Присъда № 2 от 24.02.2026, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 2/24.02.2026 Г. ПО НОХД № 138/2025 Г. ПО

ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно производство № 60/2022 г. по описа на ОСлО – ОП – Разград срещу подсъдимата Ш. С. З. от *** за това, че в периода 13.08.2021 г. до 28.08.2021 г. в ***, която действайки в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с неустановени в хода на разследването лица, и в условията на посредствено извършителство чрез фактическите действия на Ю.

А. М. от гр. Исперих, обл. Разград и Б. Е. П. от гр. Русе, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага е възбудила и поддържала у Д. Й. – гражданин на Република Турция заблуждение, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция – че иска да отиде при него в Турция и да сключат брак, че е продала нива за 250 000 евро, и че ще му изпрати тези пари, за да й купи билет за пътуване, но изтъкнала различни причини за това, че са й необходими финансови средства, за да може да му преведе парите – банкови такси и гаранция и с това му е причинила имотна вреда в размер на 9 459.38 лева (девет хиляди четиристотин петдесет и девет лева, тридесет и осем ст.), представляваща левовата равностойност на 47 825 турски лири – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.

Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимата, установяват по безспорен начин авторството й в извършване на инкриминираното деяние.

Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано на минимума – една година лишаване от свобода, което с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие да бъде намалено с една трета, изтърпяването на което следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок.

В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице Д. Й. не предявява граждански иск и не претендира да бъде конституиран като частен обвинител.

Подсъдимата Ш. С. З., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновна в извършване на деянието, за което е 1 обвинена. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за установяване на тези факти, като прави искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че събраните на ДП доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му установяват извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за постановяване на осъдителна присъда, като заявява, че наказанието следва да бъде определено при приложението на чл. 55 от НК предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НПК. Поддържа становището, че са налице условията за приложение института на условното осъждане.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Ш. С. З. е ***, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, без образование, безработна.

Св.Д. Й. живее в ***.

Подс.Ш. С. З. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в ***, но в действителност същата живее в с. гр. на ***.

На неустановен ден и дата през 2021 г. турският гражданин св.Д. Й. получил съобщение за приятелство чрез Meetsgram от телефон с номер ***.

Установено е, че посоченият телефонен номер *** е бил регистриран в мрежата на „Теленор България“ ЕАД на името на св.К. А. К., който към него момент живеел на семейни начала с подс.Ш. С. З..

По време на разговорите от посочения телефонен номер разговарял с жена с прякор „Random“ – подс.Ш. С. З.. Разговаряли около 15 дни по телефона и през приложението „WhatsApp“, по което си изпращали и съобщения. След като успяла да осъществи контакт с турския гражданин Й., З. се сговорила с неустановени по делото лица, да извършат измама по отношение на св.Д. Й..

В изпълнение на предварително взетото решение подс.З. започнала да го въвежда в заблуждение, като започнала да му разказва различни истории чрез провеждане на разговори по „WhatsApp“. Подсъдимата казала на пострадалия, че иска да отиде при него в Турция и да сключат брак. Заявила му, че майка й и баща й са починали, а тя живеела при леля си и нейния съпруг в България. Разказала на пострадалия, че не се разбирала добре с тях и искала да се омъжи за пострадалия Й. и да се премести при него в Турция.

В един момент подс.З. изпратила и две свои снимки на пострадалия Й..

На 20.08.2021 г. докато подс.З. и пострадалия Й. разговаряли, подсъдимата му казала, че е продала нива за 250 000 евро, и че ще му изпрати тези пари, за да й купи билет за пътуване и му поискала IBAN номера му. Пострадалия изпратил IBAN номера на подсъдимата, която от своя страна му заявила, че на 23.08.2021 г. ще отиде до гр. София и ще внесе парите в брой.

Подс.З. обяснила на пострадалия, че за да му преведе сумата от 250 000 2 евро са й необходими финансови средства, за да може да му преведе парите – за банкови такси и гаранция, че за да може да внесе парите, банката вземала такса в размер на 1 %, поради което, за да можела да му изпрати 248 хиляди евра, трябвало да плати 2 850 евра, че 2 000 евра ги имала и поискала пострадалия да й изпрати остатъка от 850 евра.

Подсъдимата изпратила на Й. разписка, показваща, че 248 000 евра са изпратени на името на лицето А. З.. Отначало св.Й. не се съгласил, но подс.З. му казала по телефона: „любими всичко ще е наред“ и в поддържане на заблудата, въведена у Й., в един момент подсъдимата му казала: „давам ти директора на банката, за да разговаряш с него“, като дала на мъже с неустановена до момента по делото самоличност да разговарят по телефона с пострадалия Й..

Пострадалият Й. повярвал на думите на подс.З. и неустановените в хода на разследването лица и на 23.08.2021 г. изпратил от своята банковата сметка в банка Япъкреди сумата от 8 500 турски лири, на името на посредствения извършител - св.Ю. А. М., за който подсъдимата казала, че е банковият служител, който ще й помогне. Парите изпратил по банкова сметка сметка с *** в банка Акбанк.

