Определение № 2641 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2641 гр. София, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501885 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 60863/20.05.2025г от Х. Г. К., с ЕГН **********, срещу определение № 6306/31.03.2025г по гр.д.№ 6782/2024г по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото. Възразява срещу приетото от съда, че е обвързан от постановено съдебно решение по гр.д.№ 5570/2009г на СРС, с което на основание чл.38а ЗЖСК съпругата му М. К. е била осъдена да предаде на Т. В. И. процесния апартамент № 49, находящ се в ***, поради прилагане на ТР №3/2016г от 29.06.2017г по т.д.

№3/2016г на ОСГК на ВКС, че съпрузите са факултативни необходими другари, независимо от самостоятелното им участие в процеса, като действията по предявения иск за собственост водят до засягане на правата върху цялата вещ, попадаща в режим на СИО, и повторно заведено дело с идентичен предмет и основание и между едни и същи страни подлежи на прекратяване.

Сочи, че делата не са между едни и същи страни и не са с идентичен предмет и основание. Гр.дело № 5570/1999г е със страни Т. В. И., който е изложил твърдения, че в имота живее М. К., че ЖСК е поискала предаването на владението в своя полза. Искът е основан на Разпределителния протокол от 1991г в полза на Т. В. И.. Излага доводи, че искът по чл.38а ЗЖСК е специален владелчески иск, предоставяш на членкооператорите защита на владението върху определените им обекти, когато то е нарушено или отнето от трети лица, като искът няма установителен диспозитив на правото на собственост, тъй като то принадлежи на ЖСК до прекратяването й, и не е равнозначен на иска по чл.108 ЗС. Искът по чл.38а ЗЖСК е възможност на член-кооператора да предяви своите претенции към чужд имот /на ЖСК срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на действителния собственик ЖСК/.

Сочи, че съдът не е отчел, че оспорените права на ответниците не произтичат от снабдяването с нотариален акт на Т. В. И. на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК и впоследствие наследствено правоприемство във връзка с този апартамент, тъй като няма нотариален акт за този апартамент, а синът му Т. Т. И. се е снабдил с НА на 25.02.2020г на свое собствено основание, като баща му Т. В. И. е починал на 17.11.2020г., поради което ответниците не са наследили Т. В. И. за този имот, който същият е придобил в ЖСК „Български художник“.

Позовава се на чл.298 ГПК относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

1

Излага доводи, че М. К. не е заявявала собственически права върху имота, не се е позовавала на давностно владение, като искът по чл.38 а ЗЖСК, ако е насочен срещу лице, което не владее имота, /вкл. и срещу съпругата на жалбоподателя/ не прекъсва владението на владеещия съпруг.

Поддържа, че делото, водено срещу М. К., не е прекъснало давността на Х. К., не е разрешило спора за собственост върху имота по отношение на страните в настоящето производство, тъй като не е разгледан иск за собственост въз основа на давностно владение.

Позовава се на съдебна практика, че е допустим иск за собственост, независимо от предходно дело между страните, ако не е разгледано основание за придобиване-давностно владение.

Сочи, че съдът неправилно е приложил ТР №3/2016г от 29.06.2017г и т.12 и Постановление №2/29.09.1977г по гр.д.№1/1077г, като е приел, че в качеството си на съпруг на ответника по гр.д.№ 5570/1999г жалбоподателят е обвързан от това решение. В исковата молба е претендирано право на собственост въз основа на давностно владение, считано от 1995г до 17.06.2014г, когато е бил незаконно отстранен от имота. Сочи, че не е упражнил правото си да иска отмяна на съдебното решение относно обект, който е бил в режим на СИО, поради което и действията по принудително изпълнение на решението по гр.д.№ 5570/1999г са били отменени въз основа на жалба по ч.гр.д.№ 13165/2015г Поддържа, че е бил отстранен от имота въз основа на изпълнение на решение по иск по чл.38а ЗЖСК, което не е било заведено срещу него, че са били отменени извършените изпълнителни действия по предаване на владението на процесния апартамент срещу М. К., но не е извършен обратен въвод, че се е снабдил със собствен констативен нотариален акт и че не е разгледано придобивното основание-давностно владение в предходното производство.

Ответните страни-Т. Т. И. и А. Т. И., чрез адв.А. И., са оспорили частната жалба.

Възразяват срещу доводите, че за ищеца е изтекла придобивна давност, тъй като към началния момент, от който се твърди да е започнала-17.10.1995г, не е била завършена сградата и не е имало обособена вещ. Позовава се на съдебна практика, че в производството по чл.38а ЗЖСК ответникът може да прави правоизключваши възражения, противопоставяйки свои права върху същия обект, като в противен случай се преклудират, както в отношенията с ищеца, така и с ЖСК, решението по чл.38а ЗЖСК обвързва и неучаствалия по делото съпруг на ответника в качеството му на необходим другар.

Излага доводи, че посочената ответница в исковата молба А. Р. не е твърдяла и заявявала права на собственост по отношение на процесния имот, не го владее или държи, като в исковата молба не са изложени твърдения за обосноваване на претенцията срещу нея, освен, че е била страна в изпълнителното производство, като наследник на баща си по закон, което води и до недопустимост на производството.

Претендира присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 19.05.2025г., тъй като жалбоподателят е уведомен на 12.05.2025г., от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по искова молба от Х. Г. К. срещу Т. Т. И. и А. Т. И.а по иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот-апартамент № 49, находящ се в ***, с твърдения за придобиване на имота въз основа на давностно владение за периода 17.10.1995г до 17.06.2014г.

