Решение № 862 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110211014 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11014 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

1

Образувано е по жалба на М. М. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-010913 от 13.06.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е осъществил виновно вменените му нарушения, поради което иска отмяната на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. П., с пълномощно по делото. Поддържа доводите в жалбата и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. По делото е депозирано изрично възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 12.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез АНО на 25.07.2023 г. Подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 13.06.2023 г. ГБ. – началник група към ОПП – СДВР е издала наказателното постановление, предмет на проверката в настоящото производство, след като с постановление от 23.05.2023 г. по пр.пр.

№45576/2023 г. по описа на СРП, наказателното производство е прекратено за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като деянието е несъставомерно от субективна страна.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че НП е издадено от длъжностно лице в рамките на неговата компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и 2 издаването му – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на НП обаче не съответстват на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като е налице противоречие при описанието на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и дадената им правна квалификация. АНО е приел, че е извършено нарушение, състоящо се в „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. В НП обаче се твърди единствено, че процесното МПС е с табели, предназначени за друг автомобил, като липсва изложение на факти, касаещи регистрацията на управляваното от нарушителя МПС, дали същото никога не е регистрирано или е с прекратена регистрация и при какви условия. Тези обстоятелства, а именно служебната дерегистрация на МПС се установяват по делото, но те е следвало да бъдат изложени и в НП, определящо фактическата рамка на доказване по делото, като същата не може да се разширява и попълва с факти за пръв път от настоящата инстанция.

Този пропуск ограничава възможността на нарушителя да се защити по фактите по делото, поради което и представлява съществено нарушение на процесуалния закон, който е самостоятелно основание за отмяна на НП.

За пълното на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт, съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.

На 30.12.2022 г. около 03.50 ч. в гр. София М. М. П. управлявал по ул.

„Захари Стоянов“ № 5 с посока на движение от ул. „Бедек“ към ул. „Мрамор“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ..., собственост на КТ..

Жалбоподателят бил спрян за проверка от страна на служители при ОПП – СДВР, като било било установено, че МПС е с монтирани регистрационни табели, отговарящи на друг лек автомобил - Фолксваген Пасат. При допълнителна проверка било прието, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, като регистрацията му е била служебно прекратена през 2017, поради което на водача било съставено процесното НП за нарушение на ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдебният състав прие за установена въз основа на анализ на показанията на свидетеля И. Г. С., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по – детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят М. М. П. не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 3 ремаркета, които са регистрирани.

За нарушението на това задължение в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, като същото е било със служебно прекратена регистрация.

От субективна страна обаче не се установява, че водачът М. М. П. е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, както и че поставените вече на него регистрационни табели са издадени на друго превозно средство. Към датата на вмененото нарушение лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, не е бил негова собственост, а на лицето КТ., като от обстоятелствата по делото не може да се направи извод, че жалбоподателят е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила няколко години преди да го ползва.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.

53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В случая не се установи, че жалбоподателят е управлявал виновно МПС с прекратена регистрация, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсват изискуеми от закона елементи от субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено на самостоятелно основание и поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и претендира и доказва такива в размер от 850 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и приема, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно - сумата от 400 лв.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ /НП/ № 23-4332-010913 от 13.06.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на М. М. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. М. П., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5