Решение № 165 от 26.10.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Свищов, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100315 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.

1 от ЗЗД.

Ищецът Г. К. И., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по договор за паричен заем № 43295/26.04.2021г. , подписан с ответното дружество „ Креди Йес“ ООД. Заявява, че съгласно чл. 3 от договора за паричен заем, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 463,57 лева, при сума за получаване в размер на 400,00 лева, при ГПР 49,181 % , месечен лихвен процент 3,400 %, при срок на кредита от 8 погасителни вноски.

Твърди, че съгласно чл. 8 от договора за паричен заем, трябвало да заплати неустойка в размер на 240,43 лева, разсрочена на 8 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 704,00 лева. Сочи, че на 20.08.2021г. му било предоставено удостоверение за активен кредит № 4726, с което бил уведомен, че получената от него сума по договора за паричен заем е в размер на 400 лева, а общата дължима сума по договора била в размер на 704 лева. С удостоверението бил уведомен, че към 20.08.2021г. заплатената от него сума по договора за паричен заем била в размер на 264,00 лева, оставаща сума – 440 ,00 лева, като му била предоставена възможност при желание предсрочно да прекрати договора за паричен заем, като заплати сумата в размер на 342,45 лева. Заявява, че на 20.08.2021г. заплатил сумата 342,45 лева по договора за паричен заем, с което предсрочно прекратил договора за паричен заем, за което обстоятелство му 1 било издадено удостоверение за предсрочно прекратяване на договора за паричен заем. Счита, че уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от договора за паричен заем , според която трябвало да заплати неустойка в размер на 240,43 лева била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. чл.

21 ал. 1 от ЗПК, по следните съображения: на първо място уговорената в договора неустойка била нищожна, тъй като се накърнявали добрите нрави, което водело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане изгода на кредитора. Освен това се явявала и неравноправна клауза, тъй като претендираната сума в общ размер на 240,43 лева била в размер на почти 2/3 от размера на отпуснатия кредит, което нарушавало принципа на добросъвестност и справедливост. Клаузата за неустойка била неравноправна и по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Налице било заобикаляне на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, тъй като с уговорената неустойка в процесния договор се уговаряло още едно допълнително обезщетение в размер близък до размера на отпуснатия кредит, основната цел на тези клаузи били да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още процент от предоставената главница. На следващо място, клаузата за неустойка била нищжана на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като не била уговорена индивидуално, а била част от стандартн и и предварително изготвени условия на договора и кредутиполучателят нямал възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. На следващо място предвиждането на заплащане за неустойка заобикаляло и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 , тъй като събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като са били известни на кредитодателя. Именно поради това и било налице заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорената неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че клаузата предвидена в чл. 8 от Договор за паричен заем № 43295/26.04.2021г. подписан с ответното дружество, с който ищецът следва заплати на ответника сумата 240,43 лева неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал.1 и чл.

146 ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 21 ал. 1 от ЗПК, както и ответинкът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 142,88 лева – недължимо платена по недействителна клауза за неустойка уговорена по Договор за паричен заем № 43295/26.04.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Креди Йес“ ООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост на исковете, но неоснователност и недоказаност на същите. Посочва, че 2 неустойката била предварително и точно определена още в договора за заем, като заемателят предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение.

Споразумението било постигнато между страните съобразно принципа на свобода на договаряне. Уговорената в договора за паричен заем неустойка представлявала разход, който заемателят заплащал при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно обезпечение по него. В случая неустойката била начислена защото заемателят не предоставил в тридневен срок от подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.

9 ал. 2 т. 1 от ОУ. Позовава се, че клаузата за неустойка в договора била индивидуално уговорена с кредитополучателя, съобразено с желанието изразено в молбата за кандидатстване за заем, а и в случая се касаело за отпускане на особен тип заем, предоставен от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по чл. 3 ал. 2 ЗКИ. Сочи, че неустойката в случая освен обезпечителна и обезщетителна функция, имала и санкционна такава. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски , включително адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания не взема становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 26.04.2021г. между „Креди Йес“ООД и Г.

