Решение № 33 от 13.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203753 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. С. И., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изложените в АУАН и НП фактически констатации.

Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично, поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Ж.. Поддържа представено по делото становище и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., около 12:44 часа, жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, по бул.

„С.С.“ до УМБАЛ – Бургас собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ********.

В същото време служители на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас в това число и свидетелят О. А., изпълнявали служебните си задължения, като приближавайки автомобила на 1 жалбоподателя забелязали, че жалбоподателят използва мобилен телефон, който държи в ръката си без устройство, освобождаващо ръцете. Служителите на сектор „Пътна полиция“ спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и му съставили АУАН за това, че управлява МПС, като използва мобилен телефон без наличие на устройство, освобождаващо ръцете. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, като това обстоятелство било удостоверено в АУАН с подписа на един свидетел. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля А. са обективни, логични, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно използване на мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете при управляване на МПС.

От фактическа страна безспорно се установява от събраните доказателства, че на ******** г., около 12:44 часа, жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, по бул. „С.С.“ до УМБАЛ – Бургас собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ********, като е държал в ръката си мобилен телефон и го е използвал, без освобождаващо ръцете устройство. В тази връзка следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбоподателят не е разговарял по телефона, каквато защитна теза се поддържа от него в съдебно заседание, съдът намира, че поведението на жалбоподателя е било противоправно и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104а ЗДвП. Съгласно сочената разпоредба на чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по 2 време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Несъмнено с въвеждането на тази забрана законодателят е вменил на водачите на ППС да управляват със свободни от мобилни устройства ръце. Още повече според настоящия състав не следва да се приеме, че под „използва“ законодателят е имал предвид единствено провеждане на разговори с телефона.

По делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, като е държал в ръката си мобилен телефон. В тази насока са показанията на свидетеля А., който е свидетел-очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 104а ЗДвП, като за да се приеме, че е осъществен състав на соченото нарушение, не е необходимо да се установява каква е била целта за използване на мобилния телефон (провеждане на разговор, написване на текстово съобщение, използване на интернет услуги чрез устройството или др.) Законодателят изрично е регламентирал в чл. 104а ЗДвП, че използването на мобилен телефон е допустимо по време на управление на ППС, единствено когато телефонът се използва без участието на ръцете.

Предвид изложеното съдът приема, че по делото безспорно се установява извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 104а ЗДвП.

За нарушението по чл. 104а ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП се предвижда наказание глоба в размер на 50 лева, като именно такова наказание е наложено на жалбоподателя.

Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменение. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на И. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3