Решение № 277 от 12.12.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Айтос, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20222110100900 по описа за 2022 година и като съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на подадена от Националната агенция за приходите молба за допълване и изменение на Решение № 239 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 900/2022 г. на Районен съд – Айтос в частта за разноските.

В молбата на Националната агенция за приходите се сочи, че съдът е формирал мотиви, но е пропуснал да постанови диспозитив, с който да осъди М. И. Д. да й заплати 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Иска се решението да бъде допълнено или изменено в частта за разноските.

М. И. Д. е подал писмен отговор на молбата. Счита, че последната е неоснователна, защото решението е обжалвано с въззивна жалба и в частта за разноските, поради което единствено Окръжен съд – Бургас бил компетентен да се произнесе по този въпрос.

Министерството на правосъдието е подало писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Изразено е становище за основателността й.

Община Бургас и Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, не са подали отговор на молбата в указания им срок.

След като се запозна със становищата на страните, съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна.

С решението по делото съдът е формирал мотиви, че юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. се полага както на Министерството на правосъдието, така и на Националната агенция по приходите. Съдът обаче е 1 пропуснал да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на агенцията.

Не е вярно посоченото в отговора на М. И. Д., че районният съд не може да се произнесе по разноските. В действителност решението е обжалвано изцяло и се претендират разноски, но само в случай че решението бъде отменено и бъде постановен резултат в интерес на Д.. В жалбата липсват доводи в случай че решението бъде потвърдено. Именно в такава хипотеза биха останали дължими разноските, определени от настоящия съд за първата инстанция.

Молбата по чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските е неоснователна, тъй като въобще не се касае за недостатък на решението, който да може да бъде отстранен чрез допълване и изменение на решението в частта за разноските. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Правната характеристика на допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. В случая обаче съдът е формирал воля относно направените пред него разноски, като е посочил, че такива се дължат на Националната агенция за приходите в размер на 150 лв.

При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В случая липсва диспозитив за присъждане на разноски в полза на Националната агенция за приходите, поради което няма как да се говори за изменение. Вж. разграничението на коментираните правни фигури в Определение № 257/09.07.2015 г. по гр. д. № 1910/2013 г. на ВКС, IV г. о.

Следва да се приеме, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка: съдът е формирал е воля в мотивите, но не е постановил диспозитив, който да съответства на тази воля. Вж. аналогично т. 2А на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Поради изложеното съдът намира, че следва да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, но служебно да допусне поправката на очевидната фактическа грешка, каквото правомощие има по чл. 247, ал. 1 ГПК.

Тълкуването на чл. 247, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК налага извод, че процедурата на чл. 247, ал. 2 ГПК не се прилага, когато производството по изправянето на порока е образувано служебно от съда. В този смисъл е Решение № 383/10.12.2014 г. по гр. д. № 6419/2013 г. на ВКС, I г. о. Освен това излишно би било отново да се осъществява размяна на книжа, при условие че страните вече са изразили становище по въпроса, поставен в молбата на Националната агенция за приходите.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 614312.11.2024 г. по входящия регистър на Районен съд – Айтос, подадена от Националната агенция за приходите, за допълване и изменение по чл. 248 ГПК на Решение № 239 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 900/2022 г. на Районен съд – Айтос в частта за разноските.

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 239 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 900/2022 г. на Районен съд – Айтос, като в диспозитива следва да фигурира и следният текст:

„ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.“

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 3