С определение № 6306/31.03.2025 е прекратено производството по делото. Прието е, че по гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС, образувано по предявена искова молба от Т. В. И. с правно основание чл.38а ЗЖСК против М. М. К., за предаване на владението върху 2 процесния имот, има СПН за страните по делото поради обвързаност на лица, неучаствали в спора-техните правоприемници и необходимите другари, съгл. чл.216, ал.2 ГПК, и съвпадане на предмета на делата.

Видно от приложеното гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС се установява, че същото е образувано по предявена на 13.07.1999г. искова молба от Т. В. И. с правно основание чл.38а ЗЖСК против М. М. К. за предаване на владението върху процесния апартамент. С решение № 1069/18.02.2013г. по гр.д.№ 6205/2011г по описа на СГС е осъдена ответницата М. М. К. да предаде на основание чл.38а ЗЖСК на Т. В. И. фактическата власт върху процесния апартамент, като решението не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 144/2.04.2014г, по гр.д. № 1049/2014г по описа на ВКС, I I ГО и е влязло в сила, като е прието, че ищецът е член-кооператор, комуто е разпределен процесният жилищен обект, предмет на иска и при първоначалните прехвърлителни сделки за дарение и продажба в полза на ЖСК „Български художник“, кооперацията е била надлежно представлявана и е придобила права по тях, респ. ищецът ги е придобил.

По делото се установява, че страни в настоящето производство са Х. Г. К. /ищец по иска по чл.108 ЗС/, съпруг на ответницата в предходното производство по чл. 38а ЗЖСК, и ответниците са наследници на Т. В. И., като са били конституирани в образуваното изпълнително производство за изпълнение на постановеното решение по гр.д.№ 5570/1999г. на

СРС.

С Решение № 71/17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г., ГК, II Г. О. на ВКС се разглежда въпросът за характера на иска по чл.38 а ЗЖСК и допустимите възражения на ответника по такъв иск. Съгласно Решение № 806/14.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 543/2003 г. на II г.о. на ВКС с прекия иск по чл. 38а ЗЖСК член-кооператорът предявява права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което неоснователно държи жилище, собственост на ЖСК. Решение № 349/05.07.2010 г. по гр. д. № 5078/2008 г. на III г.о. подчертава, че искът има суброгаторен характер. Решение № 298/10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2008 г., IV г.о. също изтъква суброгаторния характер на иска, както и че с него се дава възможност на лица, които нямат вещни права върху един имот, но са в членствено правоотношение със собственика ЖСК, да искат предаване на имота вместо собственика. Според Решение № 1470/05.12.2008 г. по гр. д. № 154/2008 г. на I г.о. на ВКС в производството по чл. 38а ЗЖСК ищецът следва да докаже правото на собственост на ЖСК върху спорния обект, а ответникът - трето лице със самостоятелни права може да изтъква възражения, с каквито би разполагал и в един процес по спор за собственост с изключение на въпроси, свързани с правоотношенията между кооперацията и нейните членове. В решение № 213/26.05.2011 г. по гр. д. № 501/2010 г. на I г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, се приема, че искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск и ответникът по такъв иск може да прави право изключващи възражения, противопоставяйки свои права върху същия обект, тъй като в противен случай те ще бъдат преклудирани, както в отношенията с ищеца, така и с ЖСК.

Приема се, че искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, и има суброгаторен характер, тъй като с него се упражнява правото на бездействащия собственик ЖСК. Поради тези особености предметът на доказване обхваща освен установяване на фактите на владението и нарушението, още и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца и право на собственост на ЖСК върху жилището. Срещу този иск ответникът може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност.

С Решение № 7/04.03.2014 г. по гр. д. № 63 53/2013 г., ГК, I Г. О. на ВКС, се приема, че „Ответникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не 3 е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик. Когато се твърди, че поддържаното от ответника основание се е осъществило по време на брака, решението по чл. 38а ЗЖСК ще обвърже и неучаствалия по делото съпруг на ответника, в качеството му на необходим другар“.

В настоящия случай ищецът Х. Г. К. излага твърдения за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение за периода 17.10.1995г до 17.06.2014г, с начален момент м. април 1996г, след сключване на договор през 1995г със строителна фирма „Б.“ ЕООД, придобила право да се разпорежда с имота на основание договор, сключен с ЖСК „Български художник“ и, че през април 2006г. се е снабдил с нотариален акт за идеални части от имота. Посоченият период съвпада по време с проведеното съдебно производство по гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС, с изключение на един месец от влизане на решението в сила до 17.06.2014г. Настоящият ищец не е участвал в производството по посоченото дело, но същият е необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, като решението следва да е еднакво спрямо двамата, съгласно т.12 от Постановление №2/29.09.1977г по гр.д.

№1/1077г, Пленум на ВС. С ТР №3/2016г от 29.06.2017г по т.д.№ 3/2016г на ОСГК се приема, че всеки от съпрузите разполага с надлежно право на иск за собственост по отношение на вещ, попадаща под режима на СИО, респ. може да участва като ответник по насочен против него иск, налице е факултативно необходимо другарство, но извършените от единия съпруг процесуални действия по предявен иск за собственост ще доведат до засягане на общо право, тъй като от СПН на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. Въз основа на това следва да се приеме, че ищецът е обвързан от постановеното решение № 5570/1999г на СРС, а ответниците са обвързани от решението, като наследници на ищеца по предходното дело Т. В. И., поради което предявеният иск по чл.108 ЗС за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение е недопустим.