Решение № 641 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Пазарджик, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря С. Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220100172 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес с. Р., общ. Пазарджик, ул. „*****, действаща в качеството на майка и законен представител на Т. А. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. В. С. от АК Пазарджик, против А. Т. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, с искане ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете Т. А. Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400 евро до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време за период от 01.12.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 18.01.2026 г. в размер на общо 640 евро.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на детето Т. А. Д., както и родителите на детето не живеят заедно.

Твърди се, че майката е в майчинство, а ответникът работи в Еконт и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1300 евро, но не плаща издръжка на детето.

Сочи се, че при обществено – икономическата обстановка към настоящия момент и съобразно възрастта на детето, то се нуждае от издръжка в размер на 400 евро месечно.

Само разходите му за адаптирано мляко са около 130 евро месечно.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. В. С. от АК Пазарджик, като молят съдът да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по размер.

Не оспорва, че е баща на детето Т. А. Д., както и че с майката не живеят заедно.

Оспорва твърдението, че получава трудово възнаграждение в размер на 1300 евро.

Твърди, че получава доход в размер на минималната работна заплата, както и че няма други доходи освен тези от трудово правоотношение.

1

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се явява лично. В хода по същество моля съдът да присъди издръжки в справедлив размер.

Контролиращата страна Дирекция „Социално Подпомагане“ Пазарджик, не взема становище извън депозирания социален доклад, като моли съда да вземе решение в найдобрия интерес на детето.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1201 от **** г. на община Пазарджик се установява, че М. М. Г. и А. Т. Д. са родители на детето Т. А. Д., с ЕГН **********, родена на ***** г.

От приетия като доказателство по делото трудово договор № 139/09.10.2025 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ между ответника и „НК Логистик“ ЕООД, с ЕИК 205114344, се установява, че ответникът работи на длъжност „куриер“, с месторабота Еконт Пазарджик, при пълно работно време от 8 часа и основно брутно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева с допълнителен ежемесечен бонус според постигнатите цели с периодичност на изплащане до двадесет и пето число на месеца, следващ текущия, и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06 % за всяка година трудов стаж.

От извлеченията от банковата смета на ответника за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г. и от 01.01.2026 г. до 28.02.2026 г. се установява, че ответникът е получил сума в размер на 840 лева с основание „заплата за м. 10“, сума в размер на 860 лева с основание „заплата за м. 11“, сума в размер на 280 евро с основание „заплата за м. 12“.

От приетия като доказателство по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик се установява, че основните грижи за детето Т. се полагат от неговата майка М. Г.. Родителите на детето са се разделили през м. декември 2025 г., малко преди Коледа. От тогава комуникацията им се осъществявала само по социалните мрежи. След раздялата бащата не е предоставял средства за издръжка на детето, само веднъж донесъл адаптирано мляко за детето. Детето Т. е здраво дете, редовно се води по график на консултации и профилактични прегледи. Основни грижи за детето Т. се полагат от неговата майка, която е активно подпомагана от бабата по майчина линия. Детето живее заедно с майка си и баба си по майчина линия в къща в с. Р., която е собственост на бабата по майчина линия. Къщата се състои от три етажа, като детето Т. и майката ползват основно една голяма стая, в която има всичко необходимо за ежедневието на детето. Майката на детето е обект на социално подпомагане от ДСП Пазарджик като получава общо около 130 евро месечно от помощи. Финансите в семейството се осигуряват предимно от бабата по майчина линия, която е работеща, с постоянни доходи. Бащата на детето работи на трудов договор към фирма „Еконт“ на длъжност „куриер“. Осигуряват го на минималната работна заплата от 620,20 евро и няма други доходи.