После подс.З. отново разговаряла с пострадалия, като му казала, че до 15 минути парите, а именно сумата от 248 000 евра ще постъпят, но парите не пристигнали.

След известно време подс.З. отново се чула по телефона с пострадалия Й. и поддържайки въведеното у него заблуждение, плачейки му обяснила, че при изпращането на парите в полето пояснение е написала „съпруг“, което станало проблем в системата за сигурност на държавата и поради това, че той и бил съпруг трябвало Й. да плати гаранционен депозит, че трябва да плати гаранция и за нея.

Й. отново повярвал на подсъдимата и на 24.08.2021 г. от банковата си сметка в Зираат банкасъ изпратил сумата от 24 575 турски лири на посредствения извършител - св.Б. Е. П. по банкова сметка с ***.

След около половин час подс.З. отново се обадила на пострадалия и му казала, че е разговаряла със служители на банката, че трябва той да плати гаранция и за себе си, като в противен случай парите ще останат в банката.

Пострадалият обяснил на З., че нямал пари и че в този случай няма какво да направи и трябва тя сама да намери пари. Тогава подс.З. му казала, че няма пари и че ако той - св.Й. не даде пари ще остане заложник и нямало да може да вземе парите. Така на 27.08.2021 г. от банковата си сметка в банка Япъкреди св.Й. изпратил сумата от 14 750 турски лира на на посредствения извършител - св.Б. Е. П. по банкова сметка с *** в банка Зираат Банкасъ.

Св.Мутиш и св.Попов изобщо нямали представа за намеренията на подсъдимата З., а смятали, че й вършат услуга, като получавали парите изпратени от св.Й.. Подс.З. продължила да звъни на пострадалия Й. и под 3 различен предлог да иска пари от него, но той се усъмнил, че е измамен и преустановил контактите си с нея и отишъл в полицейския участък, където подал сигнал и представил всички документи и снимки свързани с разговорите му и паричните преводи към подс.З.. Д. Й. заявил пред турските полицейски власти, че е измамен от лицата, на които е изпратил паричните суми.

В действителност Ш. С. З. в инкриминирания период живеела в гр.Завет, обл.Разград на семейни начала със св.К. А. К., с който имат и родени деца.

Ползвала е при разговорите си с пострадалия телефонен номер ***, който е бил регистриран в мрежата на „Теленор България“ ЕАД на името на св.К..

Родителите й били живи. З. не е имала намерение да напуска страната и да заминава за Република Турция. Никога не е тръгвала за Турция, не е била в гр.София и не е са й били искани банкови такси и гаранции, за да превод на сума. Не е притежавала земеделски земи и не е продала нива за 250 000 евро.

Историите, които разказвала тя на потърпевшия, били единствено с цел да набави за себе си и за неустановените по делото лица имотна облага имотна облага по незаконен начин.

От заключението на изготвената икономическа експертиза е видно, че общият размер на изпратените от св.Д. Й. суми възлизат на 9 459.38 лева, представляващи левовата равностойност на 47 825 турски лири. Причинената вреда не е възстановена.

От заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза е видно, че лицата изобразени на представените два броя цветни копия на фотоснимки от пострадалия Д. Й. - том II, л. 42 и л. 43 от делото (предоставени по делото от пострадалия в хода на проведения му разпит по изпълнената ММП от Република Турция) са на лицето Ш. С. З..

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимата самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите Й., П., М., К. и И., справка за съдимост, съдебно икономическа експертиза, лицевоидентификационна експертиза. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата.

От правна страна:

С действията си подсъдимата Ш. С. З. е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 13.08.2021 г. до 28.08.2021 г. в ***, която 4 действайки в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с неустановени в хода на разследването лица, и в условията на посредствено извършителство чрез фактическите действия на Ю. А. М. от гр.

Исперих, обл. Разград и Б. Е. П. от гр. Русе, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага е възбудила и поддържала у Д. Й. – гражданин на Република Турция заблуждение, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция – че иска да отиде при него в Турция и да сключат брак, че е продала нива за 250 000 евро, и че ще му изпрати тези пари, за да й купи билет за пътуване, но изтъкнала различни причини за това, че са й необходими финансови средства, за да може да му преведе парите – банкови такси и гаранция и с това му е причинила имотна вреда в размер на 9 459.38 лева (девет хиляди четиристотин петдесет и девет лева, тридесет и осем ст.), представляваща левовата равностойност на 47 825 турски лири.

От обективна страна: Подсъдимата Ш. С. З. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.Д. Й., че ще отиде при него в Република Турция, за да сключат брак, че е продала нива за сумата 250 000 евро, която сума ще му преведе изцяло, но за да направи превод на сумата следва да й изпрати пари, за да плати такси и гаранции.