691/2024г. по описа на Районен съд С.З., ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД е предявил регресен иск против О.С.З. за заплащане на сумата от 2 925, 37 лева по щета № 470422222248678. Тази щета е различна от тази, по която е извършено плащането от О.С.З. на 13.02.2025г./ щета №470422232368748/ и която е предмет на настоящото производство. Гр.д. № 4691/2024г. по описа на Районен съд - С.З. е прекратено на основание чл. 232 от ГПК поради оттегляне на иска и след съгласие на ответника, тъй като искането за оттегляне е направено след първото по делото съдебно заседание. Видно от представените доказателства по гр.д. № 4691/2024г. по описа на Районен съд - С.З., ищецът ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД е изразил становище в писмена молба, че плащането е извършено по висящото гражданско дело № 4691/2024г., но видно от представената към молбата за оттегляне по чл. 232 от ГПК банково извлечение то е било извършено по щетата, предмет на настоящото дело /щета №470422232368748/, а не на висящото към онзи момент гр.д. № 4691/2024г., което не е било съобразено от ищеца.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. първо ЗЗД , а именно, че при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД , изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора (предвид изрично посоченото в преводното нареждане от 13.02.2025 г. коя щета се погасява. При това положение съдът намира, че посочвайки изрично щетата, по която извършва плащане /щета №470422232368748/, О.С.З. е направил избор кое точно задължение погасява, съгласно чл. 76, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД , което според Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС обвързва кредитора, поради което е неприложима хипотезата на чл. 76, ал. 1, изр.

2 или изр. 3 от ЗЗД, каквито са възраженията на ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният регресен иск от ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД против О.С.З. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият О.С.З. не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/12.03.2026г., постановено по гр.д. № 1228/2025г. по описа на Районен съд – С.З..

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4