Представено като доказателство по делото е удостоверение с изх. № ЗСПД/Д-РА/211 от 19.01.2026 г., издадено от ДСП Пазарджик, от което се установява, че майката М. Г. не е подпомагана за периода от 01.12.2025 г. до 19.01.2026 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. Н. А. – баба на детето Т. по майчина линия. От показанията й се установява, че през месец август 2025 г. свидетелката А. е живяла в жилище под наем заедно с родителите на детето Т. и по – малкия й син. През септември месец 2025 г. майката на детето, ответникът, свидетелката А. и по – малкият й син се преместили да живеят в жилището на свидетелката в с. Р.. Т. се родила на ***** г. Родителите имали противоречия помежду си и живели заедно до 2526.12.2025 г. През нощта на 25.12.2025 г. свидетелката А. чула, че дъщеря й се карат с 2 ответника и на 26.12.2025 г. ответникът си тръгнал от дома им. От тогава ответникът и майката на детето Т. не живеят заедно, като детето заедно с майката продължават да живеят в дома на свидетелката А. в с. Р.. Наложило се детето Т. да започне да се храни с адаптирано мляко, като сега след като започнали захранване, били необходими около 10-12 кутии на месец, като най-евтино едната кутия струва около 12,50 евро. Откакто се разделили ответникът донесъл само един път една кутия адаптирано мляко. Грижите за детето се полагат от майката, която получава социални помощи в размер около 125 евро месечно и финансово получава подкрепа от свидетелката А. и нейна приятелка.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са непротиворечиви, логични, последователни, имайки предвид възможната заинтересованост предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 155,05 евро.

За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК следва да бъде установено, че лицето претендиращо издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, че претендираните размери на издръжката съответстват на нуждите на детето, както за миналия период, така и понастоящем, както и на възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка в търсените размери.

Ищцовата страна следва да установи и твърдения момент на фактическа раздяла на родителите.

Безспорно е по делото, а и се установява от приетите доказателства, че ответникът А.

Т. Д. е баща на детето Т. А. Д.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че майката М. М. Г. полага преките и непосредствени грижи за детето, както и че с ответника са фактически разделени от 26.12.2025 г.

От събраните по делото доказателства се установи, че детето, което е почти на 6 месеца, има нормалните и обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане, хармонично развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.

Няма доказателства детето да има специални потребности, които да изискват разходи, поголеми от обичайните, нито да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, т.е. липсват изключителни нужди извън общоприетите. Като отчете тези обстоятелства и взе предвид същественото изменение в социално-икономическата обстановка в страната през последните години и значителното повишение на необходимите средства за издръжка на едно лице съдът намира, че необходимите средства за посрещане на основните потребности на детето Т. са в размер около 270 евро. Тази издръжка съгласно чл.

143, ал. 1 от СК следва да се разпредели между двамата родители според възможностите им, като съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. В случая и двамата родители са в трудоспособна възраст. Няма данни да страдат от заболяване, което да им пречи да работят и да реализират доходи от трудово възнаграждение. Майката към настоящия момент не е трудово ангажирана. От друга страна от социалния доклад се установи, че бащата е трудово ангажиран, реализира доход в размер на минималната за 3 страната работна заплата, т.е. към момента 620,20 евро и няма данни да дължи издръжка на други лица, респ. следва да поеме месечна издръжка за детето Т. в размер на 170 евро.

Остатъкът от издръжката в размер на 100 евро следва да бъде поет от майката. При отчитане размера на издръжката, който ще се поеме от майката, съдът съобрази, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което само по себе си е основание бащата да поема по-голям дял от издръжката.

С оглед на горните изводи исковата претенция по чл. 143, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважена за размера от 170 евро месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, а за разликата над този размер до претендирания от 400 евро месечно исковата претенция следва да се отхвърли.

По издръжката за минало време:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най- много за една година назад от предявяването на иска. По делото се установи, че ищцата и бащата на детето са фактически разделени от 26.12.2025 г. Установи се, че от фактическата раздяла майката полага непосредствените грижи за детето, без участието на бащата, както и че бащата не е осигурявал издръжка през този период. Ответникът не ангажира в хода на производството доказателства, че откакто с майката са фактически разделени, е давал пари за издръжка на детето си. Посочените от съда обстоятелства, имащи значение за определяне размера на издръжката на детето за бъдеще време, са релевантни и по отношение на издръжката за минал период. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време- от 26.12.2025 г. до 18.01.2026 г. По делото не се доказа раздялата между родителите да е настъпила на 01.12.2025 г. и считано от тази дата грижите по отглеждане на детето Т. да се поети единствено от майката М. Г. без участието на бащата ответник А. Д. като основание за присъждане на издръжка за минало време от тази дата. Ето защо съдът приема, че искът по чл. 149 от СК е доказан по основание за периода от 26.12.2025 г. до 18.01.2026 г. и за размера от 136,08 евро и следва да бъде уважен за периода от 26.12.2025 г. до 18.01.2026 г. и в размер на 136,08 евро за посочения период, а за период от 01.12.2025 г. до 25.12.2025 г. и за разликата над сумата от 136,08 евро до претендирания размер от 640 евро следва да се отхвърли като неоснователен.