К. И., е сключен договор за паричен заем № 43295, по силата на който „Креди Йес“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 400, 00 лв. и при условия посочени в договора – за срок от 8 месеца, при обща сума за погасяване 463,57лева, на осем погасителни вноски, платими на 26-то число, с дата на първо плащане 26.05.2021г., при ГПР 49,181%, фиксиран лихвен процент – 3.400 %. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10 ал. 2 т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 240,43 лева, с начин на разсрочено плащане подробно описан в погасителен план, неразделна част от договора за наем. В ч. 6 от договора, страните по делото постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и , отговарящ/и на условията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10 ал. 2 т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10 ал. 2 т. 2 от Общите условия, банкова гаранция, съгласно чл. 10 ал. 2 т. 4 от Общите условия или ценна книга издадена в полза на заемодателя. Приложен по делото е погасителен план, в която са посочени броя, размера на погасителните вноски, включително разсрочената неустойка по чл. 8 от договора и общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от 3 договора за заем.

Видно от удостоверение за активен кредит изх. № 4726/20.08.2021г.. на ответното дружество, ищецът бил уведомен, че получената сума по договора за кредит е в размер на 400 лева, подлежащата на връщане сума е 704,00 лева, от които са заплатени 264 лева, оставаща за плащане сума 440 лева. Със същото ищецът бил уведомен, че в случай на предсрочно погасяване към дата 27.08.2021г. дължи сумата 342,45 лева. Съгласно удостоверение изх. № 4753/23.08.2021г. на Креди Йес ООД , ищецът на 20.08.2021г. е погасил предсрочно кредита и няма други активни кредити към дружеството.

Представен по делото е РКО № 1 от 26.04.2021г., видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата 400 лева кредит, както и три броя съответно от 04.08.2021г., 29.06.2021г. и 26.05.2021г., с които ищецът е заплатил на ответното дружество три вноски по 88 лева. Приложена по делото е и вносна бележка от 20.08.2021г., видно от която ищецът е превел по сметка на ответника сумата 342,45 лева с посочено основание – договор за паричен заем 43295/26.04.2021г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

Установи се по безспорен начин, че“ Креди Йес“ООД и ищецът са били в облигационни отношения – договор за паричен заем № 43295 от 26.04.2021г., както и се установи, че на 20.08.2021г. кредитът с разрешен лимит е предсрочно погасен. По силата на този договор ответното дружество е дало в заем на ищеца сумата от 400,00 лв., която той е получил. Между страните било уговорено, че заемателят ще върне главницата на 8 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план, който е приложен по делото и са посочени падежите - от 26.05.2021 г. до 26.12.2021 г. Страните се споразумели и че общата сума за изплащане от страна на ищеца ще бъде 463,57 лв., при посочените в договора ГПР и лихвен процент. В чл. 8 от договора, страните по делото постигнали съгласие, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10 ал. 2 т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 240,43 лева, с начин на разсрочено плащане подробно описан в погасителен план, неразделна част от договора за наем. Видно от приложения погасителен план, неустойката по чл.

8 от договора е разсрочена на осем вноски, като в погасителния план е посочен и общ размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора.

Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП за признаване за установено, че клаузата за неустойка - чл. 8 от Договор за паричен заем № 43295 /26.04.2021г., сключен с „Креди Йес” ООД е нищожна поради противоречи с добрите нрави и поради това, че представлява неравноправна клауза, е основателен.

4

Клаузата по чл. 8, вр. чл. 6 от Договора, която предвижда заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (осигуряване на поръчител, който отговаря на редица условия, посочени в чл.

10 ал.2 т. 1 от Общите условия към договора за заем) и още едно от посочените в договора обезпечения, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в размер на 240,43 лева в сключените между страните договор за заